10 част - транспозиция, полезност, стойност, видимост

10 част

transposition instead of translation - транспозиция вместо превод

Най-важното нещо на един контекст към друг е да не се опитва да репродуцира или показва същото съдържание или пък да развива нещо наподобяващо. Може само да придвижи същият резултат или да се опита да продуцира чрез друг метод, да направи същото, но с различно значение. Може също да е дуетен метод или очакван резултат, който не пасва.  

 Xavier le Roy "Продукт на обстоятелствата"

unison – унисон

„Унисонният танц винаги работи“.

Александър Екман

useful – полезно

Лесно е да сгрешим дали нещо е полезно или не е. Много често си мислим, че нещо ще е полезно за бъдещето, но това не е така. Или пък понякога си мислим, че нещо което сме правили преди и сме изхвърлили, може днес да ни е полезно. Научавайки се да направим нещата полезни без значение какви са, е умение.

Представленията се правят, за да се представят на другите, или по-точно другите да имат специфичен опит, който представлението предлага. Това не означава, че после тези зрители ще ползват този опит за нещо друго. Когато пием вода, ние задоволяваме жадността. И когато публиката не е задоволена, е трудно да обвиняваме другите, защото тази публика ни е била полезна. И ако мислим за това по време на периода на приготовлението, ние няма да произведем нищо по-добро. Въпроси като: „Какво публиката ще си помисли, какво очаква? Ще продадем ли проекта? Дали хората ще се забавляват?“ – ако мислим така, не е много продуктивно, нито по този начин се създава някакъв обмен. Никога да не се пита дали нещо ще е полезно за хората.

use value of a performance – използвайте стойността на представянето

Използването на стойността на представянето е идеологически безполезно, тъй като така или иначе вие правите нещо, защото това ви доставя удоволствие, обогатява ви или ви прави по-богати. Такова използване на стойността, в смисъл, че я идентифицирате с нейната обмяна при комуникации; “икономиката на социалните практики”, където паричното понятие (капитал, пари, инвестиции) и социалната стойност (образование, креативност) се преливат едно в друго и определят взаимно своето съществуване. Натрупването на културен капитал е тясно свързано с това да имаме и да създаваме субективен опит. Взаимозависимостта на богатото и културното или социално признатото поведение, създава нова форма на представителност, която може да се счита за все по-повсеместна при неолиберализма. В тази ситуация може да е полезно да се говори за използването на стойност на представянето като опит, който е несменяем, т.е. не може да се превежда в културен капитал, така че в известен смисъл при такова използване и употреба, придобиваме "отрицателна" стойност.

Mary Wigman/Мери Вигман

visibility – видимост

Ако заобиколим идеите на публиката и техните очаквания и въпроси след представленията, ето един списък, който публиката може да види и разбере как е протекъл процеса, за да се получи този специфичен проект.

·       Продължителност на процеса

·       Бюджет

·       Отношението между самите изпълнители и по-специално между хореографа и изпълнителите

·       Метод на работа; импровизация и практика, където някои неща се повтарят, за да се запомнят

·       Отношението ни към традиционния танц като естетически избор

·       Идеалистичен (балет), емоционален и изразен ( Мери Вигман), хуманен и изразен (Пина Бауш), строг/решителен и сексуален (Охад Нахарин), ежедневен (Ивон Рейнър), съотнасящ се до някакъв дискурс (Ксавие Льо Роа).

·       Отношението на публиката и как тя се позиционира във взаимоотношението с представлението

·       Отношението на артистите към обществото, кои са тези хора, които идват да ни гледат

·       Какво продуцира всичко това

 Pina Bausch/Пина Бауш

откъси от книгата THE COMING BOOGIE - WOOGIE

first published 2012 by Mychoreography

in collaboration with: University of Dance and Circus Stockholm,

MDT Stockholm, Performing Art Forum

Supported by Swedish Research Council

превод Галина Борисова

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" 

                                                                                                                         

Вили Прагер в интервю с Галина Борисова

Бихте ли споделили защо още сте любопитни в произвеждането на представления, да споделите нещо конкретно, около което се занимавате в момента? Може да формулирате интереса си и желанието да работите в едно изречение?

Освен всичко, аз съм и мързелив. Не обичам да извършвам труд, просто заради самият труд. Обичам да достигам крайната точка. Споделянето и представянето пред публиката ми доставя истинско удоволствие. Така и започна всичко от преди 25 години - от вратата на сцената и тихо, че публиката вече е влязла.

