Размишления

Някой размишления за преподавателите, студентите, символите и други клишета за танца и кариерата на артиста. Когато записвам мислите си, се чувствам по-отговорна. Иначе импровизирам.

Когато виждаме, че студентите които обучаваме не са по-свободни и по-изобретателни от нас, трябва да се запитаме защо се е стигнало до това заключение?

Когато учителят иска неговите студенти да са като него, трябва да се запитаме за характера на учителя.

Когато няма нови тенденции в изкуството, трябва да се замислим как живеем.

Нов танц можем да наречем само тогава, когато нещо още не е станало тенденция.

Мълчанието и паузите между движенията според мен са най- големите постижения в танца.

   Галина Борисова, личен архив


Разгадаването на скрити смисли и символи, които движенията биха могли да съдържат, ме кара да бъда много внимателна в тяхното използване. В настоящето се опитвам да бъда максимално документална, в близкото минало бях достатъчно поетична, а в по-далечното отминало време личната ми преценка за моята работа се свеждаше до това - да не повтарям модели и образци, които бях виждала или които си представях, че може да съществуват.

Когато през 2001г. в Берлин ме попитаха защо правя такива спектакли, отговорът ми беше: «Правя това, което в реалния живот не бих могла да направя. Изкуството е моята неосъществена реалност». И сега бих потвърдила тезата, че правенето на нереалистични спектакли чрез реалистични методи е по-приятно, отколкото правенето на реалистични спектакли чрез нереалистични методи.

Кога трябва да спрем да танцуваме? Когато има реални причини за това? Кои биха могли да са тези причини: умора; отегчение; физически травми; психическо напрежение; изчерпване на потенциала, мизерно заплащане, творческа неудовлетвореност; прекалена ангажираност; жертване на личното време; среда, която не ни възбужда и стимулира; изтощение от постоянно доказване; прекалено ангажиране с проблема; размиване границата между реалното и фантазираното; възрастта и т.н. Не мога да отговоря защо толкова двигатели не могат да задействат спирането и слизането от сцената “безболезнено” на много танцьори, балерини и балетисти? Може би логиката и съзнателното анализиране не биха дали отговор на дилемата кога да спрем. Дали пък да не приемем тезата, че тялото само по себе си понякога надделява духа и енергията в него? То винаги има нужда да се движи. До момента на замирането му.

Да се задвижи опитът е повече от това да се задвижи материята. И съответно да се задвижи наследството е по-трудно от това да се задвижат хората. По-директно казано, опитът има значение. Годините само го доказват.

Съдба, Случайност и Опасност – три неща които винаги са ме привличали. Съдбата, поради факта , че не зависи от мене; случайността, на която най-искрено се надявам; и опасността, която ме кара да изпитвам силите си.

текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"