Човешкото същество като нещо - 1 част

Масаки Ивана

Човешкото същество като нещо

(съвременно Буто и голо тяло)

Текст на Масаки Ивана

Превод от японски Такаемаса Кавашима

Преди да говорим за самата тема, искам първо да изясня термина „съвременно буто“, който използвам за заглавие. Работата на Тацуми Хиджиката, считан за основател и баща на Буто, се роди от необходимостта и нуждата на времето и в този смисъл тази необходимост отговаря на тези изисквания и може да се счита за един от съвременните танци. В същото време е сигурно, че това е Анкоку Буто (танц на тъмнината) или това което Хиджиката обозначава като „буто“, кореспондира с „танцът на Хиджиката“. Онези които твърдят, че това е буто, включвам и себе си, са въвлечени в капана на Хиджиката; за да намерят буто като свой собствен съвременен танц, като личности, напълно отличаващи се от Хиджиката, те трябва да се отдалечат и избягат от този капан, да търсят нови начини, изправени пред времето, поставяйки под въпрос собственото си тяло, както и Хиджиката го е направил преди това „ измъквайки се от тъмнината толкова надълбоко, че е невъзможно да се види и един инч напред“, буто на бъдещето, Хиджиката на бъдещето.

Както и да е, Буто е вече стил, който се приспособява към танца на Хиджиката, като по съдържание го наследява и можем да кажем, че този стил още е жив. Несъмнено не можем повече да си губим свободното време, за да казваме, че сме критични към така нареченото училище Анкоку Буто, източникът на което е Хиджиката. Понеже времето изисква в настоящия момент, хората които имат същата душевност, включвайки училището Анкоку Буто или Буто-kas (хората които живеят с буто), които имат различна отправна точка, или хората които не са Буто-kas, които не са се нарекли така, от необходимостта да се придържат към времето, да си отправят въпроси и понякога, когато са оголени, да практикуват Буто. И в този смисъл може обаче да се работи без стил и без училища, без назоваване, определяне и т.н. И затова се осмелявам да го нарека „съвременно буто“ – реализирано и буквално лишено от етикети.

Сега искам да говоря за самото буто. Няма нищо по-трудно от това да се опитваме да разберем или да обясним какво е буто. Причината е, че буто има кратка история и няма установена дефиниция и още повече - търсенията на буто са изолирани от буто-kas, затова методите и идеите са толкова разнообразни. И няма съмнение, че разнообразието е едно от основните качества на буто - всички ние изследваме нещо дълбоко в себе си, отвън тези различния и това е нещото, което ни обвързва. Има един афоризъм, който Хиджиката споделя: „буто е тяло, което стои изправено със своя живот в опасност“, както и аз споделих, буто е „техника на самия живот, който се осмелява да живее умрял“. А сега много внимателно искам да подходя към темата.

Първо, ако въпросът е да определим какво е „танцуването“ преди да използваме думата танц и съществуването на буто, трябва да отговорим на въпроса: „ реализация на тялото чрез мечти и желания“. Това описание може да изглежда наивно, но колкото повече мислим какво е „тялото“, този аспект коренно се променя. От това следва, че същността на мечтите и желанията или на реализирането на тези пукнатини се разделя на множество фрагменти, които се движат в различни посоки. По-нататък бих искал да разгледам танца на Буто (обозначен с Буто) в сравнение с това, което обикновено е съвременен танц (обозначен с Танц).

Материалът Буто е „ тялото като живо същество“, да го наречем човешко същество. Живото съществуване е самата енергия под формата на плазма и по този начин е същество, което излиза извън границите на обществата или системите или Човекът (бидейки ограничен живот, намирайки съществуването си в социални връзки или взаимоотношения с другите). И когато говоря за Буто, винаги си напомням какво е субстанция. Например субстанция желязо или вода, чийто компонентни атоми, управлявайки ги като такива, се свързват по компактен или свободен начин, по последователен или непоследователен начин, носят естественост и необходимост, които ясно се различават от другите по-крайни вещества, като бронз или живак, например. Различавайки се от „Човека“, човекът като живо същество наподобява вещество, но в сравнение с веществото, атомите, които го съставят, са далеч по-разнообразни и представляват ансамбъл от душа на индивидите (емоция, воля, интелигентност) и тяло (допълващо индивидуалната душа), включително непоследователност, ирационалност и неясност. Ако вземем предвид, че веществото се характеризира с точност, необходимост и съвършенство, то човешкото същество съществено се различава от веществото (тоест прецизност и съвършенство, които са неясни, несъвършени и нееднозначни). Тук бих искал да обознача последното с "нещо". Тялото като живо същество, към което Буто е адресирано, е човешкото същество като нещо: поне аз така мисля.

Преди да се задълбочим в тези изброени причини, нека да погледнем генерално на Тялото, което се съотнася към Танца. Материалът на Танца е „танцуващото тяло“.

Танцуващото тяло е разположено в продължението на „Човека” и е тяло, организирано с цел танцуване. Без да се страхува от неразбиране, „Човекът“ като обект на танца е „гражданин“ (не означава гражданин в противопоставяне на буржоазията като класа или на жителите на селските райони, а хората от заобикалящата ни среда, където те могат да стандартизират значенията и символите, тоест да приемем предварително логиката на обществото).

