Въпросите зададе Галина Борисова
1. Интересуват ли ви човешките отношения в кризисен период на извънредно положение? Имате ли някакво наблюдение? Промени ли се нещо между общуването ни?
Интересуват ме и в същото време специално не мога да кажа, че съм се погрижила за другите. По принцип съм голям индивидуалист и дори „единак” и в тази ситуация отново се съсредоточих върху себе си, моето здраве и творчество. Но така усетих, че е правилно, дори освобождаващо, в ежедневието сме обвързани с много други хора и зависими от тях, щем не щем, сега все едно това „задължение” отпадна. Общуването е изцяло онлайн, което може би не е много здравословно, но моето поколение е свикнало с това, намирам позитиви - мога да се чувам с приятели от целия свят, за които преди не съм имала време, или да създавам приятелства с актьори от други държави, които при други обстоятелства биха били твърде заети, за да си седят пред компютъра. Мога да работя с колеги онлайн и да уча, имам чувството, че следя по-важните неща и не изпускам, мога да бъда в някое студио от вкъщи, а не една година да събирам пари, за да отида до Лондон, за да съм в същото това студио...Излишното отпадна!
2. По време на физическа изолация, как използвате времето?
Креативно, изцяло съм се отдала на игра. Записах 14 монолога от филми и песни с телефона си, които превърнах в проект, участвам в работни срещи с актьори чрез платформата зуум, репетирах с холандски режисьор по текст на български сценарист, дори имах и фотосесия...тренирам и гледам филми, от време на време почиствам... хахха
3. Онлайн комуникациите правят ли ви по-щастливи или по-нещастни?
По-щастлива съм да. Не е реална комуникация, разбира се, както препоръчва психологията, но Е комуникация и както споменах имам възможност за срещи и познанства с хора, с които иначе не бих могла да се свържа. Усещам поток на случването, което преди това го нямаше, защото всеки бързаше за работа, която не харесва, за да изкара някой лев, все едно бяхме на състезание. Сега общувам с хора, с които искам, а не с такива, с които ми се налага...чувствам, че живота ми се движи в добра посока и съм убедена, че тези онлайн познанства ще прераснат в реални и значими.
4. Кое артистично събитие или акт по време на извънредното положение ви впечатли? Ако да-споделете опита си.
Истината е, че не съм гледала някакво събитие онлайн - например театрална постановка или дори концерт. Участвам в една група с актьори от цял свят и там всяка седмица се четат сценарии на филми или има срещи с кастинг- директори. Това много ми харесва.
5. По време на кризата с пандемията covid 19, много артисти представиха своите красиви „образи“ онлайн, но изразителните им лица не създадоха определен контекст. Нулево обяснение защо го правят, за да можем след време да знаем какво е ставало. Вие как се отнасяте към такава активност? Участвахте ли в нея?
Не разбирам много добре въпроса. „Образи” в смисъл на творчески продукти или непрестанно снимане или нещо такова? Аз подготвих проект и го споделям онлайн, както и доста мои снимки, свързани с проекта, за да го популяризирам, защото това се роди спонтанно и съм много радостна, че го направих. По-активна съм във фейсбук, но това също ми харесва, защото имам възможността да се изразявам повече и да разбирам повече за себе си, не мисля, че това съсредоточаване е лошо, всичко тръгва от нас самите, а и е по-откровено за мен от активизма, поне за мен в момента. Предполагам, че това също е форма на общуване и затова хората го правят. По-добре това, отколкото безкрайни изказвания на „разбирачи” за пандемията. Така или иначе във времето ще остане това, което е стойностно.
6. Какви са плановете ви до края на годината?
Бих искала да реализирам още няколко проекта онлайн и може би да си напиша текст за моноспектакъл. Бих се радвала да мога да пътувам или да направя някой проект с артисти от чужбина. Моля се киното да се съживи, за да снимаме поне тук. Но иначе има реклами вече, което е добре.
7. Как си представяте 2021 г.? Ще се променят ли темите, които ще интересуват артистите? Предполагам много хора ще създадат произведения, свързани с кризата от март 2020, как се отнасяте към работене в такава посока и ако да-защо?
Представям си я много цветна и изпълнена със събития и проекти, но може би няма да стане съвсем от началото на годината, и си мисля, че хората ще са малко плахи, отрезвени и предпазливи. Вероятно ще има много произведения, които ще се занимават с кризата и вируса, но това е ок, това е нова ситуация за нас и е нормално да искаме да я разнищим, да ни вълнува. Втората световна война е била преди 75 години, но още се правят филми за това. Сигурно ще се роди много интересно творчество.
Бих се радвала да има дебати и дискусии за бъдещето, за това какво сме преживяли. Това е ценно, бих участвала в такива събития.
Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"
Няма коментари:
Публикуване на коментар