Анна Павлова
Лебедовата вярност разполовена от женската жестокост
(със
съкращения от в-к Кумирите на XX век)
На брега на
Сена се полюлява огромен афиш, направен по скица на Валентин Серов: на сив фон с тебешир и въглища – е нарисувана
Павлова, скочила в арабеск. Надписът гласи: “Руски сезони в Париж“. Цяло
столетие френските балетмайстори и танцьори
са идвали в Русия и са предизвиквали фурор, а сега руската балерина
Павлова всяка вечер излиза на сцената на театър „Шатле“ със своя знаменит „Умиращ
лебед“! Върху белия плат на корсажа тя е прикачила брошка от червен гранат,
символизираща смъртна рана. Брошката искри и изразителните ръце на Павлова се
надигат и падат, белият пух на полата й трепти. Композиторът Сен-Санс вижда Ана
в „Лебеда“ и възкликва: „Мадам, благодарение на Вас, разбрах защо съм написал
тази музика!“ Много световни скулптори чакат реда си, за да изваят природата на
божествените крака на „перлата“ на „Руските сезони“.
-
Спешно трябва
да замина за Париж, - заявява Павлова на Дягилев, в разгара на неговия успех. –
И ако е нужно, ще платя неустойка за нарушение на договора, само ми кажете
каква е сумата.
Дягилев не се учудва: до Париж вече са достигнали
слуховете за ареста на покровителя на Павлова – високопоставения правителствен
чиновник барон Виктор Емилович Дандре. Това, което е неприятно и позорно, е
свързано с подкуп при доставка на договор за строителството на Охтинския мост.
Дягилев знае и за това, че в Петербург съчувстват на Дандре, но осъждат
Павлова. Тя е изсмукала всичките капчици от богатия любовник, и безсърдечно е
отлетяла за Париж, а там тя отговаря на ухажванията на първият балетен красавец
Михаил Мордкин (който също е участник в „Сезоните“). Безсърдечието и лакомията
на Анна са равни на романа й с Мордкин. Дягилев не вярва на тези слухове и е
бил убеден, че Павлова в някакъв момент ще се върне в Петербург.
-
За мен това е
сериозен удар, но човек, който обичате е в беда.- казва Дягилев.
-
Не е нужно да
плащате никаква неустойка, заминете в Петербург и предайте моите почитания на
барон Дандре.
-
Защо мислите,
че ще ида до Петербург? Просто подписах друг договор, ще замина в Америка, а после – в Лондон, ще
гастролирам в „Палас“.
-
Как няма да идете
до Петербург, Ана? Искате да прекратите най-доброто от своя живот и турнетата
заради договор с мюзикхолове? Ако не се лъжа, в този „Палас“ играят жонгльори,
циркови артисти и дресирани кучета, а в зрителната зала се мотаят търговци,
които продават горещи пирожки…И вие искате да танцувате там, първата руска
балерина?
-
За 1200 паунда на седмица – ще го направя! И Мордкин
ще дойде с мен.
-
Но аз нямам
думи, това е пошло и ви унижава!, отговаря Дягилев.
„ Какво знае този проспериращ перверзник за любовта,
парите и унижението?“ – ядосано си казва Ана, опаковайки куфарите си. Тя, която
е унижавана през целия й живот? Вземете най-малкото същият Дандре, който
поставихте в болезнено положение на незаконен съпруг!
Анна Павлова и Виктор Дандре
Още в ранните си юношески години Павлова е била принудена
да измисли своя биография, която след това много години я разказва дума по
дума. Казват, че нейният баща, войник във военната дивизия на Матвей Павлович
Павлов е умрял млад, и те с майка й – Любов Фьодоровна, дълбоко религиозна
жена, са били отчайващо бедни. Случвало се е да имат на масата само зелева
супа. И въпреки това майка й веднъж купува билети за „Спящата красавица“ в
Маринския театър. След това Ана веднага моли майка си да учи балет. „Но ние
трябва да се лишаваме!“, плачела майка й, но Ана отговаря: „Ако е необходимо, ще се лишаваме.“
Впрочем, да се даде детето в театралното училище на пълна издръжка е повече от
добър изход за бедната камериерка.
