Предпочитания за танц: Театрална антропология

Театрална антропология

Еуженио Барба

Къде изпълнителят може да конструира материал за неговото изкуство? Това е въпрос, на който театралната антропология се опитва да отговори. Това отношение не е за да се обясни или анализира нуждата от научно изясняване или пък да се каже от какво се състои езикът на изпълнителя, нито отговоря на въпроса каква е практиката на театъра и танца, нито ни изяснява как да станем добри актьори или танцьори. Театралната антропология по-скоро е полезна посока, отколкото универсален принцип. Театралната антропология има амбицията да разкрие познания, които може да са полезни за изпълнителя. Тя не създава закони, антропологията се занимава не само с правилата на поведение, които се случват на социално и културно ниво, но тя също се занимава с психологическо им ниво. Това по-скоро е обучение за човешкото поведение в пърформативна ситуация.

Еднакви принципи-различни представления

Театралната антропология се занимава с полезни съвети, споделят се стойности, които се сравняват с изразността – реторични и морални съвети, например изучаването на поведението, и всичкото това е в графата на “полезните съвети”.

Съвременната западна култура и по-специално съвременният западен изпълнител няма органичен репертоар, който да следва или да пренебрегва. Той има различна задача. Този изпълнител, който използва кодифицирани закони - има привилегията да е свободен да избира дали да ги използва или не, докато съвременният западен артист е затворник на произвола и отсъствието на правила. Но той също плаща за тази свобода, която ограничава възможността да се прави нещо извън познанието.

Да си близко до традициите е полезно, ние се стремим към абсолютното, близко до традициите и опита. Докато съвременният артист не се занимава с предишни опити, той даже е помолен да не гледа други представления в други жанрове на танца и театъра. За да може артистът да е ‘чист’ и да демонстрира собствен стил. И така попада в произвол.

Може би само Етиен Декру има система, която може да се сравнява с Ориенталската традиция. Рискът на изолация при тези принципи на ‚чистота‘ ни кара да си платим за тази стерилност. Тези студенти, които са изолирани и не се съотнасят до нещо и не се сравняват с никого, по този начин опазват тяхното изкуство, но застрашават тяхното бъдеще. Театърът може да бъде отворен за други опити на различен театър за да намери общи принципи, и чрез този опит да предаде тези принципи - чрез неговият собствен опит. И в този смисъл отварянето към различното не ни обърква и слива с другите, както и не попадаме автоматично към някакъв синкретизъм. Това само ни предпазва от стерилни изолации и разпад от безразборност.

Когато имаме абстрактна или теоретична основа, това не значи, че ще правим един и същ театър или ще приличаме един на друг. Театралната антропология не следва такива принципи. Тя се интересува от евентуалното им използване, не поради техните дълбоки или хипотетични причини, които може да обяснят евентуално нещо, по-скоро се занимава с какво си приличат един с друг. Тези принципи са полезни както за Ориенталския, така и за Съвременния артист-изпълнител. Те са полезни едновременно за тези, които търсят кодифицирани традиции, както и за тези, които страдат от липсата им.