THE COMING BOOGIE - WOOGIE - 2 част 

 превод Галина Борисова 

"Усмивката на разума" идея и хореография Галина Борисова

Национален театър Нови Сад, снимка: личен архив

cynical – циничен

Ако сте много циничен, това означава, че на някакво ниво действително сте изпълнен с много идеализъм и неосъществени очаквания. Това е неуспеха на тези очаквания; идеализъм, който продуцира цинизъм, за да ви предпази от бъдещи разочарования. В този смисъл не е хубаво да имате много големи очаквания, по-добре вместо това да култивирате поведение на някакво безпристрастие. Разграничението със сигурност ще доведе до изяснен резултат - бистрота на ума и очите, взривявайки може би и някакво щастие.

deskilling – деквалификация

Деквалификация е термин от икономиката, който описва начина по който технологиите оперират чрез полу-квалифицирани работници, заменяйки квалифициранaта работна ръка, резултатът от което води до по-ниска инвестиция на човешки капитал. Тази деквалификация ескалира през 1960, 70г., което съвпада с представянията на хореографии в Джъдсън Театър в Ню Йорк, където на сцената се представят обикновени делнични движения. Такова подменяне се случи и когато Fluxus артистите обявиха за незаконнородена традиционната класическа композиционна техника и когато техническите умения започнаха да се забраняват за фотографията. Aутсорсинг продукциите са едно бъдеще за деквалификация, например партитурите могат да бъдат изпълнявани от всеки. Деквалификацията може да се разглежда и като еманципирано движение за премахване на йерархията между професионалисти и аматьори и дори между изпълнител и публиката. Деквалификацията заема място и се случва, когато се появява дисциплинарна ориентация, когато един набор от компетенции се трансформира в друга дисциплина. Това е и общото между визуалното изкуство и хореографията, между белият куб и черната кутия, но и се представя като представление, което изгражда ново пространство (архитектура). Артистите изпълняват симфонии (Lachenmann), хореографите публикуват книги (The Swedish Dance History) или пък изпълнителите готвят (Rikrit Tiravanija). Както и да е, този метод не е за да бъде романтизиран като обжалване на tabula rasa (невъзможното), или пък по-лошо – аматьор (който все още актьорства, с респект към професионалното). При това преодоляване на територизацията, придобитите умения са дисциплина, но също и предлагат нова възможност за артиста да възприема и да действа различно със своите познания. Това е едновременно изтриване и създаване. Както и да е, в светлината на общата хипер активна производителност на земята, може би трябва да си зададем въпроса как и какво подобряваме, след като деквалифицираме. Това което правим, може да стимулира артиста и да отегчи наблюдаващите. И това е очевидно -  ние не живеем в пост-дисциплинарен свят. 

"Ако нямате шедьовър, заемете се с нещо друго" идея и реализация Галина Борисова

снимка: Ани Колиер

Elvis choreography – Елвис хореографии

Елвис хореографиите са метод, който се използва от много хореографи, повече или по-малко необмислено. Съотнася се до начин на работа, който е основан на силна, стабилна и статична координация, съгласуване за време и пространство, метод, чрез който изключително се консумира и се използват хомогенно тренирани и високо квалифицирани изпълнители. Това е метод, който набляга на силното разделение на труда и на проста длъжностна характеристика, като подкрепя Фордистки производствени модели (Фордизъм се нарича формата на производство, характерна за периода след Първата Световна Война). Названието произхожда от името на откривателя на корпорацията в автомобилната индустрия, Henry Ford). Този метод подчертава разбирането за изпълнителя, който е неутрален, несъвместим инструмент, адресиран е точно; тоест конвенции и споразумения, общност и умения, вместо появата  на индивидуалност и виртуозност.

Всички знаем,  че Елвис е станал случайно певец, бил е на правилното място и в правилното време, ставайки икона на бурната индустрия.  Елвис хореографиите са точно каквото е Елвис, но преобърнати, тоест изключителен певец, който много се труди за да е това което е, да бъде на точното място и в точното време, и точно поради това, той само е репродуцирал това което вече е възможно, за да се задържи във вече установена рамка; обратно на Елвис, който създава истински събития.  Елвис хореографиите са високо ефективни модели за продукции или конвенционални хореографии и танц. Tе са ефективни и по отношение на отговорността и управлението на конфликтите, тъй като позицията предоставена на съответните партньори е ясно определена. Елвис хореографиите гарантират, че изпълнителят е подчинен на хореографа и може само да реагира и да не произвежда идеи или каквато и да е форма на автономия. Те като модел на продукции са строги застъпници на артистичните съвети, фестивали, ко-продуценти и др. поради тяхната определена измеримост, т.е. хореографията като представителство дава доказателство за размера на часовете, изразходвани за производство и съвършенство, с други думи показва как се инвестират парите. В този смисъл хореографията е инструментализирана въз основа на производството, а не на представянето, това е ограничение, облечено като свобода. 

facebook – фейсбук

Социална обслужваща мрежа и уеб страница. Добра и важна, колкото са важни и потребни и другите мрежи, които имате в реалния живот. Терминът „Ако мога тук, значи мога където и да е“ може да опише как това може да обслужи и помогне за професионалната ви кариера както и в личния ви живот. 

 "Андре и Ан" неосъществен проект на Галина Борисова и Вили Прагер

снимка: личен архив

face dance – танц на лицето

Включва моментите в лицевата част, както и в цялото тяло; по-широкo пространственo място, което се използва за повишена комуникация между артист и зрител, а също и място за въпроси и реорганизация на репрезентацията „неутралност“  в рамките на съвременния танцов дискурс. Лицевите мускули се активират и използват по подобен начин, при който танцьорът или хореографът работят с движенията в цялото тяло, но с различен резултат; активността на лицето има тенденцията да комуникира чувства и продуцира наративна основа или психология. Хореографията на лицето използва тази емоционална комуникация, за да редуцира празнината между зрителя и артиста, за да даде представа и значение на действителното правене. Тази тясна взаимовръзка: отношение на зрителя, пространствено позициониране (за да бъде видяно, открито), и емоционално /интелектуално комуникиране (за да бъде реорганизирано) е затова избрано. Лесно четимите движения са предпочитани в общуването не само за да са огледало на зрителя, но също така са и общуване на емпатия чрез телесност. Танцът на лицето се движи невероятно свободно между репрезентацията на натуралистичния театър, смешникът мим във танцовата практика. През цялото време питайки нещо, което може да се съотнася до „сляп спот“ в съвременния танц; репрезентацията на неутралния съвременен танцьор. Традицията за справяне с изражението на лицето в положение на консенсус се проблематизира; често не се споменава при изрично зададена задача (как да се представи лицето) и се започват преговори по често срещан начин сред танцьорите. Изразителността на лицето е място, където може да се изрази личността. Използването на нормализация „неутрално“ лице (което често се повтаря в танца) за да се представи самият танцьор равен на (не проблематизирана) истина, понякога лицевият танц задава въпроси чрез фокуса да се прави с лицето. Важен въпрос на този танц е практикуването на изключително правене да сме себе си, всички движения са оцветени и овкусени, съзнателно или несъзнателно, така че никоя работа, движение или избор не са неутрални. 

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" 

                                                                                                                         

откъси от книгата THE COMING BOOGIE - WOOGIE

first published 2012 by Mychoreography

in collaboration with: University of Dance and Circus Stockholm,

MDT Stockholm, Performing Art Forum

Supported by Swedish Research Council