Предизвикателството,
през което се преминава по време на един артистичен работен процес е може би
основен тласък, захранващ желанието ми да продължавам да се занимава с правене
на представления. Всяка работа върху ново представление е навлизане в
пространство, което няма очертани граници - то е безкрайно и неизвестно,
плъзгаво и клатещо се. Нещо като ризоматична мрежа от възможни препратки и
взаимоотношения.
"Произведени за щастие"
снимка: Фото-корпус Мериан Николова
„Някой
прави нещо на сцената и публиката го гледа – така е в повечето случаи при
конвенционалния театър, най-популярната форма която наблюдаваме от доста
години. Има разбира се и други опции, но тази ситуация доминира продължително,
и все още може за някои да е интересна. В този контекст са направени много
представления и няма нито едно представление, което да е перфектно. След едно
такова представление вече не е необходимо да се правят представления“. Вие
обаче се интересувате по-скоро от проблематизирането на театъра (сценичните
изкуства като цяло и ако не ги разделяме на жанрове, да го наречем просто
театър)? Какво е отношението ви към проблематизирането на театъра и
проблематизирането даже на пространството, където може да се случи театър?
Имате ли някакви точно изяснени стратегии, или просто интуитивно правите това,
което правите?
Имам
няколко опита с представления, направени извън театрални пространства (плувен
басейн, стара фабрика за брашно и изоставена гара). Препятствията и
предизвикателствата, които предлагат такъв тип места, могат да подсилят и
надградят, очаквано или неочаквано, драматургичната структура на материала, а
естествената им среда да подсили визуалността - разбира се, има и още много
допълващи фактори, но и отнемащи. Въз основа на този си опит и посоката, в
която работя през последните години, предпочитам да ситуирам работата си в
театрални пространства. Нямам задръжки, поне в момента, към класическата форма:
сцена – зала, изпълнител-публика. Колкото по-използвана е, толкова
по-предизвикателна е за мен. Познатата форма е все още неизчерпана. Мисля
образно и често развивам сценичния материал от конкретни образи, което
предполага също използването на сцената като отделено пространство, за да може
да се изолира материала от други външни елементи, несвойствени за него. А
относно проблематизирането – това си е естествен резултат. Всяка една идея,
развита в сценичен продукт е резултат на лично отношение към нея.
"Victory day"
фотограф: Ани Колиер
До
каква степен когато работите, позволявате на изпълнителите да имат свобода, как
вземате решения при колективната работа, работата ви е по-скоро свързана с
метода на отпадане, или с метода на допускане? Или просто работите като пинк-понк
хореографирането/композирането?
Предпочитам
работен процес, който се уповава върху „структурирана свобода” с определени
правила и стратегии на работа.
"Shame box"
фотограф: Ани Колиер
До
каква степен при работата ви е важен процеса? Днес сме свидетели на радикална
разлика между процес и продукт? Или мислите за всеки един от
тях като производствена единица?
Натискът върху артистите
да създават представления в условия, ограничаващи потенциала на задълбочена
работа - поради слабо финансиране, липса на пространства или естетически
сблъсък, наложи преосмисляне на режима на работа върху едно представление,
неговите практики и контекстуализирането му. Мисля, че този дебат е по-актуален
в западно европейски контекст. В България все още сме на етап, в който се
радваме, ако получим някакво финансиране за артистичен проект. И както знаем,
финансирането на независими проекти е изключително ниско, което моментално
поставя „процеса” в категория лукс. Все още се борим с най-основните неща като
липса на пространства за репетиране. През последните две години съм свидетел на
множество проекти, които са създадени или в момента се работят в абсолютна
истеричност поради липса на зали за работа. Как се отразява на един процес,
когато артистичния екип трябва да се мести постоянно от едно пространство в
друго? Как се отразява на процеса, когато се работи в пространство, което няма
нужните условия? А когато падат репетиции, защото няма къде да се репетира? А
когато едно пространство е малко, друго по-голямо? А когато е мръсно и студено?
А когато трябва да се плаща наем за зала, а проекта няма и една стотинка за
такъв разход? Как се отразява тази нестабилност върху процеса и екипа на
представлението? Как се отразява на финалния артистичен продукт? Въпроси, да,
много въпроси... Да искаш да работиш в нормални условия не е каприз, а
естествена необходимост. Не се възприемам за жаба, която трябва да кряка и
подскача в блато. Процесът е важен за мен, но за съжаление, той изначало е саботиран
в контекста, в който работим.
"Shame box"
фотограф: Ани Колиер
Ние
не работим изолирани и нашата практика
понякога е свързана с отношението ни към нещо, към някого. Имате ли нещо
конкретно, което ви кара да се противопоставяте, или по-скоро не ви интересува
историческото наследство и вие дори „арогантно“ сте готови да предлагате
актуализирането на нови композиционни инструменти? Къде се поставяте в
безкрайните възможности: като нарушители, или като съграждащи? До каква степен
сте радикални? До къде искате да стигнете?
Не
работя през желанието да съм радикална. Фокусът ми е винаги върху материала,
който работя. Интересуваме какви са му дълбочините, каква е проблематиката му,
какви са му параметрите. После преминавам към етап, в който се опитвам да
дестабилизирам очертанията му, за да насложа моето виждане и моите очертания.
"Shame box" Ива Свещарова и Вили Прагер
фотограф: Ани Колиер
Нямаме синоним на съставната част мета. Нейното значение е зад, през, след
или извън нещо. Кое от всичките представки ви е най-симпатично и защо?
Извън нещо –то, защото е извън
мислимото.
"Perfectly pink" Ива Свещарова и Виолета Витанова
снимка: Орлин Огнянов
„Не бихме искали да мислим метафората като репрезентация,
а по-скоро като комуникация между две несъвместими системи. Метафората е
буквално случването на нещо, което не може да бъде обяснено или разбрано, освен
чрез самата метафора. Предполага се, че метафората представлява и двете страни,
но не може да бъде разбрана и от двете, колкото са несъвместима и различни и
двете страни“. Бихте ли споделили вие как се съотнасяте към метафората? Смятате ли, че я използвате
във вашите работи или се стремите да се изразяване по-директно и документално
(ако можем да се изразим така)? „Метафората се намира между и е съвместима с две несъвместими системи“, ако сте съгласни
с такова твърдение, може ли да споделите повече за вашето отношение към метафората?
Конкретен интерес в работата ми е
метафората за тялото. Каква е преносната употреба за тялото, аналогиите,
сравненията и образното му пресъздаване.
"Perfectly pink" Ива Свещарова и Виолета Витанова
снимка: Орлин Огнянов
Какво е положението ви към мулти възможностите? Ако мислим чрез
противоположности и опозиции, вие на какво се противопоставяте? Ако
предположим, че мулти възможностите
се противопоставят даже и на самите себе си, кое е това нещо, с което бихте се
занимавали за по-дълго време? (може да е тема, личност и т.н.)
Съвремието ни е белязано под думата „мулти” – в
политически, икономически, артистичен и дори в личен план. Живеем във време, в
което пикът на многобройния избор е в своя апогей. Това е блазнещо, но и
плъзгаво. Важно ми е да следвам определена посока в професионален план и всяка
допълнителна възможност за надграждане или преосмисляне на работата ми, бих го
определила като ценно, а и дори необходими. Да се занимаваш продължително време
с едно нещо е свързано с постоянно стимулиране на любопитството. Притъпяването
му - би било пагубно, поне за мен.
"Perfectly pink" Ива Свещарова и Виолета Витанова
снимка: Орлин Огнянов
Бихте ли изброили няколко артисти,
които следите с интерес и на които симпатизирате?
Определено са много, затова ще споделя артисти, които по
някакъв начин са имали въздействие или са представлявали интерес на проучване,
свързано с предпоследното ми представлението „Съвършено розово” – Анне Имхоф, Давид Лашапел, Хелмут Нютън.
"Произведени за щастие"
снимка: Фото-корпус Мериан Николова
Ако трябва да
изберете къде да отидете в един определен ден, и ви се предлага избор от
концерт, танц, театър, опера, на какво бихте отишли?
Избирам събитието спрямо
настроението ми, когато имам възможност да избирам.
Кой е вашият следващ проект, върху който работите, бихте
ли споделили нещо повече за него?
В момента работя върху
дуализма мекота-твърдост. Проектът е колективна работа между мен и немската
артистка Роза Берман. Основен акцент е изследването на мекотата
като качество, което е силно символично, и разбирането на мекотата като женска
характеристика.
"Victory day"
Ива Свещарова, Вили Прагер и Галина Борисова
снимка: Ани Колиер
Какви са предимствата да се работи в България?
Ограничеността на
възможности което те прави, понякога, неочаквано изобретателен, минималистичен
в сценичния си изказ и гъвкав при вземане на решения. Иронично е, но това е
реалността!
Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"
Няма коментари:
Публикуване на коментар