8 част
that should be me - това
трябва да съм аз
Силното усещане за разочарование
и тъга или самонадеяност, които се случват, когато виждаш нещо успешно или
невероятно, което мислиш, че можеш лесно да намериш, но го нямаш. Това също е и
песен на Джъстин Бийбър.
снимка: интернет
abyss - бездна
Не се бийте с чудовища, за да не
станете чудовище, и ако погледнете бездната, бездната също гледа във вас.
Фридрих Ницше
снимка: интернет
the art of making dances - изкуството да правим танц
Тhe art of making dances е публикувана за пръв път през 1958г.
след смъртта на Дорис Хъмфри. Книгата се състои от изчерпателна и еднакво
субективна кодификация на хореографската композиция и метод на позите,
поставянето на сцена, изборът на музика и тема, подходящи за балет, обучение и
подготовка. Тhe art of making dances свързваме с голямата традиция на наръчниците
или трактатите, в основата на които се корени quatrocento, където аматьорът е ръководен от артистична практика, която
го насочва към направата на "добро" произведение на изкуството. Тези традиции
бяха закотвени в естетическа парадигма, фундаментално различна от тези,
разработени през 18 век, напр. при Александер Баумгартен и по-късно при Имануел
Кант, което също е причина за техния спад. За трактатът
може да се каже, че принадлежи към пред-капиталистичната естетика, където
оригиналността и индивидуалността са разположени по различен начин - естетична
парадигма, в която занаятът и уменията са били най-централно нещо.
снимка: интернет
Любопитно е, че танцът придобива своя трактат, повече от 200 години, след като естетиката е преработена (днес
бихме казали реконструирана), за да се вмести и напасне към буржоазния начин на живот, две години след смъртта на Джаксън
Полък, т.е. когато
живописта е завършила де-териториализацията на конвенционалната и основна техника. Точно в момент, когато танцът и хореографията определено се връщат към класическите критерии в търсене на консолидация. В този смисъл, можем да
кажем, че е възможно
книгата на Хъмфри да се разглежда като един вид противопоставяне на един
по-радикален модернизъм, за да се обърне към една по-нова и новаторска пост-модерна традиция в
танца. Книгата на Хъмфри не е очакване, а по-скоро реквием. Като
изключим простото желание на Хъмфри да предаде знанията си на по-младите
хореографи, тя съзнателно или не, съумява да впише танца в трактатите. Това
може да не е толкова видимо, но всъщност е много важно, поради споменатите две
причини.
Танцът е бил
ефимерно изкуство, форма която е трудна и преходна, която трудно се улавя или
документира, неговата особеност към тялото, измамата, която изразява и липсата
на подходяща композиционна семиотика, прави танцът изразителен, но той става
практика, подчинена на другите форми на изкуството. Това вписване и
регистриране към традициите и каноните, разработени и коагулирани от
мъжки пол християнски, хуманистични, евро-и логоцентрични дискурси. С други
думи, чрез опитът на Хъмфри да укрепи позицията на танца и това, което наистина
се случва, е, че тя всъщност сътворява хореографията. Книгата на Дорис Хъмфри е
забавна и полезна, въпреки, че не ни учи как да правим хореографии. Авторката
се идентифицира с по-ранните модернистични дискурси и актуализира артистичните
продукции чрез значими композиционни инструменти, както и прилага до някъде Евклидовата геометрия при композирането.
Тhe art of making dances
e книга,
която става учебник. Тя задава въпроса: Какво е да създаваме танци? И
предложението е да правим хореографии. Хъмфри тавтологично си задава въпрос:
Какво е танцът? Не е ли това, което хореографията прави? Или с други думи
танцът е това, което е, това което разпознаваме като танц, и в този случай (при
Дорис Хъмфри) това е концертният танц. И този танц е проблематичен по много
причини. Питаме се, дали инструментите ни водят в една посока, или може да се
отиде и по-надалеч. Инструментът може да не е посочен, но въпросът е, дали трябва
строго да се отива в една посока, тъй като самият инструментариум също ще се
възползва от това да бъде инструмент и заедно с правилата от геометрията,
където съществуват безброй много прави, ще имаме безкрайни възможности; докато
правилата на Хъмфри стават някакво „избавление на изкуствата“, тъй като ако
получите някакво отклонение от правилата – то такова отклонение в дългосрочен
план ще подслони и подкрепи и двете - и танцът и хореографията.
Книгата ни
предлага да се задържим в семейството, семейство което е напълно нормално, но
също така погребва и скрива добре обозначени нарушители.
откъси
от книгата THE COMING BOOGIE - WOOGIE
first
published 2012 by Mychoreography
in
collaboration with: University of Dance and Circus Stockholm,
MDT
Stockholm, Performing Art Forum
Supported
by Swedish Research Council
превод Галина Борисова
Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"
Няма коментари:
Публикуване на коментар