„Как започнах да използвам представи”[1]
Ерик Франклин
текстът е част от книгата "Танцови представи и артистични предпочитания"
автор и съставител: Галина Борисова
издание на Нов Български Университет 2011 г.
превод: Ангелина Георгиева, Мирослава Мариянова/Тодорова, Галина Борисова
https://franklinmethod.com/about/eric-franklin/
В продължение на шест години и половина бях в Gymnasium Freudeberg (Гимназия „Планина на радостта”) - швейцарско католическо подготвително училище в Цюрих, и там научих много ценни неща. Все пак гръбнакът ми придоби способността да стои приведен с часове над католически псалми. Строгата учебна програма стартираше в 7:30 ч. сутринта и далеч не отговаряше на очакванията за една гимназия, доколкото думата “гимназия” все пак означава място за физическа дейност. В Gymnasium Freudenberg малко се наблягаше на спорта. Нямаше нито футболни, нито каквито и да е отбори. Аз обичах да танцувам и вечер танцувах и се упражнявах в мазето у дома сам или с брат ми. Затова когато завърших училище, стойката ми не беше толкова лоша, колкото можеше да бъде, въпреки че ми отне години да преодолея „ефекта на католическите псалми”.
Когато в училище направиха първата театрална постановка, за моя изненада аз бях избран да играя главната роля. Изобщо не знаех какво се прави на прослушванията, но явно бях уцелил верния тон. Помня как ми казваха, че не е необходимо да се старая много, за да бъда смешен. Нямах представа какво имаше предвид режисьорът с това изказване, докато не се качих за първи път на сцената. Поставяхме„Дребният буржоа” на Молиер и аз играх доста глуповатия богат буржоа, който се опитваше да се научи да танцува. Като започнах да подскачам ентусиазирано, момчето, което играеше учителя по танци, много се смути. Естествено, че то трябваше да танцува много по-добре от мен. И така, накрая се научих да изглеждам непохватен. Струва ми се, че постигах този ефект на несръчност, като си представях, че краката ми се огъват като гума, а вратът ми е твърд като дърво (чувствайте се свободни да пробвате).
Когато за пръв път отидох на урок по балет, учителят ми каза, че гърбът ми е извит като банан. Тази забележка ми беше направена в строгия швейцарски маниер на преподаване. Първо учителят ти казва колко жалък изглеждаш, а след това те привежда в правилната форма. Забележката беше направена с подтекста „как смееш да се появиш в клас с такъв гръбнак!”. Все още виждам пред себе си възмутения поглед на учителя ми, който, естествено, ме накара да се чувствам потиснат и неуверен. Чудех се как да си изправя гърба. Учеха ме на метода на „издърпване”, който изглежда беше стандартната процедура. Пъпът ми трябваше да бъде прибран към лумбалния гръбнак, задните ми части да са стегнати, а брадичката – вдадена навътре. Въпросът беше как някой изобщо може да танцува с удоволствие в тази позиция. За дишане изобщо не ставаше и дума. Не усещах гръбнака си като банан, затова продължавах да се опитвам да си представя какво точно виждаше учителят ми. Опитвах се да си представя гърба ми в позиция, която би оправдала подобен вой на възмущение. Но това никак не ми помагаше да разреша проблема.
Да подсилим това, което искаме
Сега знам, че всъщност подсилвах противоположното на това, което исках. Ако не искате гърбът ви да изглежда изкривен, не бива да се фокусирате върху идеята „да не е извит като банан”. Вместо това трябва да замените представата за банан с идеята за нещо изправено, като например пръчка. Казано просто, съзнанието ви е като голям екран, изпълнен с образи, които сте възприемали през целия ден. То се ръководи от тези образи и от мислите, които ги съпровождат. Проблемът е, че тези 50 000 и нещо мисли, преминаващи образи, представи и т.н. са като тези от предишния ден. Когато образите и мислите се повтарят, те бавно, но сигурно предизвикват промяна в посоката, която образите внушават. Според индийската медицина Аюрведа, ако искате да разберете какви са били мислите ви досега, погледнете тялото си. За да си изясните връзката между мисловния процес и стойката на тялото, пробвайте следния експеримент: седнете на стол в приведена позиция и си мислете: „Чувствам се страхотно! Никога не съм бил по-добре. Това е най-хубавият момент в живота ми!”. Забележете несъответствието между позицията на тялото и мислите ви. А сега седнете изправени на стола, в изпълнена с живот позиция и си мислете: „Чувствам се ужасно, тъжен и потиснат!”. Мислите ви отново не съответстват на позицията. А в удобна позиция е по-трудно, макар и не невъзможно, да ни обхванат депресивни мисли. Стойката отразява мислите. Мислите влияят на физическото ни съществуване. Ако позицията ви и мисловният процес са тясно свързани, то мислите ви по някакъв начин постоянно придават формата на позицията на тялото, променяйки неговото изравняване. Обратното също е вярно. Позицията влияе на мисленето. Мислите ви са част от цялата мощна матрица, която определя положението на тялото. Потокът от думи и образи около вас се отразява на начина, по който седите, стоите или вървите. Забележете как успокояващи и окуражителни думи на похвала от страна на родителите и на доверен учител могат веднага да променят стойката ви. „Добре! Браво! Идеално! Красота! Отлична работа!” И обратното, забележете напрежението, което се прокрадва във всички движения в клас, на когото са казали, че „не е достатъчно добър”.
