вторник, 9 октомври 2018 г.

не манифест, не импровизация, перформативни дискурсивни практики (диспозитиви)


5 част

no manifesto – не манифест

Манифестът не е нещо, което ще ви научи как да си направите списък на важните неща, по-скоро е структурно предложение за какво е дадено нещо, или как трябва да бъде. No manifesto на Ивон Рейнър не се използва, за да се правят танци. Не е и манифест за това, какво танцът не трябва да бъде, а за танцът като медия, специфичност, която го отличава от другите арт форми. No manifesto не е отричане на танца, a утвърждаване на танца като такъв. Текстът на Рейнър от Не манифест е оценка за танца.

Ivonne Rainer Trio A
https://www.youtube.com/watch?v=eP5kDDK5M5U

non-improvisation - не импровизация
 Yvonne Rainer, Duet from Terrain, 1963, Yvonne Rainer and Trisha Brown

Не импровизацията е стратегия или поведение, което комбинира не-експертиза с безусловно майсторство. Тя предлага да се проследи резултат или композиция, без да се иска от тълкувателя да разбере подробностите. Вместо да се изисква бдителност от непрофесионалистите в импровизацията или виртуозното майсторство на материала от професионалистите, не-импровизацията се задържа в превъзходната лекота на професионализма, като предлага непознаване на материала. Не импровизацията е двойно отхвърляне на виртуозността: на майсторството на материала и на усвояването на субективността. Не импровизацията също би могла да се нарече радикална интерпретация, противопоставяща се на импровизацията или на внезапната композиция.

Ivonne Rainer " Feelings are facts"
http://www.feelingsarefacts.com/

performative discursive dispositifs – перформативни дискурсивни практики
(диспозитиви)

От около осем години, сравнително нов феномен взриви най-вече Европа. Артистите, които започват да усещат липса на обмен и дискурс, извън техния тесен кръг от познати, разпознават необходимостта да развият някакво общуване в полето където работят, или поне в малкия кръг общност, за да планират и се разпределят в по-голямата общност. Идеята е да се постигне познание и рефлексии, или метод и интереси, които да достигнат до повече хора, които да се обогатят и обновят. Или с други думи е било време да се разшири техния дискурсивен контекст.
За да се избегне провал, който разбира се може да се случи при не практикуващи писатели, тези артисти започват да артикулират мисли, методологии, загрижености, съответно в артистични работи, отколкото както при класическите академии или журналистическите формати. Тези начини за „игри“, определени разигравания, имат за цел да представят по различен начин резултатите; рамки за изказване, целящи към насочване на мисловните процеси и артикулиране на техните собствени навици. Изборът на перформативната партитура и резултат идват също от интереса към използването на специфични умения и методи, отколкото да се превеждат другите практики. 
И започвайки да се развиват, тези нови артисти и практики/диспозитиви развиват някакво родство и сега ние можем да ги разглеждаме като жанр. Ще ги наречем перформативни дискурсивни практики, за да можем да подчертаем тяхната специфичност: дискурсивни, за да се индикира и посочи важността на сегашната публиката и другите важности, за да се посочи съдържанието само по себе си; перформативни, подари тяхната продуктивност, отколкото съотнасящи се до тяхната обяснителна функция.
Всъщност, това което би могло да си помислим в началото е, че същността е да се каже, че още в началото сме мислили (и поради това задачата е да измислим адекватна медия за тези мисли). Днес можем да наблюдаваме разбирането за практика, която можем да наречем-продуктивна практика. Тези практики стават интересни сами за себе си, поради специфичния дискурс, който продуцират и карат изпълнителя да мисли, че не може да бъде другояче. Друга забележителна промяна в тяхната кратка история е, че от артикулация на мислене  се преминава към практически дебат. Като реакция на първото приспособление, където се фокусира повече индивидуалното позициониране, втората част на играта се появява, за да определи различията, това е едно групово приспособяване, за да се реагира на колективната рефлексия.
Днес можем да се чудим дали е необходимо тези практики да останат обвързани с артистичните практики или какъв може да е интереса да ги използваме и извън полето на изкуството. Могат ли да насърчат демократични дебати? Биха ли компенсирали значението на съдържанието и позициите? В перформативен артистичен контекст, тези дискурси поддържат вниманието към уменията и формата,  и се питаме може ли те да се съотнасят и към политическо или социално поприще и да се следва промяната на фокуса? Фактът, че тези практики настояват за техния перформативен аспект, засилва понятието за самата практика; като фундаментален принцип на демокрацията, дебатите трябва да се тренират, като те подкрепят самите себе си, за окончателното вземане на решенията. 