  TRANSFORMABILITY- BAZAAR фестивал, Прага

„Някой прави нещо на сцената и публиката го гледа – така е в повечето случаи при конвенционалния театър, най-популярната форма която наблюдаваме от доста години. Има разбира се и други опции, но тази ситуация доминира продължително, и все още може за някои да е интересна. В този контекст са направени много представления и няма нито едно представление, което да е перфектно. След едно такова представление вече не е необходимо да се правят представления“. Вие обаче се интересувате по-скоро от проблематизирането на театъра (сценичните изкуства като цяло и ако не ги разделяме на жанрове, да го наречем просто театър)? Какво е отношението ви към проблематизирането на театъра и проблематизирането даже на пространството, където може да се случи театър? Имате ли някакви точно изяснени стратегии, или просто интуитивно правите това, което правите?

Участвал съм или съм бил автор в различни сценични процеси, използвайки неконвенционални работни пространства. Първият ни самостоятелно продуциран проект заедно с Ива Свещарова и Мила Иванова „Разстройство“ 2000г. се случи в басейна на Централната баня в София. В последните години се концентрирах/ме в работа, използвайки конвенционалното разположение между публика и зрители. Сега въпросът е какви са „конвенционалните'' условия за такава работа в България или продължаваме да работим в супер офф такива. Говорейки за пространствата, не подхождам към тях интуитивно, просто защото нямам тази свобода да го правя.

До каква степен когато работите, позволявате на изпълнителите да имат свобода, как вземате решения при колективната работа, работата ви е по-скоро свързана с метода на отпадане, или с метода на допускане? Или просто работите като пинк-понк хореографирането/композирането?

 В почти всички мои авторски или ко-авторски работи участвам и аз, така че съм в процеса и от двете страни. Не съм фен на създаването на хореографски материал, чрез импровизации по тема, но обичам да играя пинк-понг.

 Victory day - фестивал "Етюди и приятели"

До каква степен при работата ви е важен процеса? Днес сме свидетели на радикална разлика между процес и продукт? Или мислите за всеки един от тях като производствена единица?

      Процесът е изключително важен за мен. С всяка изминала година имам нужда от все по-дълъг и задълбочен процес. Харесва ми процеса да завършва с продукт, а и в България нямаме друг избор. За сега тук никой не финансира процеси, и поради това има много, но не съвсем качествени продукти.

Ние не работим изолирани  и нашата практика понякога е свързана с отношението ни към нещо, към някого. Имате ли нещо конкретно, което ви кара да се противопоставяте, или по-скоро не ви интересува историческото наследство и вие дори „арогантно“ сте готови да предлагате актуализирането на нови композиционни инструменти? Къде се поставяте в безкрайните възможности: като нарушители, или като съграждащи? До каква степен сте радикални? До къде искате да стигнете?

     Никога не съм правил нещо за да бъде самоцелно провокативно. Не съм се съобразявал с тенденции, въпреки че те ни влияят подсъзнателно. Намирам за „арогантно“ да си копие на копието, да не си любопитен, да не поемаш риск и да стоиш затворен в собствения си кокошарник.

Нямаме синоним на съставната част мета. Нейното значение е зад, през, след или извън нещо. Кое от всичките представки ви е най-симпатично и защо? 

      Това наистина е един мета як въпрос. Мисля по него и се надявам след 10 години да мога да дам мета отговор. За сега всички сме извън нещата, но сме част от  единна мета глобална общност.

„Не бихме искали да мислим метафората като репрезентация, а по-скоро като комуникация между две несъвместими системи. Метафората е буквално случването на нещо, което не може да бъде обяснено или разбрано, освен чрез самата метафора. Предполага се, че метафората представлява и двете страни, но не може да бъде разбрана и от двете, колкото са несъвместима и различни и двете страни“. Бихте ли споделили вие как се съотнасяте към метафората? Смятате ли, че я използвате във вашите работи или се стремите да се изразяване по-директно и документално (ако можем да се изразим така)? „Метафората се намира между и е съвместима с две несъвместими системи“, ако сте съгласни с такова твърдение, може ли да споделите повече за вашето отношение към метафората?

      Интересувам се от формалното използване на метафората и създаването на нова такава -  от ре-формулирането на първата.

  

 

"Музей на хигиената"  Вили Прагер и Ива Свещарова 

Какво е положението ви към мулти възможностите? Ако мислим чрез противоположности и опозиции, вие на какво се противопоставяте? Ако предположим, че мулти възможностите се противопоставят даже и на самите себе си, кое е това нещо, с което бихте се занимавали за по-дълго време? (може да е тема, личност и т.н.)

      Мулти възможностите ни дават право на избор. Много често се чувстваме затруднени, когато има такива, защото сме израснали в тоталитарно и затворено общество. Артистът е в един постоянен процес и тренинг за научаване как да прави избор.

Бихте ли изброили няколко артисти, които следите с интерес и на които симпатизирате?

      Жаром Бел, Дойферт и Плишке,  Драгана Булут.

Ако трябва да изберете къде да отидете в един определен ден, и ви се предлага избор от концерт, танц, театър, опера, на какво бихте отишли?

            Какъв театър, какъв концерт, какъв танц, каква опера ... след това на ресторант!

