За Уменията и интерпретациите на истината

 Умението да придобиваме нови знания и да се ориентираме какво се случва през последните 30-тина години в полето на сценичните изкуства, вече не може да се дължи на разграничаването или отричането (което се случваше и беше необходимост по време на пост-модернизма, случил се в Джъдсън Театър през 60-те на миналия век в Ню Йорк по отношение на танца), а по-скоро трябва да се определя от приликите, които може да се съдържат в различните идеи, посоки и интереси. Може би тук трябва да разглеждаме и различните връзки между различните посоки, понякога изключващи се едни други. Как третираме историята и направеното от другите? Какъв е нашият опит? Съгласни ли сме или не? Имаме ли други алтернативи? Все пак полезният опит остава. 

Свидетели сме на концепцията като абстракция, това което няма изображение и е само идея - да се реализира и да се „сложи“ на сцената. „Всъщност концепцията не може да бъде концепция без да се приложи на сцената“ – казва Младен Долар, словенски философ, теоретик и филмов критик. И това не значи, че трябва да се илюстрира или демонстрира, да се намират някакви външни прилики с идеята, но да се говори за самата концепция като такава. И според Младен някъде тук се срещат философията и театъра и си влияят взаимно.

През последните години сме свидетели, особено в сферата на съвременния танц на различни отношения с публиката: разположението на танцьорите и публиката; включването на публиката като активен участник; неглижирането й като такава (в по-редки случаи); навлизането в различни територии на комуникация - директна или индиректна, но всичкото това отново е, за да се постигне някакъв нов театрален ефект. Не можем да кажем, че това е нова измислица, тъй като такива подходи се коренят още в древната философия и театър, но необходимостта да се върнем в такива изначални предпочитания и оригиналности е продиктувана по-скоро от времето в което живеем, отколкото да е някаква естетична или външна необходимост. Когато второто доминира и принадлежи на някакви моди и тенденции, то винаги е фалшиво и копира някакви други оригинали.

Да разгледаме артистът зад завесата и артистът без завеси. В единият случай все още се претендира, че театрализирането е необходимо, за да се представи някаква идея, сюжет или тема; във вторият случай това не е необходимо, понеже се представят само някакви структурирани разбирания, идеи за проблем, често само усещания, които интересуват самият автор, и не е задължително да интересуват присъстващите. Пренебрегването нещо да се представи директно (свидетели сме на социален, документален и т.н. да го наречем Театър), което да провокира по абстрактен индиректен начин, на мен ми се струва по-ценното решение. Така избягваме отговорността другите да мислят като нас. Те могат само да се или да не се съгласят.

През последните години сме свидетели на фалшиви идеи, фалшиви лекции, фалшиви новини, а защо не и на фалшиви представления. Например – измисляме си обект на разглеждане, който не съществува или преразглеждаме тема, която не принадлежи на никого. Представете си тогава колко свобода има в тълкуването на обекта, и колко различни неангажирани с никакви академични теории теми и идеи можем да разглеждаме при такъв подход. Единствено тогава бихме били свободни да изказваме личните си предпочитания, но пък няма да можем да защитим тяхната автентичност, понеже не съотнасяме нищо към нещо, и в тези случаи имаме само един абстрактен подход, предизвикан от размишленията за нещо (което може и да не съществува).

Както казва Вирджиния Улф: „На думите не им е присъщо да са полезни, изразяват просто твърдение, но думите могат да живеят вечно, стига да са правилно употребявани.“ При театъра, философията, литературата - думите изпълняват описателна и обяснителна дейност (предмети, природа, хора, чувства, теории), но при Танца, когато тялото няма вокализация, провокираме визуални предложения. Но как да изкажем такива предложения без да повтаряме клишета и изтъркани хореографски фрази? Тенденциите от последните десетина години са отказване от танцуването, и въпреки силата на такива радикални решения - те не се приемат лесно от публиката, свикнала да гледа танц, който само танцува.

Може ли дублирането и повторението на правенето с чуваното да е потенциална възможност за изказ? Двойният подход би ли могъл да подсили ефекта на случването, или да го дестабилизира, съмнявайки се в точността? Всеки, който наблюдава и слуша преценява самостоятелно дали това е неговата истина. Та нали всички променяме мненията си, впечатляваме се погрешно, поправяме и отново опитваме. 

Галина Борисова

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" 

                                                                                                                         

-->

Думите, които дразнят

Думите с изтъркана употреба

снимка:Виолета Апостолова/Лети

От поостарелите определения

Изявен – Какво подчертаваме с това изявление? Ясно ли описваме нещо, заявяваме ли някакво особено качество?  Предполагаме ли очебийни разлики? Или това е израз на някаква плаха решителност?

Уникален – Кое е толкова неповторимото, забележителното? Защо не сме по-конкретни? Какво е толкова изключително? Казваме ли въобще нещо, когато употребяваме определението уникален?

Изтъкнат –Какво прави някого или нещо да изпъкне? Какво подчертаваме? Всякакви обобщения са излишни, имайки предвид цялото това разнообразие от предпочитания и посоки. 

Кипяща енергия -  Може ли енергията да не е кипяща, или просто да е енергия. Има ли нужда от определение?