Ivonne Rainer films
https://vimeo.com/112813067

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура

                                                                                                                         
откъси от книгата THE COMING BOOGIE - WOOGIE
first published 2012 by Mychoreography
in collaboration with: University of Dance and Circus Stockholm,
MDT Stockholm, Performing Art Forum
Supported by Swedish Research Council
превод Галина Борисова

-->

неделя, 7 октомври 2018 г.

мрежа, мулти-противоположности, метафора, мета


4 част
откъси от книгата THE COMING BOOGIE - WOOGIE

“META” – мета

През 90-те хората са много запалени по това да са „мета“. Тогава иронията е била от съществено значение и това съвпада с по-добро или по-забавно или по-умно, както и иронията към самите нас. Използването на термина като самостоятелна дума е популяризирано от Дъглас Хофстатър в книгата му „ Гьодел, Ешер, Бах“.  Очевидно той е измислил термина "мета протичане", който ако се употреби в дискусия, някой би казал например: "Това разискване няма да стигне до никъде" или "Е, ако използвате такъв аргумент, не е възможно за мен да кажа нещо". Нещата са някак за себе си, за самите тях, отколкото когато и да е, но ние не използваме вече толкова думата „мета“. Това е така или защото всичко е „мета“, или защото чувстваме света лепкав.  Пример за такова мета поведение е спектакълът „Продукт на обстоятелствата“ на Ксавие Льо Роа, 2009г., една история за това как произведението, работата, представлява самата фигура.


 Стефан А.Щерев / снимка Галина Борисова

metaphor - метафора

Според ежедневната употреба, метафората е представяне на нещо друго, друг начин да се каже нещо, което може да се каже и без самата метафора. Не бихме искали да мислим метафората като репрезентация, а по-скоро като комуникация между две несъвместими системи. Метафората е буквално случването на нещо, което не може да бъде обяснено или разбрано освен чрез самата метафора. Предполага се, че метафората представлява и двете страни, но не може да бъде разбрана и от двете, колкото са несъвместима и различни и двете страни. За думата метафора можем да дадем следния отговор: "Гръцката дума означава "прехвърляне". Това е дума, която се използва за сравняване на два несвързани субекта. Сравняването на двата предмета е възможно поради факта, че частта от метафората, първият субект, показва косвени/скрити или подробни/изрични атрибути, които принадлежат и на втория обект. Това е разбираемостта на първата част. Метафората се намира между, и е съвместима и с двете несъвместими системи. Може да има обща структура с повече от една система, като да се намирате между метафора в движение, което предполага се, че не може да се задейства.


 Силвия Станоева/снимка Галина Борисова

Multi-opposites – мулти-противоположности

Използвайки начина, по който всички мислим чрез противоположности/ опозиции, всеки може да формира мулти-противоположности, които също се противопоставят едновременно по няколко пъти.

