Танцът, движението, импровизацията и хореографията

 снимка Гараж Колектив

проект "Ако нямате шедьовър, заемете се с нещо друго"

Движението органично се съдържа в паметта на тялото, както и тялото е изразно средство за всяко движение. Докато човеците съществуват, танцът няма как да изчезне. Тоест ако приемем, че телесността и движението създават и конструират танца, то в повечето случаи при всяко придвижване имаме танц, какъвто и да е той. Но какъв може да бъде този танц? Повече или по-малко да се движим? Какви движения използваме? Какво значение имат те? Как го танцуваме/правим? Какво ни задвижва? Трябва да разделяме обаче танцът от хореографията, тъй като танцът е нещо автономно, докато хореографията само се стреми да е такава, тя винаги ще си остане опит за подреждане и композиране. Хореографията винаги ще зависи от интерпретацията на танцьора изпълнител и ще се занимава с натрупване и структуриране, докато танцът обикновено избягва такава селекция и се занимава единствено със себе си.

Знаем, че танцът професионално е започнал своето сценично присъствие като дивертисмент по време на Молиеровите пиеси и се е представял в спектаклите по време на паузите. След като през 16 век се създава първата Академия за Танц и Музика, малко по-късно танцът се осъществява и като самостоятелно изкуство. Хореографът изземва (както и театралния режисьор в театъра) ролята и авторството на танцьорите, като започва една автономна организация - в повечето случаи авторитарна. Така за доста продължителен период, ролята на танца и на изпълнителя танцьор се свеждат до заучаването на стъпки, полирането на движения, тяхното повторение или подреждане. Започват да се създават техники/тренинги, които да помагат на танцьорите ежедневно да работят, за да прецизират и поддържат своята форма.

Но какво се получава, когато самите танцьори се отказват от експлоатацията на хореографите и започват да импровизират, да отхвърлят предишния опит и да работят “на чисто”. През 60 те години на 20 век сме свидетели на танц, който се случва в Ню Йорк в Джъдсън Театър, където танцьорите сами се наричат пост-модернисти и започват да хореографират самите себе си. Те претендират за авторство и автономия и не искат повече да бъдат манипулирани и използвани. Така без да искат, започват самите те да се манипулират, както да манипулират и публиката, която е дошла да ги види. Претендирайки, че са единствената алтернативна възможност, пост-модернистите попадат в своя собствен капан - те не ни оставят алтернативи, представяйки ни своите манифести. Колкото обаче да започват на чисто и да се опитват да скъсат връзките си с предишното поколение и с всичко преди тях, пост-модернистите все още са последните "мохикани", последното мощно племе.

По-късно, когато започва ново “освобождаване” и “демократизиране” на танца през 90-те и началото на 21 век, започваме да сме свидетели на нови тенденции, където изкуството може да се побере "в една найлонова торбичка". Не само сценографията и костюмите се побират в един куфар, но и самите идеи според мен успяват да се поберат там. Концепциите не са толкова обемни, не претендират нито с нови манифести, нито с нови техники. За колко време може да се надува един балон? Той винаги ще се пръсне накрая. Първото десетилетие на новия век е десетилетие на мотаенето (hang out technique) по сцената. За мен обаче, това шляене може да има смисъл и стойност само ако се “мотаят" изпълнители, отказали се от придобити с години работа умения, за да ни освободят от наследени образци и клишета, така че зрителя да може да наблюдава самото случване или не случване. В най-добрия случай това мотаене по сцената носи дистанцията и лекота на днешния ден, изпълнено с ирония и чувство за хумор. Иначе такива претенции са обречени, понеже самото съдържание не съдържа никакви открития, по-скоро е реплика към стари образци и модели. Ако обаче изпълнителят/танцьор не вдъхва респект с опит и познания, то няма как такова шляене, случващо се дали на сцена, дали в галерия или музей - да ни впечатли. Професионализмът е база данни от умения и най-вече инструментариум, който феновете или аматьорите няма как да притежават. 

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"