Но Анна не разказваше, че истинският й баща е Лазар
Поляков, в къщата на когото майка й е
прислужница. Това банково обезщетение за „срам“ е било достатъчно за солидна
двуетажна къща в Лигово, и до собственото си перално помещение – каква ти супа
от зеле има там! И че в това театрално училище, порядъчните хора не давали
дъщерите си (в онези времена нямаше танцьори, които да не разчитаха на
издръжката на влиятелни Господа). Анна беше разпалена, защото отец Матвей
Павлов - между другото, доживял до старост - я мразеше, а майка й го смяташе за
бреме…
Анна Павлова и Михаил Фокин
Балет «Камарго» 1901
…Императорското театрално училище се намираше от двете
страни на Невския проспект с неговите благородници, файтони, магазини,
сладкарници и кътове за сядане.
Впрочем входът на проспекта беше наричан „пепиниери“ (така се наричали бъдещите
танцьори, живеещи в училището постоянно, за разлика от външните ученици). Даже
и за най-кратките разстояния тези ученици са били извозвани в закрити
старомодни карети. Обличали са сурови ленени рокли, пепиниери, с квадратно
деколте и зърнести като хайвер поли. Порядките в училището са били строги: и
след като една ученичка избягва с офицер, са престанали да ги пускат по
домовете през летните ваканции. В свободното от репетиции време девойките са
шиели или са чели книги от строг списък. В спалните трябвало да цари идеален
порядък. Даже в домашната църква пепиниерките
са били съпровождани от дами.
Затова, когато са се събирали на чай в ученическата столова, някои от мъжете се
държали доста неприлично и волно: особено красивите ученици на великия княз, които
слагали девойките да поседят на коленете им. Но Павлова не е имала тази „чест“.
Тя не е минавала за красива, но когато танцувала, на нея нямало равни. Когато Павлова е на 16 години – тя прави
своят премиера в Маринския театър. И когато портиера на входа „забравя“ да й се
поклони, а кордебалета се присмива за евтините й принадлежности и гримове, на
вехтата туника и протритите туфли на новата солистка, Анна е изпълнена с
щастливо предчувствие. Облизвайки устни и отдалечавайки се в полумрака зад кулисите на сцената, леко
стъпвайки с тънките си крака и необичайно високи падьоми, като че ли ще полети.
Възрастната жена - графиня Бенкендорф, известна със своите пророчески
дарования, казва: „Така и ще отлетите от Русия“.
Скоро Анна е под покровителството на Матилда Кшесинска –
примата на Маринския театър, любовница по различно време на почти цялата мъжка
половина на рода Романови, включвайки и Николай
Втори (в Петербург зад гърба й я наричали „царската вещица“). Кшесинска
настойчиво е водила Павлова на тези срещи, като в един момент тя я запознава
със страхотния княз Борис Владимирович. Веднъж Матилда подарява на Анна
прелестен молив от платина с брилянти и рубини: „Това е малка вещ, която не
може да се сравни с нищо, което можете да имате от великия княз“.
Павлова, която в детството си е била търпяла незаконното
си положение, най-малко е искала да стане жена, която да поддържат. И е знаела
много ясно, че без перспективата да се ожени, никакви драгоценности не са й нужни!
И в този момент се появява Виктор Емилович Дандре – загадъчен приятел на един
от първите балетни интриганти Николай Михайлович Безобразов.
Негово
превъзходителство обича домашни птици
Почетният член на балетната корпорация Николай Михайлович
Безобразов имал много връзки с пресата, като по този начин контролирал
вкусовете на театралната гилдия (в резултат някои много го аплодирали и
харесвали, а други го отричали и му изневерявали). Не е известно дали негово
превъзходителство е обичал домашни птици, но своите балетни девици охотно е преследвал.
