снимка: Елиян Ружин
Критерий за тема: Има два варианта: когато се занимаваме с
обобщаваща изначална тема, която разглеждаме с днешна дата, като споделяме и личното ни мнение чрез
избрана естетика, или тръгваме от конкретно произведение, частен случай и т.н.
и след това излизаме от конкретността на специфичния случай в някакви по-общи
анализи и лични предпочитания. Илюстрирането на тема или още по-лошо,
разказването й чрез танц, текст или взаимоотношения между изпълнителите и т.н.
не помага за това да убеждаваме, че нещо е актуално, само защото работим по
наболял проблем с днешна дата. Така само се озоваваме в дебрите на миналото,
откъдето няма измъкване и се подчиняваме на някакви теми, които ни ограничават
и локализират. Вместо да търсим личностното отношение по темата в днешен
контекст, ние така автоматично попадаме в миналото.
снимка: Елиян Ружин
Критерий за изпълнение: лесно
определим, понеже се виждат както физическите възможности на
изпълнителите, или липсата на такива, както и обаянието или отблъскването от
интерпретацията на образа и темата. Несправянето на изпълнителите обикновено е
обречено, когато хореографът си е поставил по-големи изисквания, които не
отговарят на използвания ресурс или материал (в случая танцьорите). Ако има
„дефекти“, то по-добре те да се използват, отколкото да се крият. Лимитът не
трябва да се третира като ограничение, а като провокация и възможности.
снимка: Елиян Ружин
Критерий за оригинален подход: разбирането за оригиналност свързваме с
това когато не повтаряме стари образци,
неглижираме проблеми или опростяваме и елементаризираме теми, като сме
„многословни“, което при танца винаги води до провал. Оригинал е само това,
което не прилича на нищо друго, освен на себе си. Оригиналния подход може да
ре-формулира стари образци и оригинали (без да е създал оригинал), само когато
ги актуализира или оспорва.
снимка: Елиян Ружин
Критерий за композиционна
цялост: Целостта на едно
произведение не се състои в това да включва различни картини, дали ще се
занимава със сюжет или ще се ръководи от драматургия; не помагат и претенциите
да се занимаваме с иновативни теми (?); целостта не е и в разнообразието на
хореографски език, движения и т.н. Композиционната цялост трябва да свърже
темата с автора, и до колкото може тя, идеята, чрез средствата, които си е
избрала, да ни доведе до съставяне и подреждане на отделните елементи. Има
случаи, когато се натъкваме на оригинални решения и сме омагьосани от
композиционни решения, но и тогава може да няма композиционна цялост и да се
стигне до баналност. Често на пръв поглед „бедно“ на цялостност произведение,
самодостатъчно чрез фрагментарността си (понякога нарочна) може да ни извади от
пасивния уют чрез частично артикулиране по темата, да се натъкнем на интересни
детайли, които другите преди нас са пропуснали или неглижирали. Авторът не
трябва да се стреми да изпъкне или пък да претендира, че е по-голям от темата,
която си е избрал.
И най-накрая, когато нещо е прекалено ясно,
четимо, разпознаваемо, то по-скоро ще ни отблъсне, поради няколко причини:
прекалено уголемява значението на темата, която и други преди нас са
„третирали“, споделя конвенционални разбирания и не ни показва нищо ново,
прекалено доминира с твърденията си, които винаги могат да бъдат оспорвани.
Когато обаче споделянето е по-деликатно, човек е склонен да се присъедини, да е
съпричастен, даже и това, което ни се представя да се различава по интерес,
вкус и опит от нашият личен критерий.
Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"
Няма коментари:
Публикуване на коментар