«Усмивката на разума»

«Усмивката на разума»
«Мисля, че липсва едно дърво в моята градина…»


«Тя има дълга коса и брилянтна кожа. Деликатни устни, дълги крака, великолепна фигура. Реалността я интересува до толкова, до колкото може да предизвика причина за промяна на нейното предназначение."

Интересува ме пресъздаването на идеи чрез методите на реализма. Колкото по-реалистичен е методът на практика, толкова повече възможности за експерименти, търсения и промени се създават. Колкото по-необясним е резултатът, толкова повече оригиналност може да се прояви. Изумленията са предимство, а грешките - задължителни. Начинът за постигане на каквото и да е зависи от момента, в който се намираме, усилията винаги си струват.

Не исках предварително да се концентрирам около каквато и да е идея. Не ми се искаше да се занимавам с предварителни концептуални решения или да се съсредоточавам върху въпрос и тема. Предпочитах да се занимавам с баналното, без значение какво третира то, с познати представи за опера, балет и по-съвременни форми. Единственото, което ми се искаше, беше да обезсмисля смислите и да разместя значенията. Мисля си, че до оригиналност се достига не когато се търсят открития, а когато се опитваме да преоткрием нови значения в наследени исторически примери. Разпадането на концентрацията в момент, когато зрителят успява да установи някакъв знак за водене на действие, определено ме забавлява много. Объркването на зрителя ми се струва важно за предизвикване на така желаната усмивка. Усмивка на "разума" се получава не само когато сме изненадани, сконфузени, но и когато сме достатъчно уверени в нещо. В последните години такива преоткрития на клишета в класически теми започнаха да ми стават по-интересни, понякога даже повече от оригинала. Интерпретацията е добра отправна точка за създаване на нов оригинал.

Успехът на едно представление не се състои в това дали е харесвано, а дали се говори и размишлява за него дълго време постфактум. Предизвикването на въпроси възбужда желание за сътрудничество с нови нелепи или оригинални предложения. И така до пълното изчерпване на смислите.

През повечето години танцът за мене се концентрираше в семпли детайли: като потрепването на китката на ръката, изпадане на омаломощено стъпало или нарочно отпускане на раменете. Това предизвиква повече внимание и размишления, отколкото съсредоточаване върху витруозността на пируети и грандиозни скокове. Разбира се, това изисква специална концентрация, различен тренинг на тяло и разум, и унищожаване на излишни емоции. Мисля си, че така се постига повече дълбочина, която кара зрителя да внимава в детайлите. Композицията и техниката допринасят за осъществяването на идеята, но в никакъв случай не би трябвало да са самоцелни.

Противоречията само спомагат за контрастиране на различните компоненти. Това елиминиране на виртуозността на техниките и опростяване на случващото се за съжаление води понякога до разочарования. Публиката и изпълнителите предпочитат атракцията. Представления, които не носят известна доза риск, никога не са ме интересували. Разбира се, изисква се време, за да разгадаем непознатите неща, рискувайки даже никога да не ги разберем.

Струва ми се по-смислено да се блъскаме в такива неясни посоки, отколкото да се борим за масова популярност.