В първите години генералът харесвал Преображенска, основната конкурентка на
Кшесинска. Но да встъпва в конкуренция с „царската вещица“ е било доста опасно. В тази шахматна партия е
необходимо да се пожертва някоя пешка, и в ролята на такава млада пешка се е
предполагало, че може да бъде надарената Павлова. И за своето действие негово
превъзходителство е използвал неговия приятел - барон Дандре. Виктор е бил
красив, блестящо образован (знаел е няколко езика), много възпитан, галантен и
остроумен, произхождащ от аристократичен френски род. Съдбата е била
благосклонна към него, и длъжността и позицията, която заемал, е била доста висока
за неговата възраст. Предложението на генерал Безобразов да встъпят заедно в
увлекателна, весела и смъртно опасна битка с високото положение на Кшесинска,
Дандре приема с възторг: „ Това е разкошно!“ Тогава той не е разбирал, че
участвайки в тази игра, до него ще застане момиче, която е предназначено за
ролята на играчка…
По план Дандре е трябвало да се „влюби“ в Павлова, за да
изтъче чрез нея тънка мрежа около театралната интрига. При първата им среща с „младенеца
на балета“, Ана не му се е понравила: някак си мършава, не повече от 44
килограма, без никакво женско телосложение, никаква закръглена форма! Но лицето
й било прелестно; високо чело, нос с лека гърбица, влажни очи като узрели
череши. Но най-вече Анна имала много тънки и изразителни ръце. Тя била нежна и
отстъпчива, непоследователното й чуруликане, детската й радост били много
трогателни…И въобще Дандре не е забелязал, как се е увлякъл, и да, Анушка не е
устояла пред огнените му очи и безумно накъдрени кичури.
Техните отношение веднага са станали някак сериозни. Било
е видно, че Павлова е влюбена, но какво да очаква от тази връзка която е
невъзможна! Тя обаче си е мислела, че нейният талант я изравнява с положението
на Виктор. Тази династическа разлика между нея, незаконнородената дъщеря на
камериерка, и барон Дандре не е чак така голяма, колкото между нея и великия
княз Борис Владимирович Романов, и че брак е възможен. Но Дандре, още не бил
полудял по нея.
Чрез Безобразов, Дандре е предоставил на Павлова главни
роли. Плащал е на хореографите на постановките. Купувал е костюми. Наел й е и
квартира в разкошния квартал на Офицерската улица. Като че ли Павлова има
всичко, за да е щастлива. Получила е почетното звание „балерина“ (в тези години
това е било наистина звание, с което са награждавани само водещите танцьори).
Когато Анна е излизала от театъра след спектаклите, балетоманите са я ухажвали
с крясъци „Браво“. Дандре се е гордеел, че Павлова е станала толкова известна,
благодарение на неговата помощ и подкрепа. А също, и че са победили Кшесинска,
защото вече театралната гилдия и поддръжници не са я аплодирали, а са
скандирали „Павлова! Павлова! Павлова!“. Даже Преображенска, около която е
започната интригата, е останала в сянка. Жалко, че Анушка толкова малко цени
това, което Дандре е направил за нея. Тя се е тревожела, защо той не се
премести от Италианската улица при нея на Офицерската? Всички го гледали със
своите любознателни, умоляващи и обнадеждаващи погледи. А даже някои казвали,
че той проваля живота й.
