Онлайн тяло - провокирана от книгата на Боян Манчев "НОВАТАНОР"

 

Провокирана от книгата на Боян Манчев „НОВАТАНОР“

Предполагаем проект на Галина Борисова

„Онлайн тяло“

 

Предполагам, че сега разполагаме с повече време за себе си и нещата, които харесваме в този период на физическа изолация, евентуално за да реформираме, реформулираме или просто да помислим; и ако сме настроени позитивно да си представим някакви измислени светове, където може да е по-забавно и по-весело.

Коледният подарък (книгата на Боян Манчев) беше прелистен около Коледа! 

Сега отново чета книгата фрагментарно; в някои изречения има толкова сила (разсейвайки се от последователността на фразите), като например: мизерията на фактите, възможността на формите, енергията на желанията и т.н., все прости неща, но някак си като ги прочетеш самостоятелно, провокират към отвличане от вниманието; и следейки мисълта си, тя започва да се налага от текста през книгата към моите самостоятелно летателни мисли, понеже самата мисъл се активира, а понякога и взривява. Което си мисля, е много добра ситуация. Не бих си и помислила да достигам висотата и дълбочината на философските фантастики на Боян Манчев, но поне нещо смислено ме занимава -  правя самостоятелни упражнения в момент на физическа изолация.

Как мога да направя някакво телесно изследване, според Боян Манчевата философска философия, което обаче да не се изразява чрез физическа практика, а по-скоро да създаде виртуална такава (документирана писмено). Когато си предизвикан да записваш какво би направил физически, но си оставаш по Прустовски в леглото, описвайки какво може да се случи, оставайки по пижамата. Нещо като вербален танц на мисълта.

За сега си записвам някакви извадки от новия Атанор „НОВАТАНОР“, които може би ще ме вдъхновят в последващите дни на изолация, за да провокирам мисълта си и да опиша едно неслучило се соло - за „прагматичното“ тяло, „летателната“ мисъл или онайн тялото.

Затова получила разрешението от автора, си позволявам да  поразсъждавам през книгата и по пижама, заемайки се да „сътворя“ някакво виртуално писмено доказателство, че оставайки в леглото, съм била активна и въвеждайки "порядък" в „хаотизацията на живота“, бих могла да изконтролирам „мизерията на фактите“, цитирам Боян:

  

Философска фантастика;

Мобилизация на тягата на философската форма;

Експеримент на мисълта;

Възможността нараства чрез енергията на желанието;

 Хаотизация на строгите епистемични порядъци;

Атанор – философска пещ;

Инструмент на волята за форма, за сложност, волята за справедливост; 

Философската философия е безотговорна отговорност и отговорна безотговорност, отговорност на едновременността на достойнство и удоволствие;

Възможността на мисълта, възможността на формата; 

Философия на свободното тяло;

„Философията е насочена срещу целта: тя е противоцелесъобразна. Тя трябва да се изправи срещу мизерията на фактите“. 

„Силата е на страната на съществуващото. Съществуващото  е на страната на достойното съществуващото“.

„Мисълта се сблъсква със своето устояване, отстоявайки. Мисълта се движи; действа. От-стоява; у-стоява“. 

Цел сама на себе си;

„Ако първият афект на философията е у-чудването, смайването пред чудното/чудовищното – thaumazein  е глаголът, описващ действието на thauma, чудото – то философията, изхождаща от устояването на учудването като о-чудняване на нещата, сама е чудо-дейна“.

 Няма нищо по чудно от анулирането на чудото;

 ……………….. и т.н.

И така, не бих могла да продължавам с тази книга; започвам да се губя през мисълта си, устоявам на упорството да проникна в съдържанието, обаче то ми се изплъзва и се трансформира в хаос, който не мога да контролирам. Смайването от “анулирането на чудото“, „цел сама за себе си“ или просто достойното преобразяване на фактите?

 Но да дадем възможност на формите. Винаги съм се опитвала да визуализирам. От малка придобих такова умение, докато си играехме на „картини“; Един от нас започва да разказва история, но без думи, може да е била някаква пантомима в ранните ни години преди пубертета, когато използвайки всяко междучасие, измисляхме истории и се разтоварвахме от безсмислените уроци, в които аз лично не виждах много смисъл. Или поне не ми бяха достатъчно интересни. Задавах въпроси на повечето учители, но те отговаряха отблъсквайки и осуетявайки моите питания, и аз не получавах отговори. Така от ранна детска възраст разбрах, че много въпроси нямат отговори. Или поне е по-достойно да не отговаряме, ако нямаме приличен подобаващ отговор на въпроса, който сме задали.

