Въпроси на Галина Борисова към Росен Михайлов:
1. Интересуват ли ви човешките отношения в кризисен период на извънредно положение? Имате ли някакво наблюдение? Промени ли се нещо между общуването ни?
Развитието на пандемията отключи и задейства модели на човешко поведение характерни за периоди на кризи и войни. В началото за всички Корона вируса и опасността от разпространението му се посрещаше като поредната медийна сензация касаеща далечни региони на света. Припомняхме си предишни подобни кризи SARS, MARS и тн. Лично мен това ме върна в 2003, когато работехме с моя колега и приятел Робърт Таниън в Хонг Конг, попаднали случайно в центъра на събитията около САРС. Спомних си как за 2-3 седмици града се промени, как хората промениха поведението си и как страха и усещането за опасност настъпателно изпълни въздуха около нас и парализира много от секторите в обществения живот тогава. Припомних си и медийните спекулации, които показваха опразнени и ограбени супермаркети, картини които изпълниха с ужас нашите близки в Европа. В този момент живота на място си вървеше абсолютно нормално, естествено със затягащи се мерки за предпазване, носенето на маски, препоръки за дезинфекция и избягване на обществени събирания. На фона на апокалиптичните образи тиражирани от ТВ, се прокламираше, че всички държави са взели твърди и строги мерки за контрол, които гарантират недопускане проникването на зараза. И как пътуването обратно към семействата, ни показа, че мерките са по-скоро формални заключващи се в раздаването на листовки и почти никакъв ефективен контрол. Дори никой не ни посъветва да спазваме карантина, което и двамата направихме по собствен избор и с мисълта да не застрашим най-близките си.
И така в началото като че ли сценария се повтаряше, но този път нещата се развиха със застрашителни темпове и размери. Сякаш амалгамата от първоначално игнориране на опасността от поредния азиатски вирус който ще отмине от само себе си и истерията от резки, панически и невинаги докрай адекватни мерки, създадоха усещането у хората, че са изоставени на собствените си сили за оцеляване.
Именно в такъв климат на неизвестност, характерна за положение на война, видяхме проявления на човешката природа от алтруистичен хуманизъм до гешефтарски цинизъм.
Но този принудителен стоп на всичко и всички даде възможност да се замислим, кое е най-важното и дали ежедневието не е изпълнено с прекалено много ненужности.
Желанието ни да не застрашим близките и то не само тези от тъй наречения рисков контингент, а всеки един на който държим ни накара доброволно да приемем изолацията. Която ни терзаеше, дразнеше и какво ли още не. Но свикнахме с нея и лично аз когато разпуснаха мерките и ни убеждаваха, че пикът на риска е преминал, доброволно реших да продължа да я следвам. И доста време ми отне да преодолея охотата с която заменях живите срещи с телефонно обаждане или виртуален чат.
2. По време на физическа изолация, как използвате времето?
Много е странно че почти не си спомням. Опитвах се в началото да запазя усещането за всекидневния и ежедневен ритъм, дори се научих да тичам със маска.
Възстанових връзки с хора и колеги. Колкото повече се отдалечавахме физически от хората около нас толкова повече се сближах виртуално дори със забравени приятелства. Така, че основно използвах времето си, да казвам на хората от близо и от другия край на света, че има някой които му пука с тях.
3. Онлайн комуникациите правят ли ви по-щастливи или по-нещастни?
Може би понякога създават измамно усещане за щастие… и да, макар да не могат да заменят истинския контакт, понякога са доста по-живи от на живо. Истината, че технологията, нейните ползи и вреди са въпрос на начин на употреба. Виртуалното не може да замени живото, но може да способства неговото подобряване и да го обслужва.
4. Кое артистично събитие или акт по време на извънредното положение ви впечатли? Ако да-споделете опита си.
Трудно ми е да отговоря. Толкова много неща гледах или не гледах, че не мога да откроя нещо категорично.
5. По време на кризата с пандемията covid 19, много артисти представиха своите красиви „образи“ онлайн, но изразителните им лица не създадоха определен контекст. Нулево обяснение защо го правят, за да можем след време да знаем какво е ставало. Вие как се отнасяте към такава активност? Участвахте ли в нея?
Обяснението според мен е много просто… така заявяват своето присъствие в ситуация изпълнена с отсъствие и то отсъствие от собствения ни живот. Затворени и разделени.
Така, че дори и понякога тези опити за заявяване на артистично съществуване да имаха и комични и неадекватни проявления, за мен радостен беше факта, че просто с един клик, може да избера да не съм част от подобни акции.
6. Какви са плановете ви до края на годината?
Неясни…
7. Как си представяте 2021 г.? Ще се променят ли темите, които ще интересуват артистите? Предполагам много хора ще създадат произведения, свързани с кризата от март 2020, как се отнасяте към работене в такава посока и ако да-защо?
Опитвам се да не си я представям. Надявам се 2021 да ни изненада със светкавично и неочаквано възраждането на усещането за нормалност и предсказуемост на чисто битово и ежедневно ниво. И с много неочаквани и изненадващи проявления на креативност. Както и да се сменят злободневните проблеми, големите теми в изкуство си остават вечни. И особено в съвременната пост или отвъд модерна епоха, в която отдавна всичко е направено и измислено, най-важна е личната позиция и интерпретация. В тази връзка, ако някой усеща, че има лична позиция и желание за творческа интерпретация по темата COVID, която ще развълнува другите, разбира се нека го направи. Но ако някой тръгне само с угодническата мотивация, че това е актуално и ще се харчи, не мисля че ще му донесе наистина успех. Никога не трябва да забравяме, че в изкуството най-жестоко се наказва неискреността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар