Силвия Станоева по време на изолация

 

Въпросите зададе Галина Борисова

 

                                              Силвия Станоева в проект "Това е всичко"

 

1.    Интересуват ли ви човешките отношения в кризисен период на извънредно положение? Имате ли някакво наблюдение? Промени ли се нещо между общуването ни?

Интересуват ме и в същото време специално не мога да кажа, че съм се погрижила за другите. По принцип съм голям индивидуалист и дори „единак” и в тази ситуация отново се съсредоточих върху себе си, моето здраве и творчество. Но така усетих, че е правилно, дори освобождаващо, в ежедневието сме обвързани с много други хора и зависими от тях, щем не щем, сега все едно това „задължение” отпадна. Общуването е изцяло онлайн, което може би не е много здравословно, но моето поколение е свикнало с това, намирам позитиви - мога да се чувам с приятели от целия свят, за които преди не съм имала време, или да създавам приятелства с актьори от други държави, които при други обстоятелства биха били твърде заети, за да си седят пред компютъра. Мога да работя с колеги онлайн и да уча, имам чувството, че следя по-важните неща и не изпускам, мога да бъда в някое студио от вкъщи, а не една година да събирам пари, за да отида до Лондон, за да съм в същото това студио...Излишното отпадна!

 

2.     По време на физическа изолация, как използвате времето?

Креативно, изцяло съм се отдала на игра. Записах 14 монолога от филми и песни с телефона си, които превърнах в проект, участвам в работни срещи с актьори чрез платформата зуум, репетирах с холандски режисьор по текст на български сценарист, дори имах и фотосесия...тренирам и гледам филми, от време на време почиствам... хахха

 

 

 

3.   Онлайн комуникациите правят ли ви по-щастливи или по-нещастни?

По-щастлива съм да. Не е реална комуникация, разбира се, както препоръчва психологията, но Е комуникация и както споменах имам възможност за срещи и познанства с хора, с които иначе не бих могла да се свържа. Усещам поток на случването, което преди това го нямаше, защото всеки бързаше за работа, която не харесва, за да изкара някой лев, все едно бяхме на състезание. Сега общувам с хора, с които искам, а не с такива, с които ми се налага...чувствам, че живота ми се движи в добра посока и съм убедена, че тези онлайн познанства ще прераснат в реални и значими.

 

4.    Кое артистично събитие или акт по време на извънредното положение ви впечатли? Ако да-споделете опита си.

Истината е, че не съм гледала някакво събитие онлайн - например театрална постановка или дори концерт. Участвам в една група с актьори от цял свят и там всяка седмица се четат сценарии на филми или има срещи с кастинг- директори. Това много ми харесва.

 

5.  По време на кризата с пандемията  covid 19, много артисти представиха своите  красиви „образи“ онлайн, но изразителните им лица не създадоха определен контекст. Нулево обяснение защо го правят, за да можем след време да знаем какво е ставало. Вие как се отнасяте към такава активност? Участвахте ли в нея?

 

 

Не разбирам много добре въпроса. „Образи” в смисъл на творчески продукти или непрестанно снимане или нещо такова? Аз подготвих проект и го споделям онлайн, както и доста мои  снимки, свързани с проекта, за да го популяризирам, защото това се роди спонтанно и съм много радостна, че го направих. По-активна съм във фейсбук, но това също ми харесва, защото имам възможността да се изразявам повече и да разбирам повече за себе си, не мисля, че това съсредоточаване е лошо, всичко тръгва от нас самите, а и е по-откровено за мен от активизма, поне за мен в момента. Предполагам, че това също е форма на общуване и затова хората го правят. По-добре това, отколкото безкрайни изказвания на „разбирачи” за пандемията. Така или иначе във времето ще остане това, което е стойностно.

 

6.     Какви са плановете ви до края на годината?

Бих искала да реализирам още няколко проекта онлайн и може би да си напиша текст за моноспектакъл. Бих се радвала да мога да пътувам или да направя някой проект с артисти от чужбина. Моля се киното да се съживи, за да снимаме поне тук. Но иначе има реклами вече, което е добре.

 

7.    Как си представяте 2021 г.? Ще се променят ли темите, които ще интересуват артистите? Предполагам много хора ще създадат произведения, свързани с кризата от март 2020, как се отнасяте към работене в такава посока и ако да-защо?

Представям си я много цветна и изпълнена със събития и проекти, но може би няма да стане съвсем от началото на годината, и си мисля, че хората ще са малко плахи, отрезвени и предпазливи. Вероятно ще има много произведения, които ще се занимават с кризата и вируса, но това е ок, това е нова ситуация за нас и е нормално да искаме да я разнищим, да ни вълнува. Втората световна война е била преди 75 години, но още се правят филми за това. Сигурно ще се роди много интересно творчество.

Бих се радвала да има дебати и дискусии за бъдещето, за това какво сме преживяли. Това е ценно, бих участвала в такива събития.

 

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" 

                                                                                                                         

 

 

Закуска на тревата с един Фавн, Росен Михайлов

 

Текст на Росен Михайлов

част от програмата на фестивал "Етюди и приятели" 5-то онлайн издание

 

Авто-интервю или опит за самоанализ

Защо Фавна?

Фавнът е същество от римската митология, наследник на древногръцкия бог Пан олицетворяван често и със сатирите, смята се че произхода му е от близкоизточните религии и митологии.

Фавнът е полубог, получовек, полукозел, символ на мъжката свобода, плодовитост, еротика и нагон. Той олицетворява и диаболичността на мъжа. Симбиозата и конфликта между първичното и възвишеното, които живеят у всеки от нас. Едновременно животни подвластни на нагона, инстинктите и сексуалните желания, и същества търсещи и възторгващи се от красотата, хармонията и чистата любов. Едновременно ловци и плячка на собствените си комплекси и страхове. Макар с митологичен произход, за мен Фавна със своята полиморфичност е прекрасна метафора и напълно съответства с образа на съвременния мъж. Разкъсван от предразсъдъци и общо приети клишета на които трябва да отговаря, за да бъде възприеман за истински (успял) мъжкар. Фавнът е едновременно древно и игриво същество, така както и зрелия мъж действа разумно, практично, прагматично без да се подава на лиготии, чувства и емоции, но и същевременно оставащ винаги едно непораснало хлапе, което се екзалтира и пристрастява към колекциониране на най-новите и по-скъпи играчки. Човек разпънат между манията за задоволяване на всичките си нужди и постигане на западния идеал за успех и стремежа си за постигане на душевен баланс чрез източните философии и техники, така както кожата на сатира Марсий е разпъната като наказание, заради дързостта си да предизвика бог Аполон в надсвирване.

Фавните са будели противоречиви чувства у другите, от интерес и опиянение от чара им до погнуса и истински ужас. Да не забравяме че думата „паника“ идва от бог Пан и страха, който той предизвиквал със своя вид у загубения в гората пътник. Подобна противоречивост и диаметралност има и в общоприетите възприятия за танцьора, за танцуващия мъж. И всички свързани с това предразсъдъци, митове и клишета.

Образът на Фавна се свързва и с революцията в танца от началото на 20 век, която предизвиква хореографията на Нижински върху симфоничния прелюд на Клод Дебюси по едноименната поема на Стефан Маларме – „Следобедът на един Фавн“. Тази на танцовата миниатюра, поставя (началото на връщането на) мъжа в главната роля на танцовата сцена, след близо вековно доминиране на женския образ в балета. В периода на големите класически романтични спектакли, истинските звезди на балета са примите, които със своята ефирност и палцова техника са ставали обект на обожание. А мъжете танцьори макар и в ролите на принцове, могъщи магьосници и пирати, винаги са възприемани само като партньори които „подкрепят“, „повдигат“, „пренасят“, „завъртат“ прима балерина и „обслужват“, нейното величие.

За първи път (от доста време) във Фавна на Нижински, главната роля е мъжка и негово изпълнение затвърждава статута му на звезда, конкурираща славата на легендарните -А. Павлова, Т. Карсавина и тн., и дава началото на дълга поредица от имена на танцьори-легенди в класическия и модерния танц – Ерик Хокинс, Мърс Кънингам, Пол Тейлър, Жорж Дон, Рудолф Нуреев, Михаил Баришников и много други.