Network- мрежа
 Деница Даринова / снимка Галина Борисова

В сферата на дигиталните комуникации, споделяйки, мрежата предполага мултиплициране на възможности без секвенции/последователности, без да е нужно да се формира група, да имаме някакви тайни или споразумения. Споразуменията са структурни, не стратегически, мрежата е безлична и без значение. Доста просто е когато с едно щракване в мрежата аз съм този, който няма история, известност или е маргинален. Това е място, където няма йерархия между потребителите. Когато съм на компютъра, аз съм историята и ключодържателя, няма лоби, което да се поддържа. Структурното ниво на изравняване и липсата на композиция са привлекателни. Мрежата работи на базата на разрешения, отколкото под егидата на лиценза. Харесва ми защото се ориентирам и ми се предлагат навигации без собственост. Културният и артистичен бизнес оперира точно по този обратен начин. В танца, мрежите работят на структурни нива, без безпокойство за структурна или тактическа откритост или разгръщане. Мрежите в културния сектор са абсолютно затворени и всичко е въпрос на членство. Трябва да се потрудите за да сте част, трябва да преминете през няколко теста, трябва да инвестирате в лоби, да платите такса или пътни разноски. Ако дигиталните мрежи по някакъв начин са мазохистични механични структури, тогава мрежите в културния сектор може да се нарече, че са садистични организми, във връзка с наблюдението. Мазохизмът се занимава с договори и условности и докато условията са изпълнени, подчиненият е освободен. Садизмът е нехаен отбор, той се занимава с конвенции и работи чрез повсеместен контрол и наблюдение, следователно непременно работи диалектически. Такава мрежа става самоподдържащ се затвор. Мрежите в културния сектор работят за модели или продукции. Мрежите в артистичния сектор работят без страх, направо в лицето. Достойнството е всичко, което имате. В танцовите мрежи се работи и се остава в семейството, за да не сме унижени. Така че няма сделки, няма действия, няма трансакции без мълчаливото одобрение на най-стария. Даже вие не сте този който прави, прави го организацията и вие, сте просто…за какво отговаряте? Мрежите са отговорни да се поддържа йерархията, запазване на аристократичното общество, което работи като стадо от вампири, оправдателни издънки, които послушно изповядват принудителна похот. „ Правя най-доброто, но съм вампир. Не беше мое желание, аз съм създаден вампир и съм предназначен за унищожаване”. Вие нямате автономност. Как ще се почувствате, ако нямате автономност и се продавате в мрежата, само за да получите краткосрочно икономическо пространство за дишане? Наясно ли сте, че мрежата прави вашата програмата, програмира сезона ви. „Сицилианците“ създават вашия бизнес. Те не са тези, дето ви убиват, но и не сте вие този, който прави нещата да се случват. 

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура

                                                                                                                         
откъси от книгата THE COMING BOOGIE - WOOGIE
first published 2012 by Mychoreography
in collaboration with: University of Dance and Circus Stockholm,
MDT Stockholm, Performing Art Forum
Supported by Swedish Research Council
превод Галина Борисова

вторник, 2 октомври 2018 г.

How to disappear completely and never be found

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура

                                                                                                                         
откъси от книгата THE COMING BOOGIE - WOOGIE
first published 2012 by Mychoreography
in collaboration with: University of Dance and Circus Stockholm,
MDT Stockholm, Performing Art Forum
Supported by Swedish Research Council
превод Галина Борисова

3 част

how to disappear completely and never be found – как на изчезнем напълно и никога да не бъдем намерени

How to disappear completely and never be found е книга на Doug Richmond издадена през 1985г., това е пътеводител, чрез който да започнем изграждането на нова идентичност. Книгата е определена като „най-хубавият наръчник на пазара“. Тя има подзаглавие Планиране на изчезването, уреждане на нова идентификация, намиране на работа, псевдо окис (да създадем впечатление, че сме мъртви); и още книгата предлага метод за изчезване, когато приемаме самоличността на мъртъв човек с подобни жизнени статистически данни и възраст, и също така включва и раздел за избягването на пробен период, който поради възрастта на книгата, вече не може да бъде полезен или приложим.
Как на изчезнем напълно и никога да не бъдем намерени е била и артистична стратегия на Lee Lozano, за направата на нов проект Exit, ефективна независимост от материалността. Може да е било опит за създаване на най-радикалния обрат срещу обектното изкуство и продукции. Ефективността е била негативна и е запазена само сред някои артистични среди в Ню Йорк с обширни спекулации за причините или мотивите. Тези спекулации може да се преодолеят само с ретроспективно изкуство PS1, 2001.
      снимка: Деница Дикова
immunity of art – имунитет на изкуството

