Russian Ballet Master

The memoirs of Marius Petipa/edited by Lilian Moor

english translation @1958 & C.BLACK LTD

Мемоарите на Мариус Петипа

Детството

 

Мариус Петипа е не само голям хореограф, но и „виртуален диктатор“ (според Лилиан Мур) на Руския балет за много години. Неговото детство минава в Брюксел, следват авантюрите му в Бордо и Мадрид, кратката екскурзия до Америка и неговото пътешествие в Русия, за които той самият разказва в мемоарите си, които пише в края на живота си. Петипа създава „Спящата красавица“, „Лебедово езеро“, „Раймонда“, „Баядерка“, „Пигмалион“, „Силфида“, „Лешникотрошачката“, „Синя птица“, Четири сезона“, “Пепеляшка“, “Перлата“, „Романс за розата и пеперудата“, „Вълшебното огледало“ (последният му балет) както и много други. Егото му явно е голямо, тъй като в мемоарите си Петипа повтаря непрекъснато „голям успех“ и „продължителни аплодисменти“. Явно за да се доказва, въпреки че е имал шанса да бъде хореограф и майстор на балета в най-престижните балетни театри в Петербург и Москва. Петипа се е срещал и с много ограничения и проблеми през дългогодишният му стаж и практика, някои от интендантите и директорите на театрите не са били благосклонни към него. През последните години той е огорчен и споделя това разочарование с читателите си: “сложен на рафта, докато все още съм в силите си“.

В началото на 20 ти век започва обрат в изкуството и театралния живот в Санкт Петербург; млади поети, художници, музиканти, танцьори и хореографи са нетърпеливи да експериментират с нови форми, оформят балета на Дягилев и изнасят руското изкуство в Париж. Познатият стил на Петипа започва да се смята за антикварен. Това довежда до известен период, когато работите на Петипа са изместени от тези нови артисти, но по-късно шедьоврите на Мариус отново триумфират по целия свят.

Петипа пише мемоарите си когато е много възрастен - през 1905г. Неговият последен балет „Вълшебното огледало“ претърпява неуспех. Може би защото работи със сценограф и костюмограф, който не си е свършил работата (според самият Петипа). Казват, че шапките на танцьорите падали по време на танците. Мемоарите му са отпечатани когато Лев Иванов, с когото той работи в Петербург е починал преди 4 години, а Михаил Фокин още не е направил първата си хореография със студентите през 1906г.

На 11 март 1822г. (годината се оспорва) във Френското крайбрежие на Марсилия, в семейството на Жан Антоан Петипа и неговата съпруга Виторин Гразо се ражда син – Алфонс Виктор Мариус Петипа. Неговият баща е премиер солист и майстор на балета, а неговата майка играе първите роли в трагедии. Служенето на изкуството се е предавало в тяхното семейство от поколение на поколение, както знаем от френската история - можем да изброим огромен списък с такива театрални фамилии. Мариус е бил на три месеца, когато родителите му са получили покана да работят в Брюксел и цялото семейство се премества в Белгия. В консерваторията той изучава солфеж и цигулка, а на седем години получава първите си инструкции по танц от неговия баща, когато през 1830г. започва революцията. Семейството му губи доходите си, но баща му решава да наеме театър в Антверпен, въпреки трудното време, за да представят няколко представления, но трупата вече се състои само от семейството. В театъра поради размирните времена няма осветление и семейството  решава да осветят сцената с много свещи, които слагат на картофи на пода. Но към края на представлението става инцидент, който накрая приключва добре, но докато изпълняват последния галоп на сцената, картофите започват да се търкалят по сцената, като се спират пред крака на артистите, публиката се смее и даже аплодира бурно. Kогато се прибират в касата има само 60 франка. На другата сутрин чудейки се дали да осъществят второто представление, децата - Мариус, брат му и сестра му излизат на улицата да се поразходят. Тогава пред тях спира един господин и ги пита какво правят в този беден квартал. Оказва се, че това е Франсоа Йозеф Талма, популярен френски артист, който е познавал семейството. След като децата разказват несполуките от предишната вечер, Франсоа Йозеф им дава три смокини, в които много деликатно поставя по един талер, като ги целува поред.  Когато се прибират у дома, децата откриват какво има в смокините. С тези пари семейството се завръща в Париж.

