разговор с балерината Пенка Енчева, директор на балет „Арабеск” от 1972 г. до 1974 г

   THE COMING BOOGIE - WOOGIE - 2 част 

 превод Галина Борисова 

"Усмивката на разума" идея и хореография Галина Борисова

Национален театър Нови Сад, снимка: личен архив

cynical – циничен

Ако сте много циничен, това означава, че на някакво ниво действително сте изпълнен с много идеализъм и неосъществени очаквания. Това е неуспеха на тези очаквания; идеализъм, който продуцира цинизъм, за да ви предпази от бъдещи разочарования. В този смисъл не е хубаво да имате много големи очаквания, по-добре вместо това да култивирате поведение на някакво безпристрастие. Разграничението със сигурност ще доведе до изяснен резултат - бистрота на ума и очите, взривявайки може би и някакво щастие.

deskilling – деквалификация

Деквалификация е термин от икономиката, който описва начина по който технологиите оперират чрез полу-квалифицирани работници, заменяйки квалифициранaта работна ръка, резултатът от което води до по-ниска инвестиция на човешки капитал. Тази деквалификация ескалира през 1960, 70г., което съвпада с представянията на хореографии в Джъдсън Театър в Ню Йорк, където на сцената се представят обикновени делнични движения. Такова подменяне се случи и когато Fluxus артистите обявиха за незаконнородена традиционната класическа композиционна техника и когато техническите умения започнаха да се забраняват за фотографията. Aутсорсинг продукциите са едно бъдеще за деквалификация, например партитурите могат да бъдат изпълнявани от всеки. Деквалификацията може да се разглежда и като еманципирано движение за премахване на йерархията между професионалисти и аматьори и дори между изпълнител и публиката. Деквалификацията заема място и се случва, когато се появява дисциплинарна ориентация, когато един набор от компетенции се трансформира в друга дисциплина. Това е и общото между визуалното изкуство и хореографията, между белият куб и черната кутия, но и се представя като представление, което изгражда ново пространство (архитектура). Артистите изпълняват симфонии (Lachenmann), хореографите публикуват книги (The Swedish Dance History) или пък изпълнителите готвят (Rikrit Tiravanija). Както и да е, този метод не е за да бъде романтизиран като обжалване на tabula rasa (невъзможното), или пък по-лошо – аматьор (който все още актьорства, с респект към професионалното). При това преодоляване на територизацията, придобитите умения са дисциплина, но също и предлагат нова възможност за артиста да възприема и да действа различно със своите познания. Това е едновременно изтриване и създаване. Както и да е, в светлината на общата хипер активна производителност на земята, може би трябва да си зададем въпроса как и какво подобряваме, след като деквалифицираме. Това което правим, може да стимулира артиста и да отегчи наблюдаващите. И това е очевидно -  ние не живеем в пост-дисциплинарен свят. 

"Ако нямате шедьовър, заемете се с нещо друго" идея и реализация Галина Борисова

снимка: Ани Колиер

Elvis choreography – Елвис хореографии

Елвис хореографиите са метод, който се използва от много хореографи, повече или по-малко необмислено. Съотнася се до начин на работа, който е основан на силна, стабилна и статична координация, съгласуване за време и пространство, метод, чрез който изключително се консумира и се използват хомогенно тренирани и високо квалифицирани изпълнители. Това е метод, който набляга на силното разделение на труда и на проста длъжностна характеристика, като подкрепя Фордистки производствени модели (Фордизъм се нарича формата на производство, характерна за периода след Първата Световна Война). Названието произхожда от името на откривателя на корпорацията в автомобилната индустрия, Henry Ford). Този метод подчертава разбирането за изпълнителя, който е неутрален, несъвместим инструмент, адресиран е точно; тоест конвенции и споразумения, общност и умения, вместо появата  на индивидуалност и виртуозност.

