Реализира се това, което е устойчиво

За съществуването между мечтата за идеал и провалът на тялото

Идва момент, когато всичко се е разклатило и ние трябва да изберем какво да правим, или пък да се измъкнем от там, където сме били до момента. В науката интервалите са нещо като кръстовище, трябва да изберем някой изход, иначе ще се въртим около собствената си ос. Намесата (нашата или външна) води до активен елемент, който може да промени всичко. Затворените общности ни задушават, или поне до момент, когато самите те се задушат и станат излишни.

 

Всеки се стреми да оцелява. Няма как да няма възможности. Живеейки в динамични системи, където все нещо мърда, ние не можем да стоим стабилно. Но вместо да чакаме, можем да променим треакторията, да анализираме, да построим ново пространство, където да действаме чрез своите канали и социални мрежи. Но колкото и да изчисляваме, не можем да контролираме процесите. Сценарият постоянно се променя, както и процесите се променят. Ранното излизане от „кръговото“ дава възможност за промяна. Не можем да разчитаме на класическото развитие и да чакаме нещата да се подобрят. Ако не правим нищо – какво става? Ако стоим стабилно, винаги нещо може да ни разклати, да ни дестабилизира, и тогава попадаме в нечий друг сценарий. Искаме ли да сме част от него? Подготвени ли сме да предизвикаме наш желан сценарий? Подходящо ли изчисляваме? Следим ли процесите?

 

Всички ние останахме по домовете си и сега мислим учестено, излезли от собствената си летаргия. Но мисленето не помага. Представете си, че вашият живот ще приключи утре, и вие искате да подредите всичко. Какво ще направите? Единственото което се сещам, е да напишете писмо, в което да се простите с най-близките си, да се извините, ако сте обидили някого, да заявите, че сте имали добър живот и не съжалявате за нищо и да заявите, че обичате всички. Това успокоява и вие се отървавате от по нататъшни действия. Но светът няма да свърши утре, вие няма да умрете толкова лесно и бързо, и затова трябва да се заемете с действия. Но понеже всичко ви е омръзнало (да предположим този сценарий), трябва да тръгнете в друга посока, в която обаче не сте сигурен. Не сте сигурен, защото никога не сте пробвали да сте в друг клъстер, друг кръг от приятели, колеги, среда. Не сте сигурен, защото не знаете кое е най-доброто за вас. Съществувате между мечтата за идеал и провалът на тялото. Наслаждението е изчезнало, познавате далеч повече, отколкото е необходимо. С други думи, моето тяло ме приземява, желанията са уморителни. Моето тяло е в опасност. Чувствайки как тялото ни се вълнува, движи, ликува или плаши, предизвиквайки ни да се размърдаме, ние можем да изхвърлим частици от него (животът все пак е кратък), и да преминем на отсрещната срана на тротоара (минаващият плаши ли ни?). Това което отново може да ни удиви и развълнува, е не различието в мненията, а точната им противоположност. И с пълно право можем да възкликