Жестовете като събитие

Когато жестовете станат събитие

"Лиризъм"

Красен Кръстев в хореография на Манолис Ципос

снимка:Ани Колиер

фестивал "Етюди и приятели"

Свидетели сме, че представления и артистични акции може да се случват навсякъде, но разликата между театър/сцена и всяко едно друго място, което може да е перформативно е огромна. В първият случай се занимаваме с интерпетиране на текст; разделение на отговорностите между артист/зрител; представяне на другости (в повечето случаи текст, написан от други); докато във вторият случай трябва да говорим за лични позиции; да представяме нещо специфично в някакъв сигурен или поне личен контекст; да кондензираме информация, без да изискваме другите да са съгласни с нашите факти и тълкувания. И тук си задаваме въпроса: Каква е разликата между представление и перфомативност?

От името на кого говорим? Всички имаме версии за нещо, за различните случаи. Всичко има последствия, но кой продуцира последствията? Ако декларациите са продуцирани за да именуват нещата, това не е ли представяне, чрез реч или действие на тялото. Всички действаме при изказване. Ако някой обобщава какво някой е казал, той го прави от негова позиция, а не от името на всички. Говоренето има също някакво соматично измерение. И най-добре е да говорим от наше име. Не да обобщаваме. Силата, когато не се адресира е по-любопитна, отколкото да се говори изобщо. 

Обект на внимание може да е всичко, можем да активираме детайли, да се насочим към дребни на пръв поглед неща. Но не можем да наставляваме или да искаме всички да усещат и разбират по един единствен начин. Ето защо трябва да се обръща внимание на жестовете, които съпътстват думите. Те не трябва да припокриват езика, а да разкриват нови предложения. Трябва да направим събитие от тях, а не да ги използваме за обяснение. Жестовете и поведението на тялото говорят. Понякога те нямат много общо с казаното, извират от дълбините на натрупания опит и необяснимо ръкомахат. Ако успеем да ги направляваме, тогава неминуемо ще се отправим в едно контролирано поведение, което ще надмогва очевидното. И само един проницателен поглед може да долови същността на жеста. Това разбиране винаги ще е самостоятелно отношение, което ще съществува, докато усетим или измислим нови значения. Жестовете могат да бъдат събитие, а когато са повторени в друго време и в друга ситуация, може да означават различна позиция. Но те – жестовете, винаги ще са по-силни от думите.

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"