ТОВА Е ВСИЧКО-МАНИФЕСТ ЗА СЕЗАЛА

Това е всичко (Тhat’s all)

„Ние не се страхуваме от детайлите, ние търсим хипнотичното им въздействие“.
Екип сезал- група за навиване

18 декември 2018 / галерия Етюд / 19:30
Пост-модерен инсталационен пърформанс или по-скоро лупнат трейлър и клето зрелище едновременно и безспорно

Идея и реализация Галина Борисова в партньорство с Адриана Чернин /Виена/, Емилиян Гацов Елби, Александра Спасова, Деница Даринова, Силвия Станоева, Стефан А. Щерев.
С финансовата подкрепа на МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА и фонд „МОБИЛНОСТ“ към НФК. Спектакълът е част от проекта „три3ависим“ – инициатива на Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства към Съюза на артистите в България.
В партньорство с галерия Етюд.

снимка Виолета Апостолова/Лети

МАНИФЕСТ

Ние сме ретро, защото смесихме изкуството със занаятчията. Ние искаме да сме по-сръчни и да патентоваме сезала като средство за движение или ограничение. Ние можем да хореографираме всичко, даже и да не можем да изтанцуваме всичко. Ние се случваме циклично, но не цинично, защото искаме да наблюдавате детайлно и пространствено през времето. Ние уважаваме вашето мнение, но можем да живеем и без него. Ние не бързаме. Ние не се срамуваме да работим като истински занаятчии. Ние бихме искали да танцуваме, но ни болят гърбовете, ние бихме искали да пеем, но гласовете ни прегракнаха. 

 

Ние сме опита. Ние сме миналото и бъдещето  едновременно. Ние тук съществуваме заедно и с всичките общи усилия симултанно се опитваме да ви кажем, че всичко може да е хореография, сценография, музика, технология, важното е да има „електричество“. „Това е всичко“ е апотеоз за занаятчийството и технологиите.   

 

снимка Виолета Апостолова/Лети

Ние можем да "маркираме" всичко, защото ние забелязваме нещата. Детайлите ни привличат, обобщаването ни отблъсква. Ние не оспорваме авторитети. Ние също сме автономни. Ние знаем, че не можем да знаем всичко. Ние не можем и не искаме да сме перфектни, но се опитваме да направим нещата по най-обмисления начин. Ние изчисляваме, но често действаме спонтанно. Ние сме  СЕЗАЛ МАНИФЕСТ, ние обичаме манифестите. Ние сме политически ангажирани. Въпреки, че някои може да не забележат позицията ни. 

 

снимка Виолета Апостолова/Лети

Ние сме група за сезал. Ние работим със сезал, защото това си избрахме. Ние сме детайлите на цялото произведение, без да претендираме, че имаме произведение. Ние не можем да сме тотално безразлични. Ние рециклираме и циклим. Ние не искаме груба директност или завоалиран неизречен комплимент. Ние държим на позитивното говорене, но често не се разбираме. После се извиняваме и после отново се караме. Ние сме манифестите и без да ходим на манифестации. Ние сме с изхабени стави, гърла и стъпала, но ни се работи. Ние не тъпчем. Ние създаваме. Ние харесваме да работим. Но ни е нужна атмосфера. И ток. И кабели. И интернет. И най-вече сезал. Сезалът помага да си опъваш до безкрай в безкрайните възможности по диагоналите, от центъра до периферията и обратното. Сезалът е нещо изключително необходимо. С него може да се пакетира, подрежда, да се връзват домати или пък ако е наложително - да се обесиш. Важното е да си си купил верния грамаж и дебелина, за да не се провали плана. Но най-вече ни интересува цвета на сезала. Трудно ни беше да изберем цвят. Но безцветност не съществува нито на пазара, нито в политиката, нито в живота. Безцветното не се търси, може би защото не се вижда. Не е практично. Ние искаме да сме практични. Ние искаме всичко да е организирано и здраво. Ние искаме да сме „цветни“. Надяваме се, че с вашето присъствие и участие ние ще сме по-подредени, по-организирани или по-производителни. Затова станете част от групата за сезал. Ние не ви агитираме. Ние ви предлагаме алтернатива. Ако не ви харесваме, можете да нарежете сезала на парчета. Ние ще го рециклираме, ще си направим шапки. Костюмите са велико нещо, не ти дреме на шапката. Толкова е лесно да се нареже един сезал или да се бутне някоя и друга конструкция. Унищожете материала, който избрахме ако искате, но ние утре отново ще опъваме сезал. Ще навиваме и развиваме, защото ни се работи. Ние не се оплакваме, ние тържествуваме.  Но ни е нужна атмосфера. И ток. И кабели. И сезал. И най-вече интернет. За да сме заедно. Защото е по-весело.

снимка Виолета Апостолова/Лети