Провокирана от Питър Шейлдал

Peter Schjeldahl - американски критик, поет и преподавател

„Представката пост е сложена след модернизма, за да го подчертае още повече, тоест имаме уважение към миналото въпреки, че първите пост-модернисти се опитват да започнат на чисто.“

Бихме могли да си изясним кое и защо се е случило, познавайки историята, тъй като всяко едно ново нещо е реакция на предишното. И въпреки, че трудно сглобяваме различни структури и възможности, ние винаги консолидираме опита - той винаги е реакция на направеното преди нас. Винаги има някаква невидима връзка между старото и новото. Всяка форма на изкуството се еманципира и настоява за свобода. Но е трудно да накараме нещо да свърши и да може да принадлежи само на новото, което когато се случи,  няма да принадлежи на знанието. Винаги едно преживяване и опит си струват да бъдат преживени. Пост-модернизмът комуникира. Времето се променя.

„Дали арт музеите заместват черквите? Старата религия се опитва да е нова религия. Да валидираме нашият опит, това е и религията.“

Може ли да валидираме нещо, без да го повтаряме? Как направено преди нас ни провокира и дава кураж? Как искаме да ни вярват, ако не сме откровени? Новото винаги е подозрително. Ние трудно се отърваваме от наследството. Трябва да има причинност и решителност - за да изграждаме нови „религии“. Необходимостта да измислим нови поведения и познания за света е достатъчен импулс, за да можем да се опитваме да променяме историята. Практиката и теорията трябва да вървят ръка за ръка.  

„Теорията в изкуството, теоретичното изкуство – всичко това може да е доста перверзно. Репресирани спомени -  пълна глупост. Ние си спомняме незабравимите моменти, които не са били репресирани, а тържествуващи. И защо да илюстрираме нещо, на което нямаме отговор? В изкуството нищо не е реално, то е субективно. Може да си никой, но може да си много интересен.“

Ето защо представленията, които нямат чувство за ирония ме отчайват и даже тормозят. Предпочитам тези приключенски проекти, които нямат амбицията да ни отегчават с теории и послания, а само ни напомнят за такива, като понякога ги оспорват и саботират. Лесно разпознаваме депресивните състояния на някого чрез неговата работа, и той става подозрителен, че очевидно е изкривил света, вместо да тържествува живота. Не е необходимо да си някой, за да си интересен. 

„Всичко което е ново, ще ни афектира; това е едно автоматично отричане, и може да се преразгледа отново; първото впечатление не винаги е правилното.“

Защо да отричаме новото? Защо не се опитаме да го разберем и приемем като алтернатива? Не се живее само със спомени. Възпроизвеждането на възможност е по-привлекателно от отрицанието на всяко начинание.

„Опитвам се да пиша, за да разбера, че писането не е лека работа и да - уважавам средно пишещите.“

Опитваме се и понякога го правим. Писането ни изпълва с голяма доза удовлетворение от деня. Седнал си да анализираш самостоятелно, даже и да се провалиш, това е по-достойно, отколкото да седиш и да се оплакваш.

„Артистът е процес.“

Артистът е непрекъснато осъзнаване на действителността и опит да се трансформираме в нещо по-извисено от ежедневните образци.

„Това което е универсално - може да е и библия например.“

Трябва ли да се вярва на историческите факти, когато непрекъснато се натъкваме на нови разкрития и погрешни тълкувания. Свидетели сме на постоянно изникване на нови факти. Новото старо винаги е наподобяващо, прави същото, но с различно значение, репродуцира или показва същото съдържание в нова обвивка. 

„В изкуството всеки трябва да е дете, което трябва да има дисциплината на възрастния.“

Работа и  ежедневните усилия и практика може да ни помагат да напреднем, но те не трябва да ни правят по-малко любопитни и сигурни.

„Виждали ли сте щастлив артист?“

Да, понякога сме част от общото щастие, особено когато то е споделено. 

„Всички са щастливи, но един ден артистът идва и казва, че това не е така. А на другия ден разбира, че не е така.“ 

Всеки ден е доказателство, че може да бъде и още по-лошо. Но това не би трябвало да ни отчайва.

„Да си никой е болезнено. Но когато си никой, ще ти говорят откровено. И това е удоволствие.“ 

Веднъж дочух, че една моя хореография била много лоша. Не знаеха, че аз съм хореографирала това, за което говореха. Усмихнах се и не казах нищо. Така разбрах една истина, която не беше моята истина.

„Спонтанност. Физическото усещане е първо, после идва и интелектуалното.“

Тялото има по-верни усещания. Не можем да лъжем себе си.

„Какво е вкус?“

Това, което е около нас и в нас. 

„Свидетели сме на бързо, спонтанно и безотговорно живеене, което е същото в изкуството, същото в критиката, същото в политиката и всичко, което е загубило мускули да преследва.“ 

Ние живеем в свят изтъкан от недовършеност, но ако преследваме идеите си, един ден те може и да ни се получат. Може да се продуцира всичко. 

„Пет неща ни променят и пет неща променят света. Но кои са те?“

Да познаваме историята.

Да знаем повече.

Да знаем кои сме.

Да не се отчайваме, даже и да се провалим.

Да опитваме отново и отново. 

„Академиците пишат, понеже ще ги четат, аз пиша, въпреки, че не е задължително да ме четат.“   

Все едно - един ден всичко ще бъде забравено.

„Артистите трябва да оцеляват, и точно за това те са много ангажирани с политика, социални проблеми и други активистки движения.“  

Ако си мислите, че оцеляването е нещо лошо, то огледайте се наоколо. Тогава бихте могли да сте и по-оптимистични.

Галина Борисова във въображаем разговор с Питър Шейлдал

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"