Peter Schjeldahl - американски критик, поет и
преподавател
„Представката пост е сложена след
модернизма, за да го подчертае още повече, тоест имаме уважение към миналото
въпреки, че първите пост-модернисти се опитват да започнат на чисто.“
Бихме могли да си изясним кое и
защо се е случило, познавайки историята, тъй като всяко едно ново нещо е
реакция на предишното. И въпреки, че трудно сглобяваме различни структури
и възможности, ние винаги консолидираме опита - той винаги е реакция на
направеното преди нас. Винаги има някаква невидима връзка между старото и
новото. Всяка форма на изкуството се еманципира и настоява за свобода. Но е
трудно да накараме нещо да свърши и да може да принадлежи само на новото, което
когато се случи, няма да принадлежи на
знанието. Винаги едно преживяване и опит си струват да бъдат преживени.
Пост-модернизмът комуникира. Времето се променя.
„Дали арт музеите заместват черквите?
Старата религия се опитва да е нова религия. Да валидираме нашият опит, това е
и религията.“
Може ли да
валидираме нещо, без да го повтаряме? Как направено преди нас ни провокира и
дава кураж? Как искаме да ни вярват, ако не сме откровени? Новото винаги е
подозрително. Ние трудно се отърваваме от наследството. Трябва да има
причинност и решителност - за да изграждаме нови „религии“. Необходимостта да
измислим нови поведения и познания за света е достатъчен импулс, за да можем да
се опитваме да променяме историята. Практиката и теорията трябва да вървят ръка
за ръка.
„Теорията в изкуството, теоретичното
изкуство – всичко това може да е доста перверзно. Репресирани спомени - пълна глупост. Ние си спомняме незабравимите
моменти, които не са били репресирани, а тържествуващи. И защо да илюстрираме
нещо, на което нямаме отговор? В изкуството нищо не е реално, то е субективно.
Може да си никой, но може да си много интересен.“
Ето защо
представленията, които нямат чувство за ирония ме отчайват и даже тормозят.
Предпочитам тези приключенски проекти, които нямат амбицията да ни отегчават с
теории и послания, а само ни напомнят за такива, като понякога ги оспорват и
саботират. Лесно разпознаваме депресивните състояния на някого чрез неговата
работа, и той става подозрителен, че очевидно е изкривил света, вместо да
тържествува живота. Не е необходимо да си някой, за да си интересен.
„Всичко което е ново, ще ни афектира;
това е едно автоматично отричане, и може да се преразгледа отново; първото
впечатление не винаги е правилното.“
Защо да отричаме
новото? Защо не се опитаме да го разберем и приемем като алтернатива? Не се живее
само със спомени. Възпроизвеждането на възможност е по-привлекателно от
отрицанието на всяко начинание.
„Опитвам се да пиша, за да разбера, че писането не е лека
работа и да - уважавам средно пишещите.“
Опитваме се и
понякога го правим. Писането ни изпълва с голяма доза удовлетворение от деня.
Седнал си да анализираш самостоятелно, даже и да се провалиш, това е
по-достойно, отколкото да седиш и да се оплакваш.
„Артистът е процес.“
Артистът е
непрекъснато осъзнаване на действителността и опит да се трансформираме в нещо
по-извисено от ежедневните образци.
„Това което е универсално - може да е и
библия например.“
Трябва ли да се
вярва на историческите факти, когато непрекъснато се натъкваме на нови разкрития и погрешни
тълкувания. Свидетели сме на постоянно изникване на нови факти. Новото старо
винаги е наподобяващо, прави същото, но с различно значение, репродуцира или
показва същото съдържание в нова обвивка.
„В изкуството всеки трябва да е дете,
което трябва да има дисциплината на възрастния.“
Работа и ежедневните усилия и практика може да ни
помагат да напреднем, но те не трябва да ни правят по-малко любопитни и
сигурни.
„Виждали ли сте щастлив артист?“
Да, понякога сме
част от общото щастие, особено когато то е споделено.
„Всички са щастливи, но един ден
артистът идва и казва, че това не е така. А на другия ден разбира, че не е
така.“
Всеки ден е
доказателство, че може да бъде и още по-лошо. Но това не би трябвало да ни отчайва.
„Да си никой е болезнено. Но когато си
никой, ще ти говорят откровено. И това е удоволствие.“
Веднъж дочух,
че една моя хореография била много лоша. Не знаеха, че аз съм хореографирала
това, за което говореха. Усмихнах се и не казах нищо. Така разбрах една истина,
която не беше моята истина.
„Спонтанност. Физическото усещане е
първо, после идва и интелектуалното.“
Тялото има
по-верни усещания. Не можем да лъжем себе си.
„Какво е вкус?“
Това, което е
около нас и в нас.
„Свидетели сме на бързо, спонтанно и
безотговорно живеене, което е същото в изкуството, същото в критиката, същото в
политиката и всичко, което е загубило мускули да преследва.“
Ние живеем в
свят изтъкан от недовършеност, но ако преследваме идеите си, един ден те може и
да ни се получат. Може да се продуцира всичко.
„Пет неща ни променят и пет неща променят света. Но кои
са те?“
Да познаваме
историята.
Да знаем
повече.
Да знаем кои
сме.
Да не се
отчайваме, даже и да се провалим.
Да опитваме
отново и отново.
„Академиците
пишат, понеже ще ги четат, аз пиша, въпреки, че не е задължително да ме
четат.“
Все едно - един ден всичко
ще бъде забравено.
„Артистите
трябва да оцеляват, и точно за това те са много ангажирани с политика, социални
проблеми и други активистки движения.“
Ако си мислите, че
оцеляването е нещо лошо, то огледайте се наоколо. Тогава бихте могли да сте и
по-оптимистични.
Галина Борисова във въображаем разговор с Питър Шейлдал
Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"
Няма коментари:
Публикуване на коментар