Всички знаем,  че Елвис е станал случайно певец, бил е на правилното място и в правилното време, ставайки икона на бурната индустрия.  Елвис хореографиите са точно каквото е Елвис, но преобърнати, тоест изключителен певец, който много се труди за да е това което е, да бъде на точното място и в точното време, и точно поради това, той само е репродуцирал това което вече е възможно, за да се задържи във вече установена рамка; обратно на Елвис, който създава истински събития.  Елвис хореографиите са високо ефективни модели за продукции или конвенционални хореографии и танц. Tе са ефективни и по отношение на отговорността и управлението на конфликтите, тъй като позицията предоставена на съответните партньори е ясно определена. Елвис хореографиите гарантират, че изпълнителят е подчинен на хореографа и може само да реагира и да не произвежда идеи или каквато и да е форма на автономия. Те като модел на продукции са строги застъпници на артистичните съвети, фестивали, ко-продуценти и др. поради тяхната определена измеримост, т.е. хореографията като представителство дава доказателство за размера на часовете, изразходвани за производство и съвършенство, с други думи показва как се инвестират парите. В този смисъл хореографията е инструментализирана въз основа на производството, а не на представянето, това е ограничение, облечено като свобода. 

facebook – фейсбук

Социална обслужваща мрежа и уеб страница. Добра и важна, колкото са важни и потребни и другите мрежи, които имате в реалния живот. Терминът „Ако мога тук, значи мога където и да е“ може да опише как това може да обслужи и помогне за професионалната ви кариера както и в личния ви живот. 

 "Андре и Ан" неосъществен проект на Галина Борисова и Вили Прагер

снимка: личен архив

face dance – танц на лицето

Включва моментите в лицевата част, както и в цялото тяло; по-широкo пространственo място, което се използва за повишена комуникация между артист и зрител, а също и място за въпроси и реорганизация на репрезентацията „неутралност“  в рамките на съвременния танцов дискурс. Лицевите мускули се активират и използват по подобен начин, при който танцьорът или хореографът работят с движенията в цялото тяло, но с различен резултат; активността на лицето има тенденцията да комуникира чувства и продуцира наративна основа или психология. Хореографията на лицето използва тази емоционална комуникация, за да редуцира празнината между зрителя и артиста, за да даде представа и значение на действителното правене. Тази тясна взаимовръзка: отношение на зрителя, пространствено позициониране (за да бъде видяно, открито), и емоционално /интелектуално комуникиране (за да бъде реорганизирано) е затова избрано. Лесно четимите движения са предпочитани в общуването не само за да са огледало на зрителя, но също така са и общуване на емпатия чрез телесност. Танцът на лицето се движи невероятно свободно между репрезентацията на натуралистичния театър, смешникът мим във танцовата практика. През цялото време питайки нещо, което може да се съотнася до „сляп спот“ в съвременния танц; репрезентацията на неутралния съвременен танцьор. Традицията за справяне с изражението на лицето в положение на консенсус се проблематизира; често не се споменава при изрично зададена задача (как да се представи лицето) и се започват преговори по често срещан начин сред танцьорите. Изразителността на лицето е място, където може да се изрази личността. Използването на нормализация „неутрално“ лице (което често се повтаря в танца) за да се представи самият танцьор равен на (не проблематизирана) истина, понякога лицевият танц задава въпроси чрез фокуса да се прави с лицето. Важен въпрос на този танц е практикуването на изключително правене да сме себе си, всички движения са оцветени и овкусени, съзнателно или несъзнателно, така че никоя работа, движение или избор не са неутрални. 

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" 

                                                                                                                         

откъси от книгата THE COMING BOOGIE - WOOGIE

first published 2012 by Mychoreography

in collaboration with: University of Dance and Circus Stockholm,

MDT Stockholm, Performing Art Forum

Supported by Swedish Research Council

Ани Васева в интервю с Галина Борисова

                                                                                                                         

 Ани Васева, снимка личен архив 

Бихте ли споделили защо още сте любопитни в произвеждането на представления, да споделите нещо конкретно, около което се занимавате в момента? Може да формулирате интереса си и желанието да работите в едно изречение?

