За мен е голямо удоволствие да връча наградата Икар в категория за съвременен танц и пърформанс. Танцът, като невербално средство, се съотнася към себе си не в мисли или идеи, но с чувства, отношение, представи, взаимоотношения, състояния и форми, които могат да се споделят директно чрез усещания.
Една от бариерите сред общественото разбиране за този нов, да го наречем съвременен танц е в непознаването. Ако зрителят не си позволява да погледне на необикновеното, към новите начини за движение, вероятно той ще разглежда този опит като безсмислен. Танцът обаче развива своята артистична форма много бързо, и ние можем да изпитаме удоволствие само когато той се представя. Нищо не може да е по-силно от живото изпълнение. Танцът комуникира директно, той не се нуждае от превод или обяснение, той съществува за собственото си добро. Зрителят „чете“ дадена хореография чрез собственото си възприятие.
Свидетели сме на голямо разнообразие от танц: танцът на случайността, танцът на собственото изразяване, концептуален танц, драматургичен танц, пинк-понк хореографии, мотаещи се техники, литературен танц, невербален танц, документален танц, лекции-представления и т.н. Всичките тези движения са бунт срещу повечето традиции и някои съвременни принципи; и изглежда, че те съществуват с цел тестване на ценностите на изкуството въобще. Публиката трябва да е подготвена, за да гледа такива неща.
Хореографът има свободата да осъществява своите идеи чрез собствените си разбирания и артистични принципи, и танцът като артистична форма, съдържа уникалното качество за усещане и авторство. Съвременният танц освободи зрителя от послания и натрапване на идеи; танцът ни оставя свободни да направим своите собствени връзки и асоциации.
Изключително щастлива съм, че и трите номинации в категория съвременен танц и пърформанс през тази особена 2020 година са смислени и различни; и трите номинации се уповават на опит и авторски практики, като доказват разнообразието на тази форма в изкуството, която всички харесват, но малцина я практикуват.
Във време на историческо световно затваряне, когато повече сме пред компютъра, отколкото в парка, когато трябва да спазваме дистанция от 2м. за да разговаряме или се разминаваме, призовавам всички поне по 30 минути на ден да отделят време за тялото, което трябва да е здраво и бодро, за да може да понася трудностите, пред които сме изправени всеки ден.
И последно, ако ми позволите, искам да кажа; въпреки че танцовото съсловие не е толкова голямо, България може да се гордее с артисти, които имат отношение към различните нови практики, които работят въпреки трудните условия, и се нареждат в редицата на световните постижения в сферата на танца. Пожелавам повече самочувствие, съпричастност и сили, чрез които да осъществяваме своите идеи, въпреки налаганите рестрикции, забрани или понякога неразбиране. Танцът ни дава възможност да бъдем по-внимателни, по-изящни, да бъдем заедно, да водим диалог, и да си партнираме.
Светът няма да си спомня какво сме казали тази вечер, а какво сме направили!
Галина Борисова
31.10.2020
Награди Икар, организирани от Съюз на артистите в България
Церемония по връчване на наградите в Народен театър
Няма коментари:
Публикуване на коментар