6 част - пинк понг хореография и продукт без процес

6 част

 проект "Това е всичко" снимка: Виолета Апостолова

ping pong choreography - пинк-понг хореография

Това е популярен метод, за да се продуцира и произвежда хореография, използван от повечето хореографи, повече или по-малко несъзнателно. Пинк-понг хореографията идентифицира модел за комуникация, модел за взаимодействие между език и тяло, между хореография и танц. Това е модел на разделението на работата на две сетива – първо между хореограф и танцьор, създател и интерпетатор, и второ -  между език и танц и оформянето на телесното изпълнение. В още по-голяма степен дава изящност на езика, който непрекъснато унищожава или подчинява танца и движенческите практики; както езика ръководи, а тялото и танцът реагират. Може да се каже накратко, че тази техника се описва като комуникационна връзка, или както света обяснява движението напред и назад, което се основава на стабилни взаимоотношения. Хореографът дава инструкции или корекции, танцьорът изпълнява и т.н.  

Пинк-понг хореографията е високо ефективен модел за продуциране на конвенционални видове хореография и танц. Тази хореография е ефективна по отношение на отговорността и управлението на конфликтите, тъй като позициите са разпределени ясно на съответните страни.  

Пинк-понг хореографията от друга страна гарантира, че изпълнителят е подчинен на хореографа и той може само да реагира, а не да произвежда идеи или някаква форма на автономия. Така че, този модел само може да репродуцира хореография и танц, които ние вече познаваме, и може да се разбира и тълкува като поддържане и укрепване на сферата в която се работи.

                                          проект "Това е всичко" снимка: Виолета Апостолова
 

plastic bag - найлонова торбичка

Найлоновата торбичка се отнася до пазаруването, когато побираме някакви дребни неща в една торбичка, често когато отиваме да напазаруваме. Найлоновата торбичка се установява и като формат за танц и спектакли, където нещата необходими за едно представление могат да се поберат в една торба, включвайки дизайн, звук, технологии, освен разбира се нещата, които се предлагат от конвенционалната театрална сцена. Този формат на показване се оказва полезен, тъй като форсира хореографа или режисьора по-скоро да преодолеят ограниченията, отколкото да се създават възможности. В образователен контекст този семпъл метод се използва, за да минимализира желанието да се продуцира спектакъл, вместо хореография, или да се концентрираме върху самата хореография, вместо върху останалите принадлежности.

                                        проект "Това е всичко" снимка: Виолета Апостолова
                                 

  product without process- продукт без процес

Продукт без процес е опростен израз за взаимоотношение между продукт и процес. Може да се използва, когато продуктът не репрезентира време, финансиране, не изследва теми и методи на процеса, при които е бил създаден, а излага абревиатура, отклонение, един аспект, една идея или един момент от процеса. Като метод, това е опит да се откъснат изследователските интереси от продуктовите естетики. Във времето на предоминиращи стилове или техники, ориентирани към танцовото изпълнение (балет, модерен танц, танцов театър), видимостта на процеса към продукта беше претенция - да се поставят под въпрос предубедените сценични естетики. Репрезентацията на процеса и нейните специфични работни условия се считаше за способна да създава специфични естетики, тясно обвързани с особените изисквания и интереси, отколкото с представянето на стил или техника.

С неотдавнашното размножаването на стилове, техники и естетически възможности, този концептуален подход към производство почти изглежда да е нещо обичайно в днешната танцова сцена на свободна практика, включвайки и неговият обратен ефект, че това развитие е важно за разбирането и подготвянето на процеса, като следователно ограничава процеса на творчество, който може да бъде представен в бъдещ продукт, вместо на първо място да формулира интереси и въпроси. За някои хореографи в Стокхолм има два аспекта, които всъщност не са били разглеждани в предложението за продукта и съдържанието на този процес, и той започва да придобива все по-голямо значение.

Какво е вътрешното изследване и интерес и как хореографите могат да формулират преди всичко интереса на желанието, който да ни кара да работим. Как може моментът на правенето да е публичен, как може да се създаде нещо, което може би не е предвидимо, репетиращо, представено в изолираната артистична заобикаляща среда в студиото? Каква е радикалната разлика между процес и продукт? За да може да реформулираме интересите си за артистичните продукции, да бъдем заети социално, политически, да обърнем внимание на въпросите които си задаваме преди да представим продукта. Да си позволим моментът на публикуване на независим формат и опит, за да ни е полезно да мислим за процес и продукт поотделно, които се налагат взаимно, отколкото да мислим за всеки един от тях като производствена единица.

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" 

                                                                                                                         

откъси от книгата THE COMING BOOGIE - WOOGIE

first published 2012 by Mychoreography

in collaboration with: University of Dance and Circus Stockholm,

MDT Stockholm, Performing Art Forum

Supported by Swedish Research Council

превод Галина Борисова