Движенческият език на Нижински, от днешната гледна точка е по-скоро наивистичен и неоромантичен, и е възприет от неговите съвременници за предизвикателно-чувствен и дори неприемливо сексуален. И така естествено „Следобеда на един Фавн“, стана основа за танцово произведение посветено на мъжа в танца.

 

Защо закуска на тревата с един фавн?

Заглавието е игра на думи и съчетание от имената на две основополагащи произведения за модерното и съвременно изкуство.

Макар „Следобеда …“, да беше вдъхновение за мен, аз не правех възстановка или римейк на миниатюрата на Нижински. За мен беше по-интересно и вълнуващо влиянието на тази хореографска творба в контекста на развитието на танца и като еманация на уж безгрижното битие на мъжа в танца. В този смисъл запазване на оригиналното заглавие щеше е да е некоректно и по-скоро подвеждащо. Още повече, че в моя спектакъл освен 3 кратното повторение на музиката на Дебюси има още 3 дуета и финал по музика на други автори.  

„Закуска на тревата“ е картина на френския художник основоположник на импресионизма – Едуар Мане. Картината изобразяваща горски пикник на който присъстват двама облечени мъже и две полуголи жени първо начално отхвърлена от критиците, като твърде дръзка и недопустима за Парижкия салон, по-късно е получила статут на флагман на зараждащите се модерни течения в изобразителното изкуство. Някои теоретици виждат в нея и знаци за зараждането на феминизма и еманципацията на жената не само като обект и субект на изкуството. Намерих за себе си (макар и недиректни) паралели между едновременно ранимата и безсрамна позиция, в която е поставена голата жена от картината на Мане и ролята на мъжа в танца.

Така „Закуската“ и „фавна“ се срещнаха.

 

Важно за мен още от началото на работата ми по този проект беше да покажа не само различните проявления на мъжа в танца, чрез различни в стилово и техническо отношение сцени, но и героите-участници да са мъже различни и като тип, и като артисти и изпълнители, и като опит и присъствие, и като възраст, и ръст, и структура. Исках да са пълнокръвни хора – всеки със своите особености, силни страни и осъзнати несъвършенства. Поканих изпълнители които ме провокират - премиер солист на националния ни балет, танцьор със впечатляваща брейк техника, съвременен танцьор и хореограф с оригинални идеи и невинаги стандартен подход. В следващите представления някои от тях бяха заменени. Тези промени водеха и до нова редакция на целия спектакъл, особено в частите на соловите изпълнения, които показваха нови аспекти от това да си мъж- изпълнител на сцената.

 

Както отбелязах структурата на спектакъла се състои от общо 7 сцени.

Драматургично представлението е с триделна форма и финал/епилог, а вътрешният му темпоритъм се формира чрез редуване на групови сцени с дуети - своеобразен коментар или възможното последствие от развитие на взаимоотношенията на героите.

Макар и ситуациите да се разполагат и редуват линеарно във времепротичането на спектакъла (танцът като сценично изпълнителското изкуство макар свободно да се развива и борави с триизмерното пространството е привързан към еднопосочната времева ос на протичане), те смислово са разположени концентрично една спрямо друга. Всъщност сценичното действието не се движи напред или назад във времето или пространство, а отвън навътре. Сякаш вървим на обратно по кръговите вълни предизвикани от всеки от нас в реалността около нас, пътуване от периферията към епицентъра. 

 

Трите групови „фавна“ са различни разрези или ситуации на нищоправене. Моменти на сън, мечта и нега, откраднати от безспирното преследване на цели и успехи. Моменти, в които битието ни застива и отстъпва място на спотаеното очакване да ни се случи нещо бленувано, желано или неочаквано. Всяка от тези сцени може да е следобеда, закуската, дневната смяна или нощната стража на тези четирима мъже. Те се случват в ничията зона, между съня и будуването, някъде там в неопределеното място и време. Всеки следващ „следобед“ е едновременно продължение и предистория на предишния и завършва със соло на един (от многото възможни) Фавни.

 

Вътрешният строеж на сцените е по-скоро кинематографичен, началото е въвеждащ общ план, запознаващ ни с обстановката и ситуацията, в която героите пребивават, следва бавно приближаване и затваряне на кадъра до близък план на един от тях до прехвърляне и поглед през личната му гледна точка.