Нека се върнем още веднъж към тялото на Буто и да хвърлим повече светлина на неговият характер. Според мен Буто Тялото, тяло което е живо същество, приблизително може да бъде представено от следните четири неща:

1)    Физиологическо тяло, снабдено с емоции, които са индивидуалност

2)    Тяло, което индикира природата

3)    Тяло, изработено от живота, включвайки времето от създаването му до сега

4)    Тяло, което също включва Душа, включвайки интуиция (директно чувство)

Цялото това изброяване няма никаква логическа последователност, по-скоро обмисля едно нещо от различни гледни точки. Ако се изкажем по по-сложен начин, става дума за тялото, чието вътрешно пространство-време и външно пространство-време съжителстват заедно и са в хармония. Ако опростим това, става дума за собственото ни тяло, поддържано от Вселената и Природата. Като цяло разглеждам тялото като нещо, притежаващо подобна материална основа по достатъчно завършен начин, което може да се нарече общо тяло. Известно време в миналото се казваше за Буто, че е лекувал насилието, еротиката и е бил в "нарушение", но ако представим цялото тяло на Буто, става ясно, че тези елементи считани за зли (зло намерение), формират част от него и са включени в него. И това е защото като опозиция на Буто, Танцът изразява нормализираното тяло, позитивните аспект на идеите и живота, докато при Буто, изначалните части на този живот се появяват по-скоро от необходимостта да се формират от тъмните части (злите намерения) и хората, практикуващи Буто, също изливат енергията си в изразяването и на тези сили.

Продължавам да твърдя, че Буто тялото е индивидуалното тяло, естественото, сформирано от живота и по принцип е тоталното тяло. Но за по-голяма яснота нека да разгледаме кореспондиращите характеристики на Танц тяло.

1.     Тялото по-скоро е систематично, отколкото индивидуално

2.     За тялото е по-важно да включва функция, а не природа, то може да бъде квалифицирано по урбанизация

3.     Тялото не е първичното (вътрешното) пространство-време, а вторичното (външното) пространство-време, което представлява ядрото (вътрешността, сърцевината), така че формите или движенията стават важни

4.     Ако Душата се раздели на емоции и съзнание, субектът е тялото като система, крайността на ума, което е дух или интуиция - трудно се съотнася

Това което може да се установи от изложеното преди това е, че Танц тялото е частично нещо. За да избегнем недоразумения, бих казал, че това което е частично е подчинено на това, което е тотално, така че „Човекът“ живеейки в система е по-малко важен отколкото индивидуалното човешко същество като нещо, или е харесвано. Важното е фактът, че съответните същности на тялото между Танц и Буто са твърде различни. 

В допълнение Буто, човешкото същество като нещо, трябва напълно да се разкрие (отвори). На друг фронт Танцът, понеже съответното тяло на танцьора е нормализирано, се изисква постоянно усъвършенстване на танцуващото тяло (кристализиране). Кое от двете е по-важното е въпрос с относителна стойност. Но ако искаме да продължим дискусията и да разгърнем сравнението малко по-далеч, можем да кажем: 

/понеже танцуващото тяло е нормализирано и частично (частичното тяло в конфронтация с тоталното тяло)/

1)    логиката на конкуренцията - изключителното и нисшето върши работа

2)    идеите или желанията заменят тоталното тяло и стават основен субект на Танца

Може да съм малко брутален, но никога не съм чувал, че Буто танцьор се е явявал на конкурс. Буто винаги е първи, няма второ или трето място. Ако имаше Буто, което да е доволно от второ или трето място, то нямаше да е възможно да се нарече Буто. Причината е, че никой не може да класира живота.

Искам да говоря за характеристиките на идентификацията при Буто.

1)    Ако нещото, което спи дълбоко в нашето тяло се разтвори напълно, следвайки аспекта като нещо от това човешко същество (перфектен аспект като неяснотата например) абстрактното изображение ще бъде увеличено. Ако нещата се събудят и се представят едновременно, тогава това ще генерира двойни изображения. Например, при буто - да се изправим, не значи просто че тялото променя позицията си от седнало положение, но означава, че някакъв феномен или демон се изправя.

2)    Напълно отворената позиция на живото същество неизбежно поражда онова, което обществото като система нарича „зло намерение“. Като и да е „зло намерение“ е само едностранна формула на обществото като система, докато за живото същество, това са само част от завършени и тотални аспекти. Живях в Южна Нормандия, където  началото на пролетта наблюдавах едно катерещо се растение, наречено bindweed, което се навива около други растения за да се развива, като си осигурява хранителни елементи, което в крайна сметка води до смъртта на растенията, към които се е прилепило. За обществото като система, това растение би приличалo на въплъщение на Злото, но то няма как да си промени поведението, дори ако това се счита за натискащ начин.

3)    Регресията и ограниченията са също част от характеристиките за идентификацията според Буто. Аспектите на живото същество не са само сред прогресията(напредването) или разширяването. Напротив, същността му е във факта, че се свива, изчезва или избледнява. Даже когато считаме нещо за дълбочина на тялото, фактът, че танцът или движението имат ограничение се превръща в изключително важно средство. Това значи, че нещо дълбоко не прелива лесно. Напротив, ако напредването и разширяването станат прекомерни, изненадващо те карат материалността на тялото да се разпадне. Най-общо казано, Буто е съгласие с факта, че публиката или танцьорите възприемат по сетивен начин (чувстват). Танцът е съгласие с факта, че публиката или танцьора разбира.

Рим, 7 март 1999

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"