След известно време плъзнали слухове, за подготовката на
Дандре за женитба…родствениците на генерал Безобразов. Виктор уверявал, че това са празни
спекулации, но Ана не му вярвала. През тези дни тя се оплаквала на приятели: „
Какво е да си артистка? Държанка? Неудачница? Крепостничка? Авантюристка? Аз първоначално
се борех, после започнах да пуша, за да му докажа.“ Но да се доказва - не е
трябвало. Тогава Павлова вече е била
звезда и е започнала много да гастролира: Рига, Копенхаген, Стокхолм, Лайпциг,
Прага, Виена – за да е далече от Дандре, от Петербург, от своите несбъднати
надежди…
През 1909 г. Виктор запознава Ана със своя приятел Сергей
Павлович Дягилев, който искал да я вземе в своите „Сезони“. И ето, че в този
ден Дандре изпраща Павлова на влака. Хамалите внасят във вагона безчислените торби,
кошници и пакети…Павлова постоянно е преброявала и преизчислявала дали няма
грешки. Когато всичко се е побрало, тя възкликва: “А къде са моите клетки с
птиците?“ За щастие, клетката е била под стол, и Павлова благополучно се отправя
към Париж: с едната ръка маха на Дандре от прозореца, с другата си бърше
сълзите. На прощаване тя му пъхва запечатан плик.
„Ана няма никакво умение да се приспособява към живота“,
казва Виктор Дандре, гледайки след заминаващият влак. Ако имах два живота,
вторият непременно бих го посветил на нея – бих я покровителствал, успокоявал,
грижел се за нейните хонорари, бих наблюдавал опаковането на багажа й! Но
разпечатвайки писмото, той вижда кратката бележка: „ Няма да се върна при теб!
И няма да простя! Всичко приключи!“ Но понеже животът на Дандре е единствен,
той не може да пожертва своето положение в обществото и положението на своя
род. Значи – всичко е приключило. Сега ще се заеме със службата, с
председателството по строителството на Охтинския мост. И точно под този мост Дандре след няколко
месеца ще бъде заловен под арест. Впрочем, всички знаем, че той не е откраднал
нито повече нито по-малко отколкото всичките останали длъжностни лица, и
въпросът тук е за това - не трябваше да
се „стъпва по мазолите“ на могъщата Кшесинская.
Жабешки бутчета
а ла Павлова и яйца по Мордкин
Михаил Мордкин и Анна Павлова са прекрасна двойка – тя,
чуплива и поетична, нервна, той – мощен атлет с огнен темперамент. В танцът „Вакханалия“ славно опиянени от
любов и вина, те се влитали на сцената в страстни обятия, държейки платно с
пламенен цвят. Залата чувствала мощна вълна на страстта, след тяхното появяване
на сцената. Слуховете, че са били влюбени не само като артисти, не са били нито
отричани, нито потвърдени. Павлова кокетно се е усмихвала, а Мордкин мърморел:
“Обречени?“ Да, не сега, не сега. Искам да кажа: Не, разбира се, че не! Ние
мислим само за изкуството.“ Впрочем това е било добра реклама за алчните
интимни подробности в Америка. Особено пикантно за публиката е било, че Мордкин
е бил придружаван по време на турнетата от друга жена танцьорка, Бронислава
Пожицка.
Напускайки Дягилев, Павлова и Мордкин охотно се
съгласяват да изнасят концерти в частни домове. Така една вечер, някоя си Мисис
Винсент била подарила на гостите гигантска кошница с рози, сред която Анна
Павлова изплувала в доста отворена рокля (платили са й 500 долара, които се
равняват на около хиляда рубли-немислим хонорар за една вечер!). Унижение за
високото балетно изкуство, доведено до нивото на кафене, за което Павлова не се
тревожела, тя действително се е нуждаела от тези пари! Анна се разстройвала от друго: „звездната треска“, с
която нейният партньор се е заразил в Америка. Работата е там, че бруталните
жители на Новия свят никога не са оплаквали танцьорите-мъже – те им се стрували
доста женствени. Другият проблем бил неговият мъжествен атлетизъм! Във
вестниците пишело: „ Издръжливостта на руския танцьор е способна да засрами
бегачите на дълги разстояния.“
И ето, Михаил започва да претендира за равни права с
Павлова. В анонсите за представянията е трябвало да пише: „ идеалният Мордкин“.