 

Фавн  1  и дует „не се препоръчва за…“

В най-външния концентричен кръг се представя класическия образ на мъжа, където се срещат актовите сцени и изображения на античния идеал за мъжа - воин, бог, герой, сатир, получовечен, полубожествен, готов да покорява, защитава, противопоставя и саможертва. Усещането едновременно за архаичност и безвремие се подсилва от перкусиите на Марк Грау в музиката на дуета.

 

Фавн 2 и дует „Tied (me) up”

Тук следобедната закуска представя различни проявления на цивилизована личност в случая мъж, завършваш със соло-серенадата към женския идеал (или друг обект на желанието).

Натрапчиво повтарящата се тема на Борислав Бояджиев, наподобява музика за асансьори, летища и гари, създава клаустрофобична атмосфера. Виждаме двама непознати в непредвидена среща в тясно обществено пространство /асансьор, автобус, обществена тоалетна/ и колизиите породени от принудителната скъсена дистанция и непожелана интимност.

 

Фавн  3 и дует „Клетка от желания“

В този на близък до нас кръг - времево, ментално и битийно, е моментна снимка на случайно избрана обедна почивка, междучасие или друга колективна пауза, в която заменяме директния контакт с без/опасна виртуална комуникация. Дуета решен в стилистиката на BDSM, което се подчертава и от електронния звук с готически вокали на Афекс Туин, е всъщност раздвоено соло със собствените ни страхове, нагони и копнежи.

Навлизайки навътре към най-ранимите зони на мъжа, музикалния фон се дехуманизира все повече. Акустичното и живото звучене на реални инструменти и гласове се заменя с компютърно и електронно генерирани аудио картини, докато достигнем финала с дарк техно бийта на Аглори.

 

Фавн 4 или финал

Това са група фавни които можем да срещнем всеки ден по улицата, агитка фенове на „най-великата игра“, банда приятели „избухнали“ в лудостта на мъжка вечер за отпуска на напрежението, поредната смяна случайно срещнали се летовници, обхванати от опиянението да си изкарат добре и да изконсумират „all inclusive“.

 

 

ЗАКУСКА НА ТРЕВАТА С ЕДИН ФАВН

"Какво е да си мъж в танца? Мъжко занимание ли е танца? Колко силен e силният пол в танца?“ 

 

Идея и хореография: Росен Михайлов

Музика: Клод Дебюси, Марк Грау, Борислав Бояджиев, Афекс Туин, Аглори

Участват: Александар Георгиев, Кръстьо Методиев, Леандер Янес, Никола Хаджитанев, Стефан Вучов, Стефан Куманов и Росен Михайлов

Този проект е реализиран с финансовата подкрепата на Министерството на културата

 

 

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на 

Столична програма "Култура" - Столична община

 

Фестивал "Етюди и приятели" се провежда онлайн

 от 15 септември до 15 ноември 2020

 

 

Коста Каракашян отговаря на въпроси

 Въпроси на Галина Борисова към Коста Каракашян

Коста Каракашян

 

 

1.     Интересуват ли ви човешките отношения в кризисен период на извънредно положение? Имате ли някакво наблюдение? Промени ли се нещо между общуването ни?

Интересува ме промяната в отношенията между хората откъм комфорт и топлина (как се поздравяваме, дали се прегръщаме, дали пазим дистанция, т.н.). Отбелязвам, че напук на всичките предупреждения от реална опасност, хората приемат физическото си поведение като някаква фундаментална част от себе си, която не търпи контрол или ограничения. Забелязах, че хората са станали по-дръзки да се прегърнат и потупат по рамото, сякаш да си кажат, че всичко е окей.

 

2.     По време на физическа изолация, как използвате времето?

Използвах времето да помисля за целите и проектите, които са ми важни и отпаднаха тези, които бяха по-имиджови, за да останат тези, които наистина са ми интересни. Използвах времето на първо място да монтирам разни видеа експерименти и лични проекти, които изискваха спокойствие и усещане за игра, а не за създаване на продукт. След това се втурнах и в онлайн преподаване, което беше изненадващо приятно и естествено.

 

3.     Онлайн комуникациите правят ли ви по-щастливи или по-нещастни?