В театъра ни вълнуват неща, които ни вълнуват и в живота – как да живеем в света такъв, какъвто е; какво е „наистина“ и какво е „наужким“; възможна ли е радостта; можем ли да търпим другите; могат ли другите да ни бъдат интересни; как се живее с чувството на вина като неизбежност и необходимост и т.н. 

„Някой прави нещо на сцената и публиката го гледа – така е в повечето случаи при конвенционалния театър, най-популярната форма която наблюдаваме от доста години. Има разбира се и други опции, но тази ситуация доминира продължително, и все още може за някои да е интересна. В този контекст са направени много представления и няма нито едно представление, което да е перфектно. След едно такова представление вече не е необходимо да се правят представления“. Вие обаче се интересувате по-скоро от проблематизирането на театъра (сценичните изкуства като цяло и ако не ги разделяме на жанрове, да го наречем просто театър)? Какво е отношението ви към проблематизирането на театъра и проблематизирането даже на пространството, където може да се случи театър? Имате ли някакви точно изяснени стратегии, или просто интуитивно правите това, което правите?

От една страна ако мислиш това, което правиш ти щеш не щеш го проблематизираш – превръщаш го в обект на работата си. Отношението изпълнител-зрител, което е обусловено от отношението сцена-зала, неизбежно е в центъра на работата ни, защото винаги работим с конвенцията изпълнител-зрител, т.е. винаги мислим, че правим нещо за някого, а не за себе си. А всъщност мислим за себе си като го правим, което е странно.

 "Тотална щета"  на Ани Васева, фотограф Георги Димитров 

До каква степен когато работите, позволявате на изпълнителите да имат свобода, как вземате решения при колективната работа, работата ви е по-скоро свързана с метода на отпадане, или с метода на допускане? Или просто работите като пинк-понк хореографирането/композирането?

Изпълнителите имат свобода дори и да не искаш да им я дадеш. Дори и да искаш никога не можеш изцяло и докрай да композираш някого – затова има значение кой изпълнява какво. Иначе всеки изпълнител щеше да е абсолютно взаимозаменим с всеки друг. Иначе като конкретен подход – всеки път е различно. В „Малдорор“, „Всичкоядецът“ и „Лъвкрафт“ например сме работили с много строга и последователна структура от самото начало. „Пиеса за умиране“, „Тотална щета“ и „Метеор“ (което работим сега) имаха един начален период на, да кажем „импровизация“ и в последствие фиксиране и структуриране. Струва ми се, че всеки процес, независимо дали отстрани изглежда напълно „свободен“ или напълно „диктаторски“ винаги разчита на мислещи, самостоятелни хора, които могат да мислят повече за цялото, отколкото за себе си. 

До каква степен при работата ви е важен процеса? Днес сме свидетели на радикална разлика между процес и продукт? Или мислите за всеки един от тях като производствена единица?

Смятам, че тази разлика е въпрос на речник и дискурс и маркетингови стратегии. В момента има пазари на изкуство, на които „процес“ се продава по-добре от „продукт“, както и обратното. Иначе „продукт“ не е термин, който е областта на изкуството и би следвало да си остане за супермаркетите. Работим като мислим за това, което правим.

     Ние не работим изолирани  и нашата практика понякога е свързана с отношението ни към нещо, към някого. Имате ли нещо конкретно, което ви кара да се противопоставяте, или по-скоро не ви интересува историческото наследство и вие дори „арогантно“ сте готови да предлагате актуализирането на нови композиционни инструменти? Къде се поставяте в безкрайните възможности: като нарушители, или като съграждащи? До каква степен сте радикални? До къде искате да стигнете?

