Ина Кънчева

 

Ина Кънчева – сопрано, продуцент и инициатор на стипендия „С усилия към звездите“

 

Въпроси на Галина Борисова към оперната певица:

 

1.     Интересуват ли ви човешките отношения в кризисен период на извънредно положение? Имате ли някакво наблюдение? Промени ли се нещо между общуването ни?

Най-много ме интересуват човешките отношения. Останах в максимално чест контакт с хората, с които съм най-близка в личен и социален план и с тези, с които най-много бих искала да работя и за в бъдеще. Получи се някаква естествена хигиена на взаимоотношенията, която нямаше нужда повече от куртоазия. С много близки приятели обаче не бяхме на едно и също мнение по много въпроси, свързани с извънредното положение и наложените мерки и това създаде едно неартикулирана докрай позиция, която иначе щеше да бъде конфронтационна.

 

2.     По време на физическа изолация, как използвате времето?  

Всъщност аз винаги съм се потапяла в изолация, за да мога да пея, да уча, да изследвам, така че за мен това не е нещо странно или лошо, а страхотно полезно време. Пях си, репетирах си, правих си рутинните гимнастики, пробвах някои нови неща. Липсваше ми свободното движение навън, без конкретна цел или посока... Освен това имах повече време за четене, разглеждане, гледане на филми и музика, което ми беше много необходимо. Правих разни неща в сферата на приложните изкуства с моето дете, ако така мога да го нарека и също така просто си се реех и си мечтаех. И спах много повече, което ми е много важно.

 

 

3.     Онлайн комуникациите правят ли ви по-щастливи или по-нещастни?

Аз не обичам изобщо тази онлайн комуникация и при нормални обстоятелства, а камо ли сега, когато тя се сгъсти и някак си етиката не ти позволява да се бавиш много в отговорите си, защото си представяш, е другата страна е притеснена и чака отговорите ти, за да е активна.

 

4.     Кое артистично събитие или акт по време на извънредното положение ви впечатли? Ако да-споделете опита си.

 

 

Гледах много стари филми, които ме впечатлиха отново и отново по нов начин и ме заредиха с много мисли и посоки, също така някои постановки и концерти от предишни събития. Не ми харесваха изпълнения пред камини и дивани, по пижами. Има нещо не магическо в това.

 

5.     По време на кризата с пандемията  covid 19, много артисти представиха своите  красиви „образи“ онлайн, но изразителните им лица не създадоха определен контекст. Нулево обяснение защо го правят, за да можем след време да знаем какво е ставало. Вие как се отнасяте към такава активност? Участвахте ли в нея?

 

Както споменах и по-горе, нямам нищо против артиста да остане активен, но само ако той има нещо да каже. Той винаги ще намери канал и начин да се себеизрази. Аз не участвах и отказах няколко покани. Смятам, че се прави, за да се убеждаваме в излишна находчивост/модерност, може би да се покаже, че са във форма, да се подържа свеж образа, широката публика се интересува от личния живот, измисления образ е важен хранителен фактор за аудиторията…не знам и всъщност не ме интересуват тези неща и извън кризата.

 

 

 

6.     Какви са плановете ви до края на годината?

 

Нямам повече фиксирани планове до края на годината, те са анулирани. Такова нещо не ми се е случвало през последните 20 години и нямам веднага план Б или С. Мисля си проекти, започнах да си готвя някои неща, които искам да си подготвя като репертоар, общувам с артисти в други сфери. Всъщност, искам да направя нещо ново. А и предполагам, че трябва да си потърся и някаква работа скоро…

 

7.     Как си представяте 2021 г.? Ще се променят ли темите, които ще интересуват артистите? Предполагам много хора ще създадат произведения, свързани с кризата от март 2020, как се отнасяте към работене в такава посока и ако да-защо?

 

Най-важната тема е рестрикцията, тя те поставя в изключителна ситуация на креативност, но ако и хората се страхуват да те възприемат като публика, това е лошо. От моя гледна точка, артиста има нужда от огледалото си, огън за суетата си, публиката е стимул, който автоматично променя предстатацията (измислена дума от Ина за представяния). Готвиш се в лабораторията си, но после ти трябва изявата, трябва да се нахраниш с енергия. Ако ме провокира нещо, което да ми харесва, отнесено към този шокиращ обрат на живота, така че да се изведе, бих работила в тази посока, но не бих подходила самоцелно.  Ще ми бъде много смешно да участвам в оперна постановка с конкретен готов или дори исторически сюжет, поставена в ситуацията на пандемия… Предпочитам да разсъждавам за нещо ново. Сега мечтая за морето.

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"