Нашите „картини“ оживяваха в междучасието, като всички проявявахме изобретателност и направо се режисирахме чрез най-трудната форма - соловите изпълнения. Разбира се някои го правеха успешно, други по-малко, и това се установяваше чрез това, дали ще те спрат на първата минута, или ще те оставят да импровизираш цели 15 минути. Още от тогава чрез тази игра на възможност на формите през импровизирането, нещо съществено се отключваше у мен, окриляваше ме и провокираше фантазията ми. Помня, че това бяха най-интересните игри, оставили дълбок отпечатък по-късно и проявили се в работата ми. Може би затова след време установих, че когато създавам хореографии и режисирам спектаклите си, го правя  автоматично, като че ли някой те програмира, отвличайки вниманието от трудността при вземането на решения.

Визуализирането според мен е съществена практика, която чрез опита, ни проправя път към проявление на формите, които пък от своя страна са провокирани от вътрешни противоречия и хаотични монолози. Предлагам ви няколко примерни опита, за да създадем заедно едно онлайн тяло. Условието е - вие да следите думите ми, а аз да се опитам да предлагам онлайн хореографиране чрез онлайн тяло.

Преди време си мислех, че искам да направя радио фестивал, където да се обясняват хореографиите, да се описват, а слушателите да слушат вместо да гледат хореографиите. И ето, през 2020 г. когато ограничиха нашите срещи на живо и ни поставиха в условия на изолация, дойде моментът да осъществя този „фестивал“. Но не чрез радио излъчване, а чрез описване на предполагаемо случване. Боян Манчев достатъчно провокира това мое отдавнашно желание, че да седна и се опитам да случа неслучилото се. Или поне да случа случващото се във фантазията ми. Знаем, че мислите хвърчат и прескачат всякаква логика за контролиране. И при най-доброто намерение да ги структурираме или създадем емпиричен порядък, чрез практика и опит (за придобиване на знания, чрез наблюдение и експеримент), ние не можем да сме притежатели на ефимерното ни лутане, защото контролираната манипулация на наблюденията ни само води до нови настъпващи изменения.

Но ето най-накрая няколко примера;

Представете си, че напускате тялото, оставяте го в покой, и чрез мисълта си излитате нагоре към небето, летите към тропосфери, стратосфери и  достигате чрез мисълта си даже до други галактики. Усещате се лек, защото сте изоставили материалното тяло, но се издигате със енергията си или с каквото може да си представите, издигате се – но почти не виждате нищо. Понеже аз лично нямам познанията, които да ме направляват в други светове, освен опита ми на Земята, и затова губя представата си чрез визуализиране. И ето тук - идва фантазията, която ако се прояви, можем да започнем да си измисляме светове, себеподобни или архитектурни творения, въображаеми предмети, несъществуваща флора и фауна, несъществуващи приятели и врагове и т.н. Но лично моята фантазия за непознатото е доста оскъдна, а и предпочитам да си фантазирам само през опита ми за това, което съм опознала, затова сега ще ви дам и друг пример;

Прибирате се в тялото си, то е спокойно, не искате да помръднете, чувствате се отпуснати, без напрежение, без желание да действате. И точно тогава идва на помощ нашата фантазия или ако цитирам Боян Манчев - „мобилизация на тягата на философската форма“. Иска ми се да започнем да мислим чрез форми, безотговорно, да експериментираме чрез мисълта. И тук може би се проявява „философията на свободното тяло“. И вече непознатите световете стават познати, като „силата е на страната на съществуващото“, пак според Боян Манчев. И разбирайки, че книгата на Боян Манчев „НОВАТАНОР“ се е установила трайно някъде дълбоко у мен, като едновременно с това се е разбила членоразделно на парчета, когато хаосът би могъл да се превърне в древен ред, моето онлайн тяло или опита ми за онлайн фестивал вече е придобива безсмислен смисъл, който нито аз, нито вие бихме могли да изразим. Нито поради възможността на нарастването на желанията, нито чрез тяхната енергия.

„Няма нищо по чудно от анулирането на чудото“, казва Боян Манчев.

И с това приключва моето желание за онлайн тяло. Предпочитам случването на живо!

Галина Борисова 13.09.2020

 

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"