мрежа, мулти-противоположности, метафора, мета

4 част
откъси от книгата THE COMING BOOGIE - WOOGIE

“META” – мета

През 90-те хората са много запалени по това да са „мета“. Тогава иронията е била от съществено значение и това съвпада с по-добро или по-забавно или по-умно, както и иронията към самите нас. Използването на термина като самостоятелна дума е популяризирано от Дъглас Хофстатър в книгата му „ Гьодел, Ешер, Бах“.  Очевидно той е измислил термина "мета протичане", който ако се употреби в дискусия, някой би казал например: "Това разискване няма да стигне до никъде" или "Е, ако използвате такъв аргумент, не е възможно за мен да кажа нещо". Нещата са някак за себе си, за самите тях, отколкото когато и да е, но ние не използваме вече толкова думата „мета“. Това е така или защото всичко е „мета“, или защото чувстваме света лепкав.  Пример за такова мета поведение е спектакълът „Продукт на обстоятелствата“ на Ксавие Льо Роа, 2009г., една история за това как произведението, работата, представлява самата фигура.

 Стефан А.Щерев / снимка Галина Борисова

metaphor - метафора

Според ежедневната употреба, метафората е представяне на нещо друго, друг начин да се каже нещо, което може да се каже и без самата метафора. Не бихме искали да мислим метафората като репрезентация, а по-скоро като комуникация между две несъвместими системи. Метафората е буквално случването на нещо, което не може да бъде обяснено или разбрано освен чрез самата метафора. Предполага се, че метафората представлява и двете страни, но не може да бъде разбрана и от двете, колкото са несъвместима и различни и двете страни. За думата метафора можем да дадем следния отговор: "Гръцката дума означава "прехвърляне". Това е дума, която се използва за сравняване на два несвързани субекта. Сравняването на двата предмета е възможно поради факта, че частта от метафората, първият субект, показва косвени/скрити или подробни/изрични атрибути, които принадлежат и на втория обект. Това е разбираемостта на първата част. Метафората се намира между, и е съвместима и с двете несъвместими системи. Може да има обща структура с повече от една система, като да се намирате между метафора в движение, което предполага се, че не може да се задейства.

 Силвия Станоева/снимка Галина Борисова

Multi-opposites – мулти-противоположности

Използвайки начина, по който всички мислим чрез противоположности/ опозиции, всеки може да формира мулти-противоположности, които също се противопоставят едновременно по няколко пъти.

Network- мрежа

 Деница Даринова / снимка Галина Борисова

В сферата на дигиталните комуникации, споделяйки, мрежата предполага мултиплициране на възможности без секвенции/последователности, без да е нужно да се формира група, да имаме някакви тайни или споразумения. Споразуменията са структурни, не стратегически, мрежата е безлична и без значение. Доста просто е когато с едно щракване в мрежата аз съм този, който няма история, известност или е маргинален. Това е място, където няма йерархия между потребителите. Когато съм на компютъра, аз съм историята и ключодържателя, няма лоби, което да се поддържа. Структурното ниво на изравняване и липсата на композиция са привлекателни. Мрежата работи на базата на разрешения, отколкото под егидата на лиценза. Харесва ми защото се ориентирам и ми се предлагат навигации без собственост. Културният и артистичен бизнес оперира точно по този обратен начин. В танца, мрежите работят на структурни нива, без безпокойство за структурна или тактическа откритост или разгръщане. Мрежите в културния сектор са абсолютно затворени и всичко е въпрос на членство. Трябва да се потрудите за да сте част, трябва да преминете през няколко теста, трябва да инвестирате в лоби, да платите такса или пътни разноски. Ако дигиталните мрежи по някакъв начин са мазохистични механични структури, тогава мрежите в културния сектор може да се нарече, че са садистични организми, във връзка с наблюдението. Мазохизмът се занимава с договори и условности и докато условията са изпълнени, подчиненият е освободен. Садизмът е нехаен отбор, той се занимава с конвенции и работи чрез повсеместен контрол и наблюдение, следователно непременно работи диалектически. Такава мрежа става самоподдържащ се затвор. Мрежите в културния сектор работят за модели или продукции. Мрежите в артистичния сектор работят без страх, направо в лицето. Достойнството е всичко, което имате. В танцовите мрежи се работи и се остава в семейството, за да не сме унижени. Така че няма сделки, няма действия, няма трансакции без мълчаливото одобрение на най-стария. Даже вие не сте този който прави, прави го организацията и вие, сте просто…за какво отговаряте? Мрежите са отговорни да се поддържа йерархията, запазване на аристократичното общество, което работи като стадо от вампири, оправдателни издънки, които послушно изповядват принудителна похот. „ Правя най-доброто, но съм вампир. Не беше мое желание, аз съм създаден вампир и съм предназначен за унищожаване”. Вие нямате автономност. Как ще се почувствате, ако нямате автономност и се продавате в мрежата, само за да получите краткосрочно икономическо пространство за дишане? Наясно ли сте, че мрежата прави вашата програмата, програмира сезона ви. „Сицилианците“ създават вашия бизнес. Те не са тези, дето ви убиват, но и не сте вие този, който прави нещата да се случват. 

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" 

                                                                                                                         

откъси от книгата THE COMING BOOGIE - WOOGIE

first published 2012 by Mychoreography

in collaboration with: University of Dance and Circus Stockholm,

MDT Stockholm, Performing Art Forum

Supported by Swedish Research Council

превод Галина Борисова