Имунитетът на изкуството е стремеж за излизане на изкуството извън сферата на представителството и е стремеж за влизането му в сферата на действието. Действието може да е каквото искате да бъде. Но действие не на представянето, а на самото действие. В политико-юридическият език, имунитетът се отнася до временно или окончателно освобождаване от страна на субекта по отношение на конкретни задължения или отговорности, които при нормални обстоятелства биха се обвързали един с друг. Имунитетът на изкуството се отнася до артистичните работи в сферата на изкуството, изключвайки задълженията и пасивите на които са подложени други сфери на обществения живот. Имунитетът на изкуството е синоним на Троянския кон, хипер камуфлаж и враг на всичко.

                                     снимка: личен архив

Knowledge facilitation - улесняване на познанието

Улесняването на познанието е съвкупност от известни процедури и операции, предлагащи или предоставящи съществуващи, установени и често оторизирани знания. Улесняването на познанията е често срещано нещо за институции като музеи, училища, ръководствата, Холивуд, хореографията, съвременни университети. Улесняването на познанията e някаква ефективност по отношение на ученето и възпроизвеждането. Често е задоволително или дори желателно, например когато се придобива шофьорска книжка, при работеща машина, свързана с безопасността и т.н.; тъй като улесняването на познанието често се идентифицира с оптимизиране, неговата злоупотреба често е свързана с по-сложни от необходимите процеси, извличане и т.н., което често е свързано с икономически интереси.

knowledge production - производство на знания

Производство на знанието е придобиването на предишни не актуализирани знания или появата на досега неизвестното в реалност. Това е придобиването на знание. Създаването или по-скоро ставащото или възникващото не може да бъде умишлено задействано, не може да бъде протоколирано, произведено и въпреки това - не е достатъчно да седнем и да изчакаме нещо да се появи. Производството на знания може да се осъществи с редица вариации само чрез създаване на поредици и серии връзки, препятствия, ремикси, рикошети, пресичания - списъкът може да бъде дълъг; с други думи, понятия в дельозийското усещане за думата или машинното сглобяване в разширения смисъл на Жил Дельоз и Феликс Гатари. Концепциите и механичните асамблажи винаги са конструирани по начин, по който един изход може да бъде оценен само до известна степен и те имат мистичната характеристика, така че след като могат да бъдат завършени или резултатът да бъде осигурен, те стават безполезни. Производството на знания не може да бъде институционализирано и/или пък институциите да могат да осигурят място за евентуалната поява. Производството на знания предполага някаква неефективност или прекомерна безполезност. Тя не може да бъде измерена или оценена, няма планиране; производството на знания е точно това, което светът (капитализмът) изисква от индивида, образованието и изследванията. Производството на знания не е задоволително и рядко е желателно, тъй като в повечето случаи това е дразнещо, подобно на опитността от ухапване от насекоми или песен, която се е забила в главата ни. Производството на знания може лесно да бъде злоупотреба, например като извинение, без да имате представа; да бъдете мързеливи, да бъдете артист, да се занимавате с изследвания, и т.н. Образователните институции често правят грешки, като например приравняване на производството на знания с личната работа (личното няма нищо общо с производството), с откритост (производството на знания е свързано повече с ограничения, отколкото със свободата на избор), с честност (производството на знания изисква човек да се изправи), с прозрачност (производството на знания по дефиниция е замъглено, непрозрачно и неясно), със съчувствие и безгрижност (това е просто толкова прецакано), с тялото (танцови хора OMG) и много други такива неща. Производството на знания е това, което запазва всичко, за добро или лошо, това е болката и страхът от промяната, блаженството на трансформацията или оргазмът и смъртта, това са чудесата на света и ужасите на унищожението. Производството на знания не задържа никого.

ПРЕДПОЧИТАНИЯ ЗА ТАНЦ блог платформа с финансовата подкрепа на Национален Фонд "Култура"

    Автор Виолета Витанова Виолета Витанова е артист на свободна практика в областта на съвременния танц и пърформанс. Завършва магистра...