ТУК ДОЛУ ВСИЧКИ ЛЮЛЯЦИ УМИРАТ
(СТРУВА МИ СЕ ТУК БИХ МОГЛА ДА СПРА)
НОВ ПРОЕКТ НА ГАЛИНА БОРИСОВА
ПРЕМИЕРА 26, 27 ЮНИ 2017
ДНК-ПРОСТРАНСТВО ЗА СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ И ПЪРФОРМАНС
ЕКИП:
ГАЛИНА БОРИСОВА-ИДЕЯ, ХОРЕОГРАФИЯ И РЕАЛИЗАЦИЯ
БОЯН МАНЧЕВ-ДРАМАТУРГИЧЕН КОНСУЛТАНТ
РУМЕН БАЛЬОЗОВ-МУЗИКАЛЕН КОНСУЛТАНТ
РАЛИЦА ТОНЕВА-СЦЕНОГРАФИЯ/КОСТЮМ И ОСВЕТЛЕНИЕ
ЕЛИСАВЕТА МАРИНОВА-РЕПЕТИТОР
АНИ КОЛИЕР-ФОТОГРАФ
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата и фондация Етюд. Специални благодарности на галерия Етюд и Елисавета Маринова.
(СТРУВА МИ СЕ ТУК БИХ МОГЛА ДА СПРА)
НОВ ПРОЕКТ НА ГАЛИНА БОРИСОВА
ПРЕМИЕРА 26, 27 ЮНИ 2017
ДНК-ПРОСТРАНСТВО ЗА СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ И ПЪРФОРМАНС
ЕКИП:
ГАЛИНА БОРИСОВА-ИДЕЯ, ХОРЕОГРАФИЯ И РЕАЛИЗАЦИЯ
БОЯН МАНЧЕВ-ДРАМАТУРГИЧЕН КОНСУЛТАНТ
РУМЕН БАЛЬОЗОВ-МУЗИКАЛЕН КОНСУЛТАНТ
РАЛИЦА ТОНЕВА-СЦЕНОГРАФИЯ/КОСТЮМ И ОСВЕТЛЕНИЕ
ЕЛИСАВЕТА МАРИНОВА-РЕПЕТИТОР
АНИ КОЛИЕР-ФОТОГРАФ
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата и фондация Етюд. Специални благодарности на галерия Етюд и Елисавета Маринова.
«Понякога в следобедното небе се рее една бяла луна, подобно на малко облаче,
бледа, без блясък, сякаш актриса, която не е наред в това действие, но излиза
на сцената, за да погледа колегите си, както е по домашно облекло, криейки
се в дъното на сцената, за да не бие на очи.»
Марсел Пруст
Бих могла да ви кажа какво съм изследвала, ако не бях чела Марсел Пруст и не бях oбсебена от музиката на Рихард Вагнер и Ленард Коен. Сега се чувствам толкова несигурно танцуваща, че несигурността ми принадлежи на един друг свят. Бих могла да ви кажа какво съм изследвала, ако знаех. Но тъй като всичките ми предположения могат да бъдат оспорвани, няма да ви напрягам с обяснения дали “обектът се връща от дълъг път през тясната рамка на половинчато отворена врата, безкрайно отдалечен, в цвят съвсем различен, кадифен, със сияние на някаква намеса на светлина, или се появява, танцува, но принадлежи към един друг свят”. Бих искала да говоря за любовта, ако знаех и бих могла да я опиша. Бих искала да зная повече за смъртта, която често ни тормози поради несигурността си да се случи в идеалния за нас вариант. Няма да мога да ви кажа и какво е за мен тъгата, тъй като съм я изоставила дотам, че да не ми се мярка повече пред очите, и не допускам за дълго да се завръща. Бих могла да кажа и какво е за мен изкуството, въпреки че не е скромно да изказвам преценката си за което и да е произведение.
Галина Борисова
Бих могла да ви кажа какво съм изследвала, ако не бях чела Марсел Пруст и не бях oбсебена от музиката на Рихард Вагнер и Ленард Коен. Сега се чувствам толкова несигурно танцуваща, че несигурността ми принадлежи на един друг свят. Бих могла да ви кажа какво съм изследвала, ако знаех. Но тъй като всичките ми предположения могат да бъдат оспорвани, няма да ви напрягам с обяснения дали “обектът се връща от дълъг път през тясната рамка на половинчато отворена врата, безкрайно отдалечен, в цвят съвсем различен, кадифен, със сияние на някаква намеса на светлина, или се появява, танцува, но принадлежи към един друг свят”. Бих искала да говоря за любовта, ако знаех и бих могла да я опиша. Бих искала да зная повече за смъртта, която често ни тормози поради несигурността си да се случи в идеалния за нас вариант. Няма да мога да ви кажа и какво е за мен тъгата, тъй като съм я изоставила дотам, че да не ми се мярка повече пред очите, и не допускам за дълго да се завръща. Бих могла да кажа и какво е за мен изкуството, въпреки че не е скромно да изказвам преценката си за което и да е произведение.
Галина Борисова
Можем ли да хореографираме само една дълга фраза, без да накъсваме мисълта и потока на изказването?Кога дължината се определя не от времевата й продължителност, а от обхвата на мисълта? Галина Борисова няма да отговаря на тези въпроси, тя ще ги предизвиква.
Няма коментари:
Публикуване на коментар