А в менюто на ресторантите пишело: „жабешки бутчета ала Павлова“ и Мордкин много
ядосано питал, защо няма някакво ястие кръстено с неговото име? И на другият
ден естествено се появило в менюто ново ястие: „Яйцата на Мордкин“, и той се
гордеел…
Гръм ударил и на петият ден, когато заедно с Павлова и
Мордкин в Лондоския „ Палас“
се появили и акробатите, дресираните кучета и пирожките в
зрителната зала. Впрочем търговците на пирожки били безжалостно прогонени,
веднага щом Павлова се появила в музикалната зала пред публиката. В този ден
присъствал и самият Уелски принц със съпругата си и сина си. Анна изведнъж
силно ударила партньора си на сцената. После обяснила, че Михаил почти нарочно я е зарязъл,
умишлено изпълнявайки грубо поддръжката. А Мордкин обвинява Павлова, че е
искала да го постави на място. Във вестниците пишело, че Павлова просто си е
отмъстила на Мордкин, който не отговарял на нейната любов…След десетилетия се
говореше в Москва, че Мордкин си е загубил разсъдъка и е разговарял с невидими.
Например, когато някой негов ученик в залата е танцувал лошо, Мордкин обръщал
очи към небето и възкликвал: „Виж, Анечка, той нищо не умее!“ В гостната на
Мордкин виси портрет на Павлова (облечена в нежна пола и широк шал, обгръщащ
цялото й тяло). Михаил Михайлович шепнел под носа си и се смеел с леко нездрав
смях, гледайки портрета. Неговите близки говорели, че има параноя. Но това може
просто да е пробилата отдавнашна любов, удавена в потоците на разбушуваното
самолюбие?
Тираните и
мъчениците от къщата с бръшляна
През октомври 1912г. в Петербург приключва процеса по
делото Дандре. Признават го виновен за подкуп и той е осъден да плати глоба в
размер на 36 хиляди рубли, а ако не плати глобата - лишаване от свобода.
Роднините, знаещи в какво състояние са неговите финанси казвали, че това е
равносилно на доживотен затвор. Но след няколко седмици, Дандре излиза на
свобода. И необходимата гаранция от 36 хиляди рубли, точно 18 хиляди долара, е
внесла Анна Павлова. „Какво тук е удивителното? – отговаря Павлова на въпросите
на познатите. – И защо да напускам
Дягилев, да танцувам в мюзикъли, излизайки полугола от кошниците на глупавите
богати американци?“ Как може да си помислим, че тази жена е способна на такава
прямота, такава лебедова вярност?...всички били изумени в Петербург. Чрез
фалшиви документи Дандре се добира до Лондон, където Анна го очаква. И от тук
нататък пътя към Русия е бил затворен не само за него, но и за Павлова, тъй
като тя скоро става негова законна жена. „Венчахме се в църквата тайно. Ако
кажеш на някого, че сме женени, между нас всичко ще свърши. Ще се хвърля под
влака. Сега съм Павлова. Няма как да съм някаква си „Мадам Дандре“. Нека всички
да си мислят, че той просто е при мен. Той е мой – само мой.“ – разказва на
приятелка Павлова. Радост от победата, (все пак тя успява да се измъкне с него!)
сладостта на отмъщението (нека сега да почувства, какво е усещането, че не си
равен на любимия човек!) и горящото щастие, че е редом с Дандре – всичките тези
чувства са се усукали около нея като ликуваща топка!
Скоро след сватбата, съпрузите купуват просторно имение в
Англия. Имението се казва къщата с бръшляна: имали са 6 акра земя с
подстригани дървета, тревни площи, огромни полета с лалета и езера, където целогодишно
плували лебеди с подрязани криле. Един от тези лебеди се казвал Джак, който бил
много предан на Павлова, като куче и охотно се хранел от ръцете й. В
оранжериите имало многочислени клетки с птици. Много от тях са умирали в плен, като
принуждавали великата балерина да плаче горко. Но след безбройните гастроли
Анна е купувала нови и нови пленници.