Противопоставянето ново/старо е на възрастта на човечеството. И като че ли винаги се идеолгизира допълнително. Или лошото ретроградно, еснафско старо срещу готиното, радикално ново; или духовното, стойностно старо срещу бездушното, неграмотно ново. Ние не смятаме, че стойността зависи от възрастта на твореца или техниката му или школата, затова нямаме никакви претенции да сме радикални – има неща, които ценим и в миналото и в настоящето, както и такива, които ни плашат или презираме и в миналото и настоящето. Затова гледаме просто да работим това, което ни е интересно и ни вълнува и да се вдъхновяваме от целия наличен опит на човечеството, до който имаме достъп – от Аристотел до Лидия Лънч.

     Нямаме синоним на съставната част мета. Нейното значение е зад, през, след или извън нещо. Кое от всичките представки ви е на-симпатично и защо?

„Зад“ звучи доста добре – хем уютно, хем заплашително. 

    екипът на Метеор, фотограф: Георги Димитров

   „Не бихме искали да мислим метафората като репрезентация, а по-скоро като комуникация между две несъвместими системи. Метафората е буквално случването на нещо, което не може да бъде обяснено или разбрано, освен чрез самата метафора. Предполага се, че метафората представлява и двете страни, но не може да бъде разбрана и от двете, колкото са несъвместима и различни и двете страни“. Бихте ли споделили вие как се съотнасяте към метафората? Смятате ли, че я използвате във вашите работи или се стремите да се изразяване по-директно и документално (ако можем да се изразим така)? „Метафората се намира между и е съвместима с две несъвместими системи“, ако сте съгласни с такова твърдение, може ли да споделите повече за вашето отношение към метафората?

Метафората като че ли е неизбежна, дори и за най-съвременните от съвременните артисти. Част е от езика и от мисленето ни. Ние не се стремим да сме многозначителни или да работим с изводи и поуки, опитваме се да казваме директно това, което мислим. Но това изобщо не ни скарва с метафората, напротив – тя е част от поетичния живот на езика и на образа, от по-наситената реалност, за която ни дава възможност сцената.

      Какво е положението ви към мулти възможностите? Ако мислим чрез противоположности и опозиции, вие на какво се противопоставяте? Ако предположим, че мулти възможностите се противопоставят даже и на самите себе си, кое е това нещо, с което бихте се занимавали за по-дълго време? (може да е тема, личност и т.н.)

Зависи от коя страна на времето гледаш. Ако гледаш от настоящето към бъдещето като че ли възможностите са безкрайни – всичко предстои и всичко може да е случи. Ако гледаш от бъдещето към настоящето (или от настоящето към миналото) виждаш, че възможността е била само една – тази, която е довела до бъдещето (настоящето). Но илюзията, че всичко е възможно е много приятна и ни позволява да работим и да сме щастливи.

         Бихте ли изброили няколко артисти, които следите с интерес и на които симпатизирате?

Много са, ако започна да изброявам със сигурност ще изпусна , затова ще кажа само Лидия Лънч, защото концертът й е във вторник. 

Ако трябва да изберете къде да отидете в един определен ден, и ви се предлага избор от концерт, танц, театър, опера, на какво бихте отишли?

Зависи от конкретното представление или концерт.

      Може ли да изборите 3 важни неща, сентенции, които не бихте следвали?

Три религии (които и да са) брои ли се?

     Кой е вашият следващ проект върху който работите, бихте ли споделили нещо повече за него?

Пред премиера сме на новия си спектакъл „Пиеса за нас“ – ще бъде за нас, за театъра, за живота и смъртта.

         Какви са предимствата да се работи в България?

За мен, че тук съм се родила и отраснала, че средата ми е позната и съм свързана с нея. По-конкретно, че има огромна културна традиция, която все още крета, въпреки целенасочените усилия от 89та насам да бъде унищожена заедно с инфраструктурата си, възможностите си за работа и презумпцията, че да се работи е приятно (а не средство, с което да се постигне някакъв друг вид комфорт).

 Ани Васева, снимка: личен архив

текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"