Звезден състав, знаменити имена – Такива заявления помагат още повече да се отдалечим и разграничим от такива определения, показващи ниското самочувствие на обсебени за величие. Всяка звезда има своето място във вселената. Всяка звезда свети различно. Ние сме хора. Не сме звезди.

Актуални тенденции – Хем актуални в настоящ момент, хем тенденции. Та нали всеки ден е различен, склонностите и стремленията се променят, можем ли да спрем развитието? Актуалното не се ли принизява ставайки тенденция?

Първа лястовичка  на българския танцов модернизъм – Това с поезията трябва много внимателно да се преосмисли.

Престижни театри -  По-добре да се каже авторитетни, ценни, уважавани.

В името на възвишеното -  На възвишеното не му пука дали е в чест на неговото име.

Огромен опит -  Опитът си е опит, няма значение дали е огромен.

Свръхсложен полифонизъм – Е щом е полифонизъм, може ли да не е сложен? За свръхсложното не ми се мисли.

Разтърсващо изпълнение -  Е колко да сме разтърсени?

Уеднаквяване на международната трупа -  Хем искаме да сме международни, разнообразни - хем да се уеднаквим.

Перспективен млад изпълнител с красива външност -  Ужас! Това вече е доста плашещо. И какво ако не сме млади? И ако нямаме красива външност? Обидно е някак си.

Действаща прима -  Примата винаги си е прима, даже и да е пенсионирана.

Колоритно – Е колко да впечатляваме, колко да сме цветисти?

Блестят с виртуозност – Колко по-просто е да се каже – виртуозен. Щом е такъв, то все някак си ще ни впечатли.

Перфектни природни данни – Нищо в природата не е перфектно. Защо да се стремим към нещо, което е невъзможно?

Висок професионализъм -  А има ли нисък професионализъм?

Благодарение на своята талантлива, амбициозна и всеотдайна ръководителка, балетът на….се счита за един от феномените в настоящият ни културен живот  - Добре де, ръководителите трябва да са талантливи, всеотдайни, но не само на тях се дължи успеха, трябва да има и добри изпълнители, които да осъществяват добрите идеи. За свръхестественото не ми се говори. Изключенията понякога може и да са патологични.

От новите думи

Поле в което да оперираме – Хем сравнение с точността на медицината – тоест наука, хем природа – тоест даденост.

Национална идентичност – Всякакви разделения ограничават.

Маргинализират културата – Някакъв отпечатък в културата, за това ли говорим? Или за нейният край?

Принадлежност към съвремието – Може ли да не принадлежим в съвремието?

В интернационална и интердисциплинарна среда – Някакво марксистко изказване ли е това?

 личен архив: Галина Борисова 

Креативен потенциал -  Потенциалът може ли да не е изобретателен и идеен?

Да се реформират, за да отговарят на съвременните реалности и процеси – Промяна и преобразования винаги са се случвали - и в миналото и в настоящето, а и ще продължават да се случват. Естествен процес е да се приспособяваме към новите промени, за да отстраняваме предишни грешки и недоразумения, но и за да сме адекватни. Но не виждам проблем, ако някой не се реформира, "за да отговаря на съвременните реалности и процеси". Колко пъти историята и реформаторите са грешали?

Да провежда политики – Това не звучи ли много агресивно?

Креативен диалог – Не може ли да се каже градивен, конструктивен, творчески?

Активни играчи на сцената -  Как може да си на сцената и да не си активен, даже и да си пиеш чаят спокойно.

Стартира – Не може ли да се каже: започва? Или говорим за съревнование? В изкуството това е най-малкото неудобно. Не сме на олимпиади и не търсим рекорди.

Да се въвеждат нови играчи в полето – Не може ли да се каже: Бихме се радвали, ако имаме нови лица в сферата на…

Захранват средата с разнообразни импулси – За масата на тялото и неговата скорост Нютон се е изказал точно. В изкуството можем да не бъдем толкова точни. А и импулсите трудно се улавят.

Локален и световен мащаб – Ние винаги принадлежим едновременно и към двете.

От смесенният език

Диаметрално противоположни  стилове и жанрови специфики - Противоположното влиза ли в жанрова специфика?

Спектакълът е своебразна разходка - Това с поезията наистина е прекалено! И как една разходка наподобява нещо?

Старание да приобщи - Е то всеки се старае, въпроса е кой може да приобщи.

Истински професионални умения, той не притежава - Професионализмът е опит, всеки човек има такъв. Неистински професионални умения не съм срещала.

Крупните личности в балетната история – Колко да са големи, колко да са значителни?

Триумфират по сцените – Ликуват и тържествуват сред лаври и почести?

п.с.Би трябвало да се замисляме при употребата на думите. Старият език не върши работа, но и новият отчайва. Може би има още много такива примери за думи, които сме възприели по подразбиране и не се замисляме, когато ги употребяваме ежедневно. Всеки има нещо, което го дразни, въпроса е до кога можем да търпим всичкото това клиширано говорене. И не е ли време да преосмислим досадните употреби? Вие имате ли такива определения, които ви дразнят? Замислете се за това!  

Галина Борисова 

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"