Не знам защо в българския ежедневен речник думата “мутант” се възприема като нещо негативно

Не знам защо в българския ежедневен речник думата “мутант” се възприема като нещо негативно.

Влязох в балетното училище случайно. Първото кандидатстване се провали поради нелепата причина, че имах белег на лицето (от изгаряне на 3 годинки). Втория път ме приеха пак поради нелепата причина, че си бях направила пластична операция на белега. Освен това скрих, че в паралелна позиция краката ми не бяха съвсем прави, по стандарта за балерина. Всичко това, може би несъзнателно, оформи в мен още от ранна детска възраст чуство за индивидуалност и безсмислена борба за доказване. По-късно - лъжата и случайността, ме научиха да осъзнавам действителноста, която в зрелите ми абитуриентски години (1985 г.) не изглеждаше никак перспективна.

Последвалите "нарочни" специализации в САЩ и Западна Европа ме дообразоваха в и без това интуитивното ми усещане за разграничаване и ориентиране в безкрайното поле от техники и стилове, методи и танцови предпочитания. Разбирах, че следвайки модата, губя индивидуалността; следвайки себе си - губя лесното.

След 1989 г. имах шанса да започна да преподавам на 21 години, без да знам точно как се прави това. И тъй като работех с група актьори, можех да експериментирам с тях. Така започнах да търся моя начин за ефикасни движения, понякога удобни, понягога неудобни, за да освободя тялото си от девет годишната постановка на балетната техника, закодирана дълбоко в тялото и съзнанието ми. Исках да бъда свободна и да не повтарям вече познатото.

Така хореографиите ми не можеха да се оприличат на никакъв конкретен стил и често в началото смущаваха колегите ми в България. Публиката, обаче, възприемаше спектаклите ми интуитивно и необременено от познания и опит. Тази ми индивидуалност беше оценена в Холандия, където спечелих първа награда за хореография и по-късно бях подкрепена няколко пъти от Гранд Театър, Грьонинген. Така получих сила, особено необходима, за да се боря за мястото си и на националната сцена.

За последните 20 години продуцирах, участвах, и осъществих повече от 25 спектакъла, почти всичките с артисти на свободна практика от България и чужбина. Още в началото на XX-ти век таньорите преминават граници и пътуват непрекъснато, сменяйки континенти. Да се говори за финландски танц или български танц според мен е доста ограничена представа, тъй като финландският или българският танц се прави от имена, а не от националности. Разбира се, не отричам разликите в танца който се представя във Финландия и България.

Темите които "експлоатирам" в моите постановки са обикновени, човешки, естествени реакции на моето ежедневие и личен живот. Веднъж получих комплиментите, че съм " чаплинова актриса" и че хореографиите ми имат чувство за хумор, близко до това на героя "Мистър Бийн". Най-голямата ми награда са тези комплименти.

Като обикновен зрител предпочитам сьвременното “шоу» пред интелектуалните ескперименти, които трудно се гледат. Но като артист –хореограф бих искала да виждам поивече експерименти.

Учудва ме неразбирането, че даже и да няма текст, може да има драматургия. В невербалните представления също има много сериозна драматургия. Това дали искам да завърша спектакъла си с лице към публиката или с гръб, вече е позиция. Това, което “тече” извън думите, чрез действията е много повече силно усещане, отколкото коментарът или изявленията за каквото и да е.

Свързвам класическия танц повече с външността и естетиката, красотата и виталността, докато съвременния танц ми дава повече възможности за преподреждане на реалността, тъй като модерността е разрушаване на външната реалност.

В последните ми спектакли забелязвам дистанция към материала, който създавам. Така се създава възможност за личностни интерпретации на наблюдаваното и преживяното. Използвам непосредствеността на фактите, отколкото сензациозността чрез използването им. Не се интересувам от концепции за пространство, време и движения, защото смятам, че те съществуват в нас. Интересува ме повече интуицията, любовта, омразата, рискът. Грозното ме пронизва дълбоко, като бръчки по лицето. Красивото ме разплаква като невъзможност за повторение.

Танцът след музиката е това, което би ме накарало да отворя широко очи. Не си представям бъдещето му в клониране на индивиди, които покриват европейските стандарти. Вярвам в оцеляването на индивидуалността. Понякога за сметка на личността.

Изисква се голяма смелост да се "разголиш" пред публиката, да се представиш непосредствено, без да се натрапваш. Някой беше казал, че сцената не бива да се интерпретира. Тя се възприема като сензация/ усещане и се улавя чрез тази емоция.

Наричам себе си хореограф мутант.

В английския речник mutant значи: променящ се, изменящ се- който е резултат на промяна. Не знам защо в българския ежедневен речник думата „мутант” се възприема като нещо негативно.