Аз съм голям привърженик на онлайн комуникацията и редовно си пиша и сътруднича с артисти, с които съм се запознал в Instagram и не сме се виждали на живо. При мен промяната беше във времето, което обръщам на тези контакти, защото изведнъж нямаше толкова проекти, които да консумират времето ми и всичко мина онлайн. За мен предимство беше, че отпаднаха някои несъстоятелни срещи на живо.

 

4.     Кое артистично събитие или акт по време на извънредното положение ви впечатли? Ако да-споделете опита си.

Нямаше някакво артистично събитие, което да ми направи впечатление откъм иновативност. Много от нещата губят силата си, когато просто са заснети и излъчвани. Може би най-интересното от този период беше присъствието ми на сватба по Zoom!

 

5.     По време на кризата с пандемията  covid 19, много артисти представиха своите  красиви „образи“ онлайн, но изразителните им лица не създадоха определен контекст. Нулево обяснение защо го правят, за да можем след време да знаем какво е ставало. Вие как се отнасяте към такава активност? Участвахте ли в нея?

 

Не съм сигурен точно какво означава „своите красиви образи“, но аз го възприемам като някакво симулирано и показно чувство за нормалност, сякаш всичко е наред. Забелязах, че много артисти се опитаха да се разминат с минимално адаптиране към новата среда, а всъщност тя изисква оригинален подход. Видях, че много хореографи се впуснаха в създаването на танцови филми без ясна идея как точно камерата променя работата им и как може да я направи по-силна.

 

6.     Какви са плановете ви до края на годината?

 

Започнал съм работа по моноспектакъл с продължителност, който се надявам да има своята премиера в София през ноември в едно ново алтернативно пространство – The Steps. Ще е голямо физическо предизвикателство, така че започвам да тренирам тялото си интензивно.

 

7.     Как си представяте 2021 г.? Ще се променят ли темите, които ще интересуват артистите? Предполагам много хора ще създадат произведения, свързани с кризата от март 2020, как се отнасяте към работене в такава посока и ако да-защо?

 

Със сигурност голяма група артисти ще представят работа вдъхновена от пандемията и настъпилата изолация. Както при всяка друга тема, ще видим по-силни и слаби интерпретации, но от историческа гледна точка виждам смисъл да бъде документиран този период. Импулсът на всички хора е да чакаме и да се надяваме за ваксина – в момента, в който това стане, ще забравим набързо за страха и тази наложена върху нас пауза. Като артисти можем да допринесем един ценен и сетивен прочит на сегашната ситуация.

 

 

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" 

                                                                                                                         

 

 

 

 

 

Вечерта на един Фавн, Мила Искренова

 

Вечерта на един Фавн

 

1.

Отново го засърбя лявото рогче. Беше му неудобно да се почеше, защото имаше опасност да развали прическата, прецизно прикриваща рогцата му. Никой не можеше да заподозре, че под безупречно подредените, лъскаво-черни къдрици се крият две нежни, светлорозови рогца на млад, четиристотингодишен фавн. Беше наел един от най-известните парижки коафьори и му беше платил не малка сума, за да сътвори върху главата му благовидна и елегантна прическа, и да запази пълна дискретност по този въпрос.

 

Елегантен, благовиден и дискретен беше и самият той – Фаунус. Бяха го нарекли така, когато напусна Болонския лес. Хората вярваха все по-слабо в митовете и това възбуди интереса му към тях. В какво вярваха все пак хората? Не беше възможно да не вярват в нищо, дори след като откачалката Ницше оповести, че техният Бог е мъртъв. Ами, това не беше никаква новост. Предците на Фаунус помнеха кончината на много богове – някои загиваха в битки, други се трансформираха в нещо друго по собствено желания. Сега, в началото на 20 век, хората бяха силно разколебани и още по-силно объркани. Те не вярваха не само в богове, но и в себе си. Невежи и самодоволни, те се лутаха в страховете и илюзиите си, водейки света към ново произшествие.  Понякога дори го бъркаха, него, Фаунус,  със сатирите. Сатирите! Тези необуздани хедонисти, които се напиваха по най-плебейски начин с второкачествено вино и нямаха очи за красотата на природата. Приемаха я като даденост, също като хората. А тя беше произведение. Гениално произведение, като него самият.

 

 

2.

