How to disappear completely and never be found

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" 

                                                                                                                         

откъси от книгата THE COMING BOOGIE - WOOGIE

first published 2012 by Mychoreography

in collaboration with: University of Dance and Circus Stockholm,

MDT Stockholm, Performing Art Forum

Supported by Swedish Research Council

превод Галина Борисова

3 част

how to disappear completely and never be found – как на изчезнем напълно и никога да не бъдем намерени

„How to disappear completely and never be found“ е книга на Doug Richmond издадена през 1985г., това е пътеводител, чрез който да започнем изграждането на нова идентичност. Книгата е определена като „най-хубавият наръчник на пазара“. Тя има подзаглавие “Планиране на изчезването, уреждане на нова идентификация, намиране на работа, псевдо окис” (да създадем впечатление, че сме мъртви); и още книгата предлага метод за изчезване, когато приемаме самоличността на мъртъв човек с подобни жизнени статистически данни и възраст, и също така включва и раздел за избягването на пробен период, който поради възрастта на книгата, вече не може да бъде полезен или приложим.

Как на изчезнем напълно и никога да не бъдем намерени е била и артистична стратегия на Lee Lozano, за направата на нов проект Exit, ефективна независимост от материалността. Може да е било опит за създаване на най-радикалния обрат срещу обектното изкуство и продукции. Ефективността е била негативна и е запазена само сред някои артистични среди в Ню Йорк с обширни спекулации за причините или мотивите. Тези спекулации може да се преодолеят само с ретроспективно изкуство PS1, 2001.

      снимка: Деница Дикова

immunity of art – имунитет на изкуството

Имунитетът на изкуството е стремеж за излизане на изкуството извън сферата на представителството и е стремеж за влизането му в сферата на действието. Действието може да е каквото искате да бъде. Но действие не на представянето, а на самото действие. В политико-юридическият език, имунитетът се отнася до временно или окончателно освобождаване от страна на субекта по отношение на конкретни задължения или отговорности, които при нормални обстоятелства биха се обвързали един с друг. Имунитетът на изкуството се отнася до артистичните работи в сферата на изкуството, изключвайки задълженията и пасивите на които са подложени други сфери на обществения живот. Имунитетът на изкуството е синоним на Троянския кон, хипер камуфлаж и враг на всичко.

                                     снимка: личен архив

Knowledge facilitation - улесняване на познанието

Улесняването на познанието е съвкупност от известни процедури и операции, предлагащи или предоставящи съществуващи, установени и често оторизирани знания. Улесняването на познанията е често срещано нещо за институции като музеи, училища, ръководствата, Холивуд, хореографията, съвременни университети. Улесняването на познанията e някаква ефективност по отношение на ученето и възпроизвеждането. Често е задоволително или дори желателно, например когато се придобива шофьорска книжка, при работеща машина, свързана с безопасността и т.н.; тъй като улесняването на познанието често се идентифицира с оптимизиране, неговата злоупотреба често е свързана с по-сложни от необходимите процеси, извличане и т.н., което често е свързано с икономически интереси.

knowledge production - производство на знания

Производство на знанието е придобиването на предишни не актуализирани знания или появата на досега неизвестното в реалност. Това е придобиването на знание. Създаването или по-скоро ставащото или възникващото не може да бъде умишлено задействано, не може да бъде протоколирано, произведено и въпреки това - не е достатъчно да седнем и да изчакаме нещо да се появи. Производството на знания може да се осъществи с редица вариации само чрез създаване на поредици и серии връзки, препятствия, ремикси, рикошети, пресичания - списъкът може да бъде дълъг; с други думи, понятия в дельозийското усещане за думата или машинното сглобяване в разширения смисъл на Жил Дельоз и Феликс Гатари. Концепциите и механичните асамблажи винаги са конструирани по начин, по който един изход може да бъде оценен само до известна степен и те имат мистичната характеристика, така че след като могат да бъдат завършени или резултатът да бъде осигурен, те стават безполезни. Производството на знания не може да бъде институционализирано и/или пък институциите да могат да осигурят място за евентуалната поява. Производството на знания предполага някаква неефективност или прекомерна безполезност. Тя не може да бъде измерена или оценена, няма планиране; производството на знания е точно това, което светът (капитализмът) изисква от индивида, образованието и изследванията. Производството на знания не е задоволително и рядко е желателно, тъй като в повечето случаи това е дразнещо, подобно на опитността от ухапване от насекоми или песен, която се е забила в главата ни. Производството на знания може лесно да бъде злоупотреба, например като извинение, без да имате представа; да бъдете мързеливи, да бъдете артист, да се занимавате с изследвания, и т.н. Образователните институции често правят грешки, като например приравняване на производството на знания с личната работа (личното няма нищо общо с производството), с откритост (производството на знания е свързано повече с ограничения, отколкото със свободата на избор), с честност (производството на знания изисква човек да се изправи), с прозрачност (производството на знания по дефиниция е замъглено, непрозрачно и неясно), със съчувствие и безгрижност (това е просто толкова прецакано), с тялото (танцови хора OMG) и много други такива неща. Производството на знания е това, което запазва всичко, за добро или лошо, това е болката и страхът от промяната, блаженството на трансформацията или оргазмът и смъртта, това са чудесата на света и ужасите на унищожението. Производството на знания не задържа никого.