Търсене

четвъртък, 17 януари 2019 г.

Аз съм хореограф, който пише...



 photo by Ani Collier, соло Галина Борисова "Тук долу всички люляци умират"

Аз съм хореограф, който пише. Да, може да се засмеете, може да имате съмнения, но все пак писането помага. Ние не живеем в изолации. Да, може да не е лесно ако сте хореограф, и да не е лесно да пишете, но все пак не може да изолирате практиката от анализа. Какво е практика без анализ, или анализ - без практика? Може просто да се пише за опита, ако ви е трудно да пишете за това какво точно сте направили, или ще правите. Може да пишете за интересите ви, да сравнявате различни практики, да пишете за личните ви предпочитания, все неща от които може нещо да произлезе. Да намерите нещо свежо, да запазите чувството си за хумор (ако имате такова разбира се), да се запитате: Сигурен ли съм, че искам да правя това? И ако – да, тогава всичко е наред. Ще трябва да се потрудите разбира се, да станете по-рано, да обмислите какво ви интересува, с какво сте съгласни или не сте, все нещо ще се появи и вие ще започнете да практикувате писането. И защо не – докато седите и пишете да напишете и нещо интересно и откровено, което да има позиция, вдъхновено от истинските ви терзания и опит. 

  photo by Ani Collier, соло Галина Борисова "Тук долу всички люляци умират"

При всички случаи трябва да намирате радост в това, което правите. Не може да сте хореограф, ако не се забавлявате, не може да танцувате, ако не се забавлявате, не може да пишете дори-ако не се забавлявате. Без да се опитате да предоставите малко познания, някакъв респект към това което правите и което другите правят, не може да се продължи. Може да оптимизираме, да създадем процедури, които да свържат различните интереси, или да ги разграничат, или да ги провокират. Но при всички случаи трябва да се мисли. Защото може би има и непознати територии, непознати реалности, или въображаеми такива, които не можем лесно да протоколираме, да продуцираме, но опита винаги си струва. Може да ни е трудно да седнем и да чакаме нещо да ни провокира, но защо да чакаме? Ние винаги сме свързани в някакви връзки, зависимости, рикошети. И вярвайте ми –  ще успеете. Усилията винаги си струват.

 photo by Ani Collier, соло Галина Борисова "Тук долу всички люляци умират"
 

Ходенето напред-назад, нагоре-надолу струва ми се, помага! Дали ще стане по-добро, или по-лошо – зависи само от нас самите, от трансформациите които можем да предизвикаме, от деструкциите и нарушенията, които можем да оформим. Ние не можем да се оставим да бъдем затворници. Трябва да се защитаваме, даже това да ни коства усилия. Нищо не се получава лесно или придобива по дефолт.  Не трябва да се съпроизвежда - трябва да се произвежда.

 photo by Ani Collier, соло Галина Борисова "Тук долу всички люляци умират"
 

Ние всички имаме life practice. Нека да разграничим това от хоби-практиката. Нека да имаме респект към живота и работата ни. Можем ли да ги разграничим, се питам? Ако имаме конкретни локации и промени, как постъпваме? Практикуването професионално на работата ни изисква някакви умения, но най-вече изисква работа. Практикуване. Писането също е практика. Колкото повече се опитваме да обясним нещо, толкова повече репетираме то да бъде изяснено. Писането не е като спането или яденето. Правим го, защото иначе не може. Но ако решим да експериментираме и си причиним диета, тогава започваме да разсъждаваме. Дали ако се огранича от нещо, ще получа друго нещо в замяна? Нали не искаме да продуцираме масови продукции? Повече премиери - повече бизнес? Масовите продукции вярват, че достигането на някакво качество идва от практиката. Логично е да си мислим, че практиката ни прави по-перфектни. Но може би не е точно така. Не е като да организирате Impultanz festival. И не трябва да си мислите, ако искате да направите нещо, което просто да ви изясни някакви ваши интереси, е по-малко достойно от това да произвеждате, то не е по-малко достойно от това да направите голям фестивал. Вие просто искате да поставите някъде рамка, а не само да си създавате препятствия. Често казваме: Ако имах повече време, щеше да е различно, може би можеше да го направя по-добре. Но това е може би разочарованието ни. Ние всички искаме да се легитимираме. Нашите работи, без значение дали хореографираме или пишем, са продукт на това, което правим. Те може би не са това, което сме. Но колкото повече правим, толкова повече започваме да се познаваме. Все пак все някой ден трябва да започнем.

 photo by Ani Collier, соло Галина Борисова "Тук долу всички люляци умират"
 