Образите и думите, които минават през съзнанието ни, влияят на усещанията в нашето тяло, което, от своя страна, подхранва мислите и представите ни. За да създадем силно и динамично изравняване, можем да се възползваме технически от този кръговрат като „опрашваме” с конструктивна информация и прогонваме деструктивните мисли.
Намерение и воля
За да постигнете нещо, е необходимо да имате ясна цел и волята да я осъществите. При танца например целта може да бъде изпълняването на нова и сложна стъпка. Може да й се създаде мисловен образ, който да помогне за разрешаване на технически проблеми. За да направите това интелигентно, е необходимо да увеличите способността си да наблюдавате какво става вътре в тялото ви. Нарастването на вътрешното осъзнаване докато танцувате е и важна крачка към това да станете свой собствен учител.
След като завърших гимназията в Цюрих, заминах за Ню Йорк, защото бях убеден, че там е мястото, където мога да се науча да танцувам както трябва. Записах се в Училище по изкуства „Тиш” ( Tisch School of the Arts) към Ню Йоркския университет, където, кален в швейцарската работна етика, работех много усилено. Това доведе до доста силно емоционално напрежение и вътрешно неспокойствие. Спомням си как лежах в леглото и стягах мускулите си, за да видя колко сила съм натрупал. Очевидно сънят ми не е бил много спокоен.
Първата част от курса по анатомия с Андре Бернар (Andre Bernard)[2] ми беше много интересна. Учехме за костите и стойката и аз ревностно си водех записки. Втората част на курса беше доста необичайна. Лягахме на пода и си представяхме анатомичните си части или изграждахме символен образ на тялото си и как то се променя по различни начини. При всички положения беше приятно да си лежим и да си починем малко. Урокът беше в края на деня и беше трудно да останем будни след интензивната програма по танци. Но когато запазвах будността си и се концентрирах върху образите, се чувствах по-отпочинал и тялото ме болеше по-малко, в сравнение с когато просто задрямвах за половин час.
Бяхме инструктирани да се упражняваме всеки ден, защото е необходимо време, докато образите започнат да променят стойката и движенческите навици. Изглежда аз нямах някакви навици, защото имах възвръщаща се болка в гърба и проблеми с коленете. Бях обиколил няколко лекари, но никой не можа да установи причината. (Сега знам, че проблемите ми идваха от лошо изравняване на краката и гърба). Веднъж дори ми казаха, че ако продължа да танцувам, коленете ми ще издържат само още два или три месеца. Плуването ми донесе малко утеха и за известно време нормализира състоянието на мускулите ми. Но ако не плувах една седмица, болката отново се появяваше.
Един ден, докато си представях краката ми увиснали през коленете на закачалка за дрехи и наблюдавах гърба си, разположен на пода, почувствах невероятно освобождаване на мускулното напрежение. Това беше огромно облекчение и дори ми потекоха сълзи от очите. Оттогава започнах да упражнявам тази практика с по-голяма мотивация и напрежението в гърба и проблемите в коленете намаляха. Трябваше ми година, за да има цялостен ефект, но опитът ме научи на няколко ценни урока за използването на представи.
Нямаше как да знам, че използването на представи ще доведе до освобождаване на напрежението по такъв удивителен начин. Въпреки това аз се упражнявах, уповавайки се единствено на вярата си, че нищо друго не може да ми помогне. Резултатите бяха по-добри, отколкото очаквах. Научих се да се доверявам на образите и на допускането, че това, което може да се постигне през изграждане на представи, няма граници. Открих, че промяна на позицията на тялото, която започва чрез представи, създава и отразява психическа промяна. Да си центриран не е само био-механика.
Подобряването на положението на тялото елиминираше емоционалното ми напрежение и намаляваше психическия стрес. Някои хора несъзнателно се страхуват да използват представи именно заради тяхната сила. Твърде голям е страхът им от емоционалното освобождаване, свързано с физическото освобождаване. През годините на преподаване забелязах, че някои хора свикват със своето физическо и психическо напрежение. За тях то е станало толкова обичайно, че се е превърнало в същностно за идентичността им. Онези, които заявяват, че искат да подобрят изравняването си, често не са готови да го направят и на емоционално ниво.