 

Пътуването през Атлантика и обратно 

След 12 години престой в Брюксел, бащата на Мариус получава покана за позиция като балетмайстор в Бордо. Прекарват 4 години в този град и Петипа започва сериозно да се занимава с танц и да изучава стъпките. На 16 години получава ангажимент като първи танцьор и балетмайстор в Нант. Там създава балети за опери и едноактни балети, както и създава различни номера за балетните дивертисменти. Бил е доволен от позицията си и остава втори сезон, но си чупи крака и прекарва 6 седмици в леглото. Тъй като не може да продължи веднага да изпълнява ролите си като танцьор, а и не получава заплащане, той заминава с баща си за Ню Йорк. Там те представят няколко представления, но получават като заплащане половината от обещаното, като накрая не им изплащат хонорара, а и града в който са работели много хора се разболяват от жълта треска и те трябва да напуснат Америка, като отново се връщат в Париж. Там братът на Мариус вече е солист в Гранд Опера, а Мариус участва в няколко представления и взима уроци при Вестрис. Получава ангажименти в Бордо за 11 месеца, после се отправя в Мадрид, където има ангажимент в Роял театър, като получава заплата от 11 000 франка, както и два месеца платена ваканция. През свободното време изучава андалуски и тиролски танци и за операта „Кармен“ поставя испански танци, които имат много голям успех. Казват, че Мариус е танцувал тези характерни танци като местен.

 

Пристигането в Санкт Петербург

Мариус Петипа прекарва известно време в Париж, като участва с Тереза Елслер в нейния бенефис, когато тя се пенсионира. Заедно с брат си Люсиен, Фани и Тереза Елслер те танцуват Pas se Quatre. Но скоро Мариус получава покана от Антоан Титус (дългогодишен балетмайстор в Берлин и Петербург) да замине за Петербург като премиер солист, за да замести танцьор, който се връща в Париж. Пристига в Русия на 24 май, 1847г. През първия сезон Мариус танцува в „Пахита“ и „Жизел“.  Бащата на Мариус също е поканен в Русия, за да води мъжките класове по балет. Следващата година Мариус е поканен в Москва, където да направи две постановки.

Докато е в Москва, Фани Елслер е поканена за репетиции на „Есмералда“ за да представи главната роля в балета, на следващите представления Мариус успява да види нейното незабравимо изпълнение в този балет.

Мариус Петипа се жени за балерината Mари Суровчикова. Директорът на театъра  M. Гедеонов им дава 3 месеца отпуск и двойката се отправя за Берлин. Тогава директор на балета в Берлин е бил бащата на Мари Тальони – Пол Тальони (1808-88). Всички са знаели, че е невъзможно друг да танцува на тази сцена освен Тальони, но Мариус успява чрез познанството си със съдебния министър, да уреди жена му да танцува на Берлинската сцена. Крал Вилхелм присъства на едно от представленията и подарява на жената на Мариус диамантена огърлица, а на Петипа, след като поставя „Parisian Market” – златна табакера с диаманти.

В Санкт Петербуг Петипа поставя огромно количество балети, както и много добре си сътрудничи с директора на Императорския балет -  г-н Гедеонов. След неговата смърт, започва ерата на икономиите в театъра и директорите започват да се сменят. Време на реформи и интриги. Последните балети на Петипа – „Романс за розата и пеперудата“, който той поставя специално за Ермитажа и „ Магическото огледало“ – което претърпява неуспех, поради интригите по време на репетициите и разпрата с Матилда Кшесинска, която отказва да танцува в танца на розите, забравяйки, че Петипа я е създал като балерина, допринасят за отчаянието на Мариус, а отказът му да бъде въвличан в интриги в това различно революционно време, до постепенното му оттегляне и уволнение от театъра, поставят последните години от живота на големият хореограф  в едно отчаяние и той напуска Санкт Петербург. Работи с композиторите Чайковски и Пуни,  с които има прекрасни взаимоотношения.

 Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"