Впрочем, в къщата с бръшляна е имало един потърпевш,
който по всеобщо мнение, е бил с още по-лош живот, отколкото екзотичните
птици. Това е бил Дандре! Близо двайсет
години по време на техния брак Павлова го измъчвала с капризи и изобличения,
хвърляла обувки и думи с пълно презрение и ненавист. „ Вие можехте да ме
пощадите, Анна, поне пред външни лица“ – от време на време Дандре изричал през
зъби. Впрочем понякога Анна полагаше страхотни грижи за мъжа си, което го
поразяваше не по-малко (в такива дни къщата с бръшляна се тресеше от вопли: „Кой
се осмелява в мое присъствие да му прави чай?! Кой му чисти ботушите? Това е
мое дело. Вън!“). Познатите на Павлова се хвалели: „ Говоря му: - Сега си
длъжен да правиш всичко за мене!“ И той мълчи. Той знае, че е виновен. И трябва
да търпи. Обожавам го, и затова съм в правото си да го третирам. И вярвайте – в
това е неговото щастие.“ Всяко щастие е различно. Има мъже, които предпочитат
кучката пред всички жени. Във всеки случай Дадре не си и помислял да се махне
от жена си: истерична, жестока, невярна… Да-да! Сега Анна имаше любовници,
периодически и постоянно, сред които художника Александър Яковлев. Този роман продължил
около десет години - наистина, с големи
почивки. Павлова вечно е била на гастроли!
Главен управител на трупата й също е бил Дандре – и тук
техните роли се променяли: за всичко, което касаело деловите въпроси е бил
отговорен той, който е и тиранин! Както и си мечтаел, когато се разделяли на
влака в Петербург. Виктор Емилович взел в своите ръце всички разчети, делови
преговори, подготовката за гастролите, връзката с пресата, разработването на
маршрутите. Той даже сам пакетирал багажа. Много го осъждали за неговата
алчност: за да не плати неустойка, той заставял Павлова да танцува даже болна. Не
позволил да откаже турне в Еквадор, където имало епидемия на жълта треска. В Мексико е поръчал да се танцува под
тропическа лавина. И Анна, леко оскърбена, поради някакви дреболии, не смеела
да спори с него…
След 1917г. от Русия към Европа бликват тълпи от
емигранти, сред тях немалко са и балетисти и балерини, но не всички успяват да
си намерят работа. А Павлова е получавала по 600 паунда! „ Желязото се кове, докато е горещо,
- убеждавал Дандре, имайки предвид „павломанията“
която е помела целия свят, но във всеки момент, може да намалее. „Необходимо е
максимално използване на момента, когато в сладкарниците опаковат шоколадовите
бонбони „Павлова“ с твоя подпис на опаковката,
в парфюмерията – тоалетна вода с твоето име, в цветарските магазини –
рози с цвят пепелно розов, както твоята пачка от „Менует“, и в магазина за
дрехи – бродерии по шаловете с четки, които ти въведе в модата“.
Павлова гастролира толкова много, както никоя друга
балерина по света. За 22 години безкрайни турнета тя е пропътувала 500 000
мили по суша и вода, танцувала е не само на сцени в големите градове, но и в
села, където не са виждали танцьори да стъпват на пръстите си, пред берачи на
плодове в Калифорния, пред мормони, в хангарите по летищата, в товарни складове… Само за една година през
1925г. Павлова е представила 238 представления и е изхабила 2000 балетни туфли.
В Индия след края на спектаклите зрителите са застанали на колене и са вдигнали
нагоре ръце. „ Те те приеха за божество на танца, - прошепнал на жена си
Дандре.