Фаунус се прозя и дискретно докосна главата си, като че ли приглажда една от лимбите на прическата. Врата му беше добре избръснат, но върху темето му избухваше цял алпинеум от стихийно развихрени къдрици. Да, фризьорът му беше направо гениален. Намести лорнета си и се взря в действието, протичащо на сцената. Музиката без съмнение беше великолепна - поредица от светлинни картини, които се оглеждаха в  росата. Понякога се появяваха сенки от дървета, понякога птица прелиташе с неясен повик. После росата се сгъсти в пълноводни ручей, те се сляха в река, прииждаща и пъстроструйна, а тя го отнесе в морето. Там се успокои.

През цялото време един красив млад мъж извършваше своето сдържано свещенодействие сред декорите, наподобяващи горски картини. Гениалността на художника беше превела музикалните звуци в тучна зеленина на могъщи дървета, с впити в земята корени. Короните им се сливаха в обща сапфирена маса.

 

„ Добре, добре..“, помисли си Фаунус. „Добре са се справили. Но къде са нимфите?“ През ума му преминаха скорострелно, като бързо изнизващ се гердан, образите на неговите любими приятелки.

Помнеше всяка от тях, цвета и уханието на кожата, блясъка и полусенките на погледа, извивките на устата, полуотворена или викаща. Споменът го заля и се разля в стомаха му като 100-годишен коняк.

 

Балетистът, някакъв емигрирал от Русия гений, продължаваше своя магичен ритуал. Съвършеното му тяло, покрито с петнисто трико, излъчваше нега и копнеж по непостижимата хармония. А, ето и ги и нимфите! В строен хоровод и също така прилежно омиротворени, по сцената пристъпваха грациозно няколко млади жени с разпуснати коси. Фаунус притвори очи, за да разгадае подтекста на тази външна простота.

 „ Да“, каза си той, „когато не искаш да стигнеш до крайност в експресията, преминаваш към нейното деминиране. Не я успокояваш, а я свеждаш до пунктир, до възлови знаци, до контур, който съхранява силата на органистичността, без да я преекспонира.“

 

 

3.

Мишел Соваж. Това беше псевдонима, с който беше известен пред обществото. Фаунус си го беше избрал, когато навърши стотната си годишнина – от тогава не го беше сменял. С това име сега подписваше статиите и рецензиите си, заради които едни го боготворяха, а други му пожелаваха  пъкъла.

 

„ Обществото е жена. „ беше негов афоризъм, който изразяваше едновременно отношението му към социалния живот и към жените. Той не презираше обществото, но беше напълно безразличен към оценките му като към мнение на стара мома – потисната, оглупяла и озлобена, с множество неосъществени мечти и амбиции.

 

Фаунус, под името Мишел Соваж, не си позволяваше да се занимава с глупости. Когато ставаше дума за жени, той общуваше само с изключителните, които някой ден щяха да бъдат определени като предтечи на феминизма.

Мишел Соваж познаваше всички, но те не го познаваха. Дори любовниците му не можеха да предположат божествения му произход и оставаха дълбоко заблудени, възприемайки го като човек. А той беше божество, с получовешко тяло и прецизно епилирани кози крака, завършващи с копита. Копитата му създаваха най-много проблеми – прикриваше ги със специални чорапи и пантофи дори в най-интимните моменти. Веднъж една певица беше зърнала част от лявото му копито по време на пламенен секс и после му беше необходим един месец да я убеди, че е било плод на халюцинации, предизвикани от специалното вино, което са пили заедно.

 

Див и нежен, самовлюбен и недостижим, Мишел Соваж беше най-скандалният, ексцентричен, интригуващ, провокативен  и непреодолимо търсен и обсъждан арт-критик - толкова харесван колкото и осъждан.

 

 

 

4.

„ Щях да ги поканя на вечеря и двамата!“, отсече в мислите си  Фаунус. Имаше предвид художника Бакст и хореографа-танцьор Нижински. „ Ще бъде интересно – толкова сме несъвместими, че е твърде вероятно да се харесаме...“

Фавнът се облегна назад с доволна усмивка. Действието на сцената вече му изглеждаше забавно. Даже се разсмя неприлично високо, когато се появи скромният и благовиден хоровод на горските нимфи, облечени в дълги, благопристойни роби. Срамуваше се да си спомни какви предложения беше получавал от своите нимфи. Копитцата му притреперваха при мисълта за сладострастието им, което би шокирало всеки простосмъртен.