Промяната на изравняването по динамичен начин не само изменя външната форма на тялото, но и променя взаимоотношението ви с целия свят и хората около вас. Статичната промяна е само моментно форсиране на тялото ви да заеме по-изправена позиция. Тя трае точно толкова, колкото й обръщате внимание. Веднага щом продължите обичайната си дейност, „изпадате” отново в предишната си позиция. Динамичната промяна включва цялото ви същество, цялата ви идентичност. За да подобрите изравняването си, трябва да сте готов да приемете всички последствия за личността ви, което може да се окаже доста объркваща трансформация. Не мога да я опиша достатъчно изчерпателно. Доколкото сме цялостни личности, е необходимо да променим цялото, за да променим частта, или по-доброто изравняване ще е само едно козметично приспособяване, което ще поддаде при най-малкото изпитание в реалния свят (т.е. танцовото представление). Често съм наблюдавал танцьори, които имат добра стойка, докато изпълняват дадено упражнение, но когато преподавателят им започне да обяснява следващото, те се отпускат, прегърбват се и разкриват истинската си идентичност.
Динамичното изравняване трябва да удържа на влиянията, идващи откъм нашето обкръжение. Това не е много лесно, защото голяма част от подхранваните в обществото, особено в рекламите, представи за положението на тялото го изобразяват статично, напрегнато и приведено.
Тазът ми обикновено беше неизравнен и изнесен напред. От това произлизаше силно извиване на гръбнака напред, което скъсяваше задните мускули в тази част и предизвикваше напрежение в сухожилията и ставите. Образът на гърба ми, разположен на пода, ми помагаше да отпусна (с помощта на гравитацията) гръбначния си стълб на пода и да удължа лумбалната извивка. Представата за краката ми, провесени през закачалка за дрехи, отпускаше огромното напрежение и тазът ми можеше по-лесно да се балансира, намирайки идеалното си изравняване.
Но защо трябваше да мине толкова време, за да се случи нещо? Първо, научната ми школуваност предизвикваше в мен голямо подозрение към цялата идея за мисловните образи, която ми изглеждаше дори езотерична. Вярвах, че единствено усилена работа с много пот на челото може да подобри движенческите умения. Трудно е да проумеем, че такъв чисто мисловен тренинг може да доведе до значителен напредък, защото обикновено отнема известно време, докато човек изгради достатъчно умствена сила, за да постигне забележим ефект върху тялото. В общество, което се стреми към незабавни резултати, липсата на време е една от основните причини много хора рано да се откажат от работа с представи.
Да се учим да изграждаме представи е като да учим нов език. Кой ще се оплаче, че не може да чете вестник на френски, след като го е учил само две седмици? За да четем вестник на чужд език, е необходима поне една година последователни занимания. Както ми отне и една година работата с представи, за да освободя напрежението от гърба си. Научих се да се придържам към определен образ, дори и първоначално той да не произвежда резултати.
След като започнах все повече да осъзнавам въздействието на мисленето върху тялото, започнах да ходя при всички учители, работещи с представи, и да чета всички книги на тази тема, на които попадах. За моя най-голяма радост танцуването и уменията ми много бързо се подобриха и пет години, след като бяха оприличили гърба ми на банан, аз вече танцувах в Ню Йоркска трупа. Използването на представи не е много ефективно, ако не е съпроводено с лично желание и намерение. И дори намерението да е много ясно, това е деликатен процес, който изисква търпение. Но ако се практикува системно, може да доведе до дългосрочни чудеса, атакувайки корените на вашите проблеми при изравняване. Насилствените промени на тялото ви може да дадат краткотрайни ползи, но в голяма степен увеличават риска от травми. Затова не се отказвайте от въображението си и от представите. С времето ще откриете удивителния им потенциал.
[1] Въведение в книгата на Ерик Франклин ”Динамично изравняване чрез представи”. Eric Franklin “Dynamic Alignment through Imagery”, Human Kinetics, 1996.
[2] Андре Бернар (Andre Bernard, 1924 - 2003) преподавател по идеокинеза и креативно изравняване на тялото. Последовател на Мейбъл Елсуърт Тод (Mabel Elsworth Todd), която през ’20-те години на миналия век развива подход за освобождаване на тялото от мускулното напрежение с цел да се постигне балансирано изравняване и да се улесни движението. Той се основава на творческото съзнание при образуването на невромускулни модели за баланс и движение на тялото. Бел.ред.
Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"
Няма коментари:
Публикуване на коментар