Павлова е обиколила целият свят, но е обичала само Русия
и като че ли малко повече – Англия. В къщата с бръшляна тя е имала руски
готвач: той е готвил каша от елда, кюфтета в заквасена сметана, есетра и
черен хляб. Тя празнувала руското Рождество, и както се прави по северните
ширини, неизменно заповядвала да бъдат впрегнати три коня в каруцата…Павлова
неизменно се стреми да съхрани илюзията, че нищо не се е променило от времето,
когато е танцувала в Маринския. В нейният репертоар за много години емиграция
не се е появило нищо ново - танцувала е непрекъснато сложните „остатъци“ от Петербурския
репертоар: едноактни балети, дивертисменти, концертни номера…Злите езици
говорели, че се е откъснала от родината.
Павлова употребява само натрупаното от миналото, което по
нейния начин се отразява негативно на обществените искания на публиката и в
изпълненията й се появява изкуственост. Миналото не пускаше Анна, макар, че
връщането към него изобщо беше невъзможно! В крайна сметка такива градове като
– Санкт Петербург – от известно време насам не съществуват на земята. И даже да
си поговори със собствената майка, на Павлова не й е било позволено.
Впрочем през 1924 г. Съветското правителство разрешава на Любов Фьодоровна Павлова да
замине за Лондон, за да се види с дъщеря си. Красотата и разкоша на къщата с
бръшляна поразяват бившата домашна прислужница. И за всяка нова дума, дали
название на екзотично цвете в градината или стил на мебелите, тя си записвала в
тефтер. „Защо? - удивлявала се Анна, „А защо не? Ще се върна у дома и трябва да
разкажа на съседката си как живееш, и няма да си спомня!“ Въпросът дали да
остане в Лондон Любов Фьодоровна изобщо отказвала да обсъжда. И след 5 дни тя
си заминала в Русия с няколко куфара подаръци и джобове, запълнени със записки.
Ана я обзело странно облекчение след раздялата, понеже нежната любов между нея
и майка й е съществувала по-скоро в мечите й, отколкото в реалността…“Казват,
че всяка жена е родена за любов, - жалвала се Анна пред приятелката си, бившата
балерина, сега собственичка на ферма Наталия Троханова. – Но мен никого не ме
обича в момента, даже моята майка, и аз никого не обичам. Значи, моят живот се
провали.“ „ А как е с Дандре? Вие се обичате с него!“ - изумена питала
Троханова… „Ах, нашата любов с него е странна. Не можеш да си представиш, колко
завиждам на жените, които обичат просто! Завиждам им много. Наистина. Наистина.
Аз въобще, Натали, съм страшно завистлива!“
Петна от ръжда върху розови листенца
Говорят, че Павлова специално избирала лоши танцьори в
трупата си, за да блести на техния фон. Може и така да е, но тя искрено се
надяваше да „залепи“ на своите англичани нещо прилично, ползвайки единствено
познатите й методи на Петербургското театрално училище: например забраняваше да
се четат списанията за кино и предлагаше в свободното време от репетиции
танцьорите да се занимават с бродерия. Конкуренция не търпяла. След като една
артистка от трупата – Хилда Бутсова – прочела някакви лоши новини от вестник,
Павлова й написва едно симпатично писмо: „Мила Хилда! След много години
съвместна ползотворна работа, дойде тъжната минута на раздяла…“ а към Валентина
Кашубa се обръща с думите :„Ти си настояща артистка!
Моите момичета са парцали в сравнение с теб, моя Кашуба!“ По време на
гастролите в Испания, крал Алфонс XIII, известен съблазнител, попитал дали е пристигнала с
Павлова „тази перла“ – la belle Кашуба. Анна откровено заявява тогава, че в нейната трупа
има само една перла – и това е самата тя, друга не може да има!
Но времето е неуловимо и животът на балерината е кратък.
Дишането става по-кратко, и от програмата отпадат много от номерата. Павлова е била много слаба даже и за
балерина, но започнала да пълнее. Разбира се, тя непрекъснато е правела
упражнения на станката, като е съкращавала много минимално тренинга си. Но
всичко е било напразно: Павлова се превръща в уморена, остаряла жена, с много
жилести, стресирани ръце и болни крака.
Много дълго време е мръзнела в неотоплените вагони, и много често е
преодолявала безпокойства и доста рядко е почивала. „Не мога да си позволя, да
се разболея!“ – разсъждавала Анна – Ще трябва да разпускам трупата, да плащам
неустойки, после отново да се занимавам с танцьорите, да прешивам костюмите…
Не, Дандре няма да допусне това! Знам, че даже да умирам, аз трябва да бягам!“
„…Аз съм силна, дайте ми лопата. И ще видите, че ще
изкопая дупката до край. А туфлите (балетните обувки) не ги жаля. Те са
разкъсани. Винаги туфлите ми са скъсани. А това е лоша поличба“, - говорела си
Павлова, озовавайки се на гости в Труханови. Наталия се усмихнала: мнителността
на Анна е толкова забавна! Бои се от гръмотевици, вечно е до свещеника, говори
за празни кофи, и какво ли още не, съчинява си…“Ох! – изведнъж възкликнала
Павлова. Оказва се, че си е убола палеца от трън на шипковия храст, който е
трябвало да бъде пресаден. - Сега ще умрем заедно! Знам това много добре! Какъв
знак…“ В този януарски ден на 1931 г. Анна се разболява, храстът беше покрит с
петна от ръжда и умря.
И всичко това заради железопътния инцидент, който се
случва близо до Дижон. Анна остава цяла и невредима, но сега тя трябваше да
върви по пижама и леко палто до близката спирка и там още 12 часа да чака
следващия влак. Било е много студено
(януари е все така студен и във Франция), и Павлова се
простудила. Както обикновено, тя не се лекувала и на поредния гастрол в
Холандия се разболява от тежък плеврит.
17 януари 1931 г. Анна Матвеева пристигнала на турне в
Хага. В хотела, където на почетните гости били приготвени апартаментите, целият
персонал се качил горе. Една стройна прислужница треперела от студ, и Анна й подала маншона
си, за да си стопли ръцете. Тази холандска девойка е била последната, която е
видяла Павлова…Лекарите казвали, че могат да я спасят, ако й ампутират ребро
(така течността в белите дробове може да бъде извадена). Дандре не се съгласил:
„ Ако сега я оперирате, тя утре няма да може да танцува!“
23 януари 1931 г. в лондонския театър „Аполон“ където
през последните години Анна е танцувала доста, под музиката на Сен-Санс лъч от
прожектор очертава на една тъмна стена „умиращия лебед“. Публиката в залата мълчаливо се изправила.
Всички знаели: тази вечер е вечерта на голямата балерина…
На Павлова и оставали 8 дни, за да направи 50 години!
Последните й думи били:
„Донесете ми костюма на лебеда“. Да разпусне балетът на
Павлова, Дандре не се осмелявал. Той кани знаменитата балерина Олга Спесивцева,
с която се отправят на нови турнета. Но в Австралия Специвцева губи разсъдъка
си, и е трябвало да се плати голяма неустойка, а това вече е началото на
разорението! Парите от личната банкова сметка и парите от продажбата на къщата
в Англия са предоставени на майката на покойницата – всъщност на
Съветското правителство. Дандре не
получава нищо, защото не може да докаже, че е бил законен съпруг на Анна. Факт
е, че бракът им е бил строга тайна, и не е могло да има свидетели. Но къде са
били тези документи? Не е известно. Възможно е Павлова да се е доверила на
друга банка, и да е забравила да извести на мъжа си. А може това да е било и
последното й отмъщение за предишните обиди? „ Щяхме да имаме шанс да спечелим
случая, ако се бяхме оженили още в Русия! А може изчезването на документите да
се дължи на революционните размирици“, - укорявал Виктор Емилович своя
адвокат…“ Анна също смяташе, че трябва да се оженя за нея доста по-рано“,
усмихвал се Дандре.
Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"