 

„ Така, такаааа...“. Мишел разгърна програмата, намести монокъла си и се зачете с любопитство. „ Руснаците нахлуват в Париж, светът отново се размества.“ заключи той дълбокомислено.

 

Мозъкът на Фаунус имаше структура на диамант, с безброй отразяващи повърхности, под различен ъгъл. Когато разглеждаше някакъв обект, той го виждаше от всякакви посоки, въртеше го и го оглеждаше по всевъзможни начини и от различни точки във времето. За да изрази мнението си беше необходимо да избере един зрителен ъгъл и това беше най-сложното решение. Но накрая, след дълги преценки, все пак успяваше да се спре на една позиция, която обикновено се определяше от визията му за по-добро бъдеще, в което хората ще станат малко по- ...., е, малко по-добри и човечни.

 

 

5.

Вечерята се състоя и премина в умерено интимна атмосфера. Продължи повече от предвиденото, но до края запази изискания си тон. Нижински и Бакст бяха  егоцентрици, добре възпитани и обиграни в светските отношения. Те знаеха кой е домакинът им и внимателно подбираха темите и изразите си. Фаустус ги наблюдаваше и изследваше жестовете и реакциите им. Опитваше се да навлезе в миналото им, в травмите и комплексите, но те бяха трудно доловими като при силни таланти. Затова се отпусна в свободен разговор за традиции, моди и отношенията между Запада и Изтока. Разговорът им беше озвучен от един млад пианист, който фавнът беше поканил специално за вечерта.

 

Тримата не станаха по-близки, но определено им беше любопитно да прекарат 4 часа заедно и то на маса, отрупана с изтънчени блюда. В края на вечерта Фаунус беше почти напълно убеден, че двамата му гости са също фавни, много по-млади, с все още неоформени рога и копита. Не бяха достигнали зрелостта от 300 години, но в дъното на очите им той различи отблясъка на диамантените им мозъци. Що се отнася до Дебюси – с него бяха стари познайници. Приличаха си толкова много, че понякога ги бъркаха. Дори те двамата се объркваха като се срещаха.

Фаустус беше доволен – вече знаеше каква рецензия ще напише.

 

 

 

6.

След два дни в един от най-престижните парижки вестници, „ Le Figaro“, се появи следната рецензия:

 

„ Следобедът на един фавн “

 

„Театърът съществува като прозорец към други реалности. Сцената рамкира погледа ни към тях. Там ние срещаме приказни светове или късове реалност, в които разпознаваме себе си.  С пълна сила това може да се кажа за новата постановка по музика на  Клод Дебюси-

„Следобедът на един фавн“.

 

Салонът беше скандализиран, оценките противоречиви. Защо? Може би поради изяществото на замисъла, потопен в опияняваща музика? Или поради поразяващия наивитет на хореографията, граничеща с ритуално свещенодействие? Или поради невинността на позите, на жестовете и взаимодействията, които препращаха еротизма, заложен в сюжета, в сферата на чистата поезия?

 

Не, няма защо да се лъжем – гениалността е лесно разпознаваема. Достатъчно е да я погледнем от друго време,  да отстъпим встрани от комплексите и страховете си, да повдигнем воала на илюзиите си и да се взрем в реалността с очите на невъзпитано дете. Там някъде ще съзрем и себе си, като палав фавн полегнал върху горския мъх, опознаващ тялото си, сам или в игра с нимфите. Свалете ореола на праведници – не ви ли стяга вече? Огледайте се в росата и ще се видите, облени от светлина...

 

Браво, Дебюси! Браво, Нижински! Браво, Бакст!

Макар и неразбрани начаса от своите съвременници вие ще останете в сейфа на избраниците на времето - тези, които проправят нови пътеки за изкуството. И без да очаквате разбиране, вас ви очаква безсмъртие.“

 

Мишел Соваж

Мила Искренова

 

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"  

 

Текстът е част от програмата на фестивал „Етюди и приятели“ 5-то оnline издание, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програма Култура на Столична община, фондация Етюд и в партньорство с галерия Етюд. 

Фестивал "Етюди и приятели" ще се провежда онлайн

 от 15 септември до 15 ноември 2020