И за да не се чувстваме аматьори или работата ни да е нещо като хоби (правим го от време на време), трябва да се положат усилия форматите ни да генерират познания, съдържание и действие. И според мен трябва винаги да се поставяме на мястото както на автора, така и на публиката. Да създадем контекст, където можем да се срещнем, да се позиционираме. И това дали работим със някого или за някого е само повод да се срещнем. Дори понякога това е начин да бъдем със самите себе си. Тази самостоятелна среща, все някой ден трябва да се случи.

 photo by Ani Collier, соло Галина Борисова "Тук долу всички люляци умират"
 

И да си призная накрая, много се забавлявах с този текст. Но все още нямам никакви претенции дали този текст продуцира стил. Знам само, че ставам все по-любопитна. Докъде ще доведе това? Интимната ми логика тук ми изневерява.  Но вярвам в силата на опита. Даже един ден и да се провалим. 

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура

                                                                                                                         

вторник, 15 януари 2019 г.

Темите, изпълнението, подходите и композиционната цялостност на произведенията (в случая говорим за хореография)


снимка: Елиян Ружин

Критерий за тема: Има два варианта: когато се занимаваме с обобщаваща изначална тема, която разглеждаме с днешна дата, като споделяме и личното ни мнение чрез избрана естетика, или тръгваме от конкретно произведение, частен случай и т.н. и след това излизаме от конкретността на специфичния случай в някакви по-общи анализи и лични предпочитания. Илюстрирането на тема или още по-лошо, разказването й чрез танц, текст или взаимоотношения между изпълнителите и т.н. не помага за това да убеждаваме, че нещо е актуално, само защото работим по наболял проблем с днешна дата. Така само се озоваваме в дебрите на миналото, откъдето няма измъкване и се подчиняваме на някакви теми, които ни ограничават и локализират. Вместо да търсим личностното отношение по темата в днешен контекст, ние така автоматично попадаме в миналото.

снимка: Елиян Ружин
 

Критерий за изпълнение: лесно  определим, понеже се виждат както физическите възможности на изпълнителите, или липсата на такива, както и обаянието или отблъскването от интерпретацията на образа и темата. Несправянето на изпълнителите обикновено е обречено, когато хореографът си е поставил по-големи изисквания, които не отговарят на използвания ресурс или материал (в случая танцьорите). Ако има „дефекти“, то по-добре те да се използват, отколкото да се крият. Лимитът не трябва да се третира като ограничение, а като провокация и възможности. 

снимка: Елиян Ружин
 

Критерий за оригинален подход: разбирането за оригиналност свързваме с това когато не повтаряме стари образци,  неглижираме проблеми или опростяваме и елементаризираме теми, като сме „многословни“, което при танца винаги води до провал. Оригинал е само това, което не прилича на нищо друго, освен на себе си. Оригиналния подход може да ре-формулира стари образци и оригинали (без да е създал оригинал), само когато ги актуализира или оспорва.

снимка: Елиян Ружин
 

Критерий за композиционна цялост: Целостта на едно произведение не се състои в това да включва различни картини, дали ще се занимава със сюжет или ще се ръководи от драматургия; не помагат и претенциите да се занимаваме с иновативни теми (?); целостта не е и в разнообразието на хореографски език, движения и т.н. Композиционната цялост трябва да свърже темата с автора, и до колкото може тя, идеята, чрез средствата, които си е избрала, да ни доведе до съставяне и подреждане на отделните елементи. Има случаи, когато се натъкваме на оригинални решения и сме омагьосани от композиционни решения, но и тогава може да няма композиционна цялост и да се стигне до баналност. Често на пръв поглед „бедно“ на цялостност произведение, самодостатъчно чрез фрагментарността си (понякога нарочна) може да ни извади от пасивния уют чрез частично артикулиране по темата, да се натъкнем на интересни детайли, които другите преди нас са пропуснали или неглижирали. Авторът не трябва да се стреми да изпъкне или пък да претендира, че е по-голям от темата, която си е избрал.

И най-накрая, когато нещо е прекалено ясно, четимо, разпознаваемо, то по-скоро ще ни отблъсне, поради няколко причини: прекалено уголемява значението на темата, която и други преди нас са „третирали“, споделя конвенционални разбирания и не ни показва нищо ново, прекалено доминира с твърденията си, които винаги могат да бъдат оспорвани. Когато обаче споделянето е по-деликатно, човек е склонен да се присъедини, да е съпричастен, даже и това, което ни се представя да се различава по интерес, вкус и опит от нашият личен критерий.

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура

                                                                                                                         
-->