Въпроси на Галина Борисова към няколко артисти (започваме със Стефан А. Щерев), зададени по време на изолацията през април-юни 2020г.
| снимки личен архив, Стефан А. Щерев |
Въпроси:
Отношенията между хората ме интересуват изначално. В особения момент на принудителна изолация и осакатено общуване, някак избуяха психотични черти на характерите ни. Страх от докосване, например. Виждам психотично поведение, дори при опит за доближаване, да не говорим за подадена ръка или допир. Този страх е нездрав и имагинерен. Променихме дори ръкостискането с лакътобутването или юмрукодопирът. Изумително.
2. По време на физическа изолация, как използвате времето?
Обърнах внимание на отложени неща и изчакващи решения. Засях балкона с растения, обърнах внимание на къщата, пренаредих някои неща, изхвърлих много ненужни, слушах на воля музика и радио, поиграх на видеоигри също на воля, дойде ми идея за нов проект, знам с кого и как, малко ли е?
3. Онлайн комуникациите правят ли ви по-щастливи или по-нещастни?
Досадиха ми, но се наложи да ги изтърпя понякога. Толкова са нехуманни и невдъхновяващи. Не ме направиха нещастен, но и не направиха никого щастлив.
4. Кое артистично събитие или акт по време на извънредното положение ви впечатли? Ако да-споделете опита си.
От серията масови онлайн изблици-почти нищо. Два концерта, и две представления бяха тези, които имаха смисъл.
5. По време на кризата с пандемията covid 19, много артисти представиха своите красиви „образи“ онлайн, но изразителните им лица не създадоха определен контекст. Нулево обяснение защо го правят, за да можем след време да знаем какво е ставало. Вие как се отнасяте към такава активност? Участвахте ли в нея?
Аз само организирах едно онлайн събитие за съпричастност с хората по време на карантината - Симфония балконика. Поканих хората да пускат любимата си музика или да пеят от балконите си, за да не се чувстват изолирани. Без никаква претенция. Жест за приобщаване и покана за неизпадане в уплах. Това беше. “Онлайн” пандемията е по-страшна. Това не е покана за среща с изкуството и артиста, това е покана за раздяла. ”Онлайн” проявите бяха необходими в един точен момент, но ако се насърчава това ще доведе до възможни дълготрайни негативни последици. Не всичко е възможно и подходящо да се гледа, слуша, преживява онлайн. В онзи момент беше нужно да се прави, беше важен жест на солидарност и хората да бъдат мотивирани. Насърчени дори от финансиращи институции, артистите волю неволю, трябваше да участват. Очите ни не виждат непременно качество в показаното. И това не е радостен факт. На шега се появиха понятия като фейсбук артист, зуумтанцьор, инстажник, балконпевец, гаражпоет. Ще се радвам да си останат само закачки.
6. Какви са плановете ви до края на годината?
Да започна работа над новия си проект.
7. Как си представяте 2021 г.? Ще се променят ли темите, които ще интересуват артистите? Предполагам много хора ще създадат произведения, свързани с кризата от март 2020, как се отнасяте към работене в такава посока и ако да-защо?
Неминуемо ще има влияние, може би за добро. Такива моменти създават сила и потребност и артистите ще са първите, които ще отразят това. |
Стефан А. Щерев със своите племенници
Няма коментари:
Публикуване на коментар