Търсене

петък, 11 декември 2009 г.

За женския танц



За женския танц

“Той каза, че би танцувал с мене, ако му донеса една червена роза- плачеше най - добрият приятел на Алфред. “Няма нито една червена роза в моята градина” - плачеше той, и неговите прекрасни очи се напълниха със сълзи. “Ох, от какво малко нещо зависи щастието! … “Искам само една червена роза. Няма ли начин да си я получа?”
Оскар Уайлд


“...Ако постоянно осъзнаваме факта, че във всеки момент сме изложени на опасността от катастрофа, защо реализмът да не се възприеме като съществен, и се избегне за момент абстракцията, която в момент на лични, държавни и обществени решения никак не би могла да бъде полезна. Реализмът в смисъл на "третиране" на реалността винаги ще е ‘добре дошъл”, за разлика от образния, или поетичен език на потиснатата обективност...”
Галина Борисова

На 6 годишна възраст мислех, че танцът е само за момичета.
Не харесвах да играя с кукли като останалите. Не си играех и с домашни любимци - мислех си, че те си играят сами. По-късно започнах да се забавлявам, наблюдавайки мъжете и жените, които танцуваха заедно. Допусках, че момчетата може да танцуват с момичетата само за да им партнират. Започнах да виждам различно. По-късно започнах да харесвам всякакъв вид танц. Започнах и да си играя с животни. Харесва ми да гледам предавания за животни по телевизията, но не и да виждам бездомни кучета в градовете. Понякога харесвам да посещавам зоопарка. Защото там мога да видя големи животни. Никога не съм виждала тигър по улицата. И не знам дали ще мога да реагирам адекватно, ако го видя близо пред себе си. Никога не бихме могли да се подготвим предварително. Всяка ситуация е различна и за нея няма правила.

Искам да знам кой е най-добрия приятел на Алфред! Той би могъл да бъде моят най-добър приятел. “Ох, от какво малко нещо зависи щастието!”

Искам да открия лимита на глупостта там, от където може би започва оригиналното. Искам да знам повече за момчетата. Искам да знам как те танцуват. Виждала съм ги да правят акробатични трикове и виртуозни пируети, но те не биха ме впечатлили с това. Разликата между женския и мъжкия танц е очевидна. Не знам защо някои се опитват да я премахнат. Спомням си, че понякога наричаха моят танц феминистичен. Ами какъв да бъде? Аз съм жена и не мога да съм абстрактен обект. Въпреки че най- много се възхищавам на артистите от театър Но. За мене това е огромно удоволствие. Гледала съм два пъти тяхни представления - това излизане от представите на възможното, което е този вид театър според мен, създава нова представа за възможно. Същият танц биха танцували с грация и финес и жени, но мъжете облечени и танцувайки като жени, създават по- силно усещане за разбирането как жените танцуват. Тази дистанция при представянето, струва ми се, е много важна, за да не се получи излишен нарцисизъм.

Няма коментари:

Публикуване на коментар