„Когато пише разочарование, това означава изоставяне“
В танцът изоставянето на техническите възможности води до разочарование на много колеги и зрители, пренебрегват се показност и безпредметно демонстриране на техника, но пък такова „изоставяне“ помага да се тръгне по друг път, където си мисля, че може да се изследва свободно и дистанцирано. Не е нужно да смайваме, достатъчно е да сме верни и деликатни и да омайваме… а „изоставеното“ не е слабост или отказ, по-скоро е сила за детерминиране на поведение! Ограниченията помагат, аскетизмът – също!
„Отвратителен – за отхвърляне“
В танцът може да се отхвърли всичко, може да не се танцува, да не се занимаваме с тялото, да не се движим по начин, по който другите са го правили; танцът може да е статичен, захвърлен, отвратителен и въпреки това да ни е симпатично неговото отхвърляне.
„Мил – който може да бъде обичан“
Танцът винаги е обичан, защото той е безобиден. Колкото и да е социален, политически или демократичен, той не може да навреди. Затова всичко го обичат, въпреки, че малко го практикуват.
„Образ, отражение – подражание“
Танцът може и да не се занимава с образи, но той винаги е отражение на случващото се. Подражанието на отминали клишета и метафори, води до повторение на образите. А когато те са създадени от поколенията преди нас по достоен образ и подобие, няма смисъл да копираме образците. По-добре да отразяваме новата реалност и действителност, които са ни по-близки и по-разбираеми.
„Несигурен – който може да бъде умоляван, трогнат“
Несигурността си личи на сцената. Личи си и в живота. Но ако в живота несигурността все още може да ни трогва, то в изкуството тя определено отблъсква.
„Оценка – обосноваване на ценност“
Ако въобще можем да сме сигурни, че нещо е ценно и обосновано, поради субективни причини и разнообразие на гледни точки. Оценката трябва да се стреми да е обективна и да обосновава някакви ценности. Ако въобще е полезно да се оценява.
„Палавост – вихрено въртене“
Какво по забавно от палавото отношение към действителността. Всичко се завихря в даден момент и ние само можем да приветстваме такова „завъртяно“ поведение.
„Задължение – връзка“
Задължението на артиста е да ни учи, въпреки че той може да се съгласява или да не се съгласява с наследството от миналото. Но даже и да не използваме историята, връзката ни с културните явления е задължение на всеки творец.
„Определение – очертаване на граници“
Колкото повече отменяме границите, толкова повече те се очертават. Очертаването на възможностите ограничава, то не може да стимулира.
Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"
Няма коментари:
Публикуване на коментар