Може ли да изборите 3 важни неща, сентенции, които не бихте следвали?

Органичност в театъра.

Красота в изкуството.

Национални корени.

 Кой е вашият следващ проект върху който работите, бихте ли споделили нещо повече за него?

Последната ни работа с Ива Свещарова е „Произведени за щастие“, чиято премиера беше през декември 2018г. в  ДНК-пространство за съвременен танц и пърформанс.

Какви са предимствата да се работи в България?

             Мutterland

рекурсии, прекалено много, твърде скоро, тренинги, екстатични вибрации и транспозиции

9 част

recursion – рекурсия

Това е процес или процедура, когато някой от процеса предизвиква процедура. Например в математиката, рекурсия се използва във всички видове неща при смятането, където рекурсията е необходима като диференциално уравнение. За да разберем рекурсията, трябва да разберем разликата между процедурата и протичането на процедура.  Процедурата има стъпки, които трябва да се извървят, основани на правила. Протичането на процедурата включва правилата и самото придвижване от действия и стъпки. Нещо като готварска книга, където следваме възможните стъпки - докато протича процедурата, ние всъщност приготвяме вечерята. 

 колаж:Галина Борисова

too much, too soon - прекалено много, твърде скоро

TOO MUCH TOO SOON е заглавието на втория албум на легендарната рок група The New York Dalls: група, която изобщо нищо не е открила, а е направила повече перверзни неща (група, която е съсипала много хотелски стаи), отколкото да е група, която е написала песни; бандата, която се облича ексцентрично, така че даже и кралицата не може да си го представи; рок звезди на по-високи токчета, отколкото техните фенове, представлявайки арогантност, пеейки без условности за същността на rock n’roll – не музиката, а стилът, който може да направи Леми да изглежда като тийнейджър от Ню Джърси.

The New York Dalls са мит. Някои казват, че след втория си албум групата се разпада. След техният забележителен финал, някои от членовете продължават успешно да  пеят punk и  new-wave tsunami. Един от най-успешните от групата, Джони Тъндерс (който е най-екстравагантният в облеклото си) заминава за Швеция заедно с графичната дизайнерка Лоте Суна (която прави плакатите на повечето фестивали за танц през 90‘те в Стокхолм).

Too much, too soon (прекалено много, твърде скоро) не е само състояние и подход преди всичко за артистичните практики, но и е начин за живота въобще. Метод, който е описателен в своя произход. Той е всичко, което описахме, но и определено различен от стратегиите на rock n’ roll: Първо живей, после умри! Това е нещо, което предлага автентичност по-скоро до мъжествеността, телените жици и петрола, а не толкова да се съотнася до измиването на зъбите.

Too much, too soon(прекалено много, твърде скоро) е зрелище, то премахва автентичността и обича суетата, харесва изкуствените кожи, плаши ни с пистолети и носи всякакви амуниции като скъпоценности. Скептично е към Джак Даниелс, и като всичко химично, може да не си мие зъбите, но пък затова си полира ноктите. Може да наречем too much, too soon; “The importance of been plastic”.

training – тренинг

Тренингът е мъчение. Докато серотонинът, ендорфинът и адреналинът станат ритъм, който започва да прониква бавно, унция по унция, превръщайки тялото в (но все още не) състояние на екстатична вибрация. Този процес е сложна работа и е само за тези, които знаят как да се трудят. Най-често срещното (но не дълготрайно, нито трансформативно) насочване към такова обучение е да се мрази процесът, но да се обожава резултатът. Например силната физическа травма се избягва; здрави седалищни мускули и отпуснат трицепс. Но в този случай цялата тръпка от физическата травма е пренебрегната и оттук зависимостта от такива режими на обучение/тренинги е напълно забравена.

" Lost chicks" проект на Гильотин театър, Стокхолм

transposition- транспозиции

Чакайки, имаме дистанция

В тази дистанция имаме поле

В това поле има серии

В тези серии има повърхност

В тези повърхности има чист ресурс

В този чист ресурс има невидими материалности, мрежи

В тези невидими материалности, мрежи - има стойност

В тази стойност има глупост

В тази глупост има образец

В този образец има случка

В тази случка има прекъсване

В това прекъсване има огледало

В това огледало има око

Окото омекотява огледалото

Огледалото намушква прекъсването

Кървящото прекъсване замърсява събитието

Кървавото събитие скача върху модела

Деформираният модел изхвърля глупостите

Изместените глупости отвличат стойността

Привидната стойност отвлича невидимите материали/мрежи

Невидимите материали/мрежи поглъщат чистия ресурс

Останалият чист ресурс е хванат от повърхността

Заплетената повърхност се срива в серията

Разбитата поредица гъделичка полето

Усмихнатото поле елиминира дистанцията

Невидимата дистанция подменя очакването

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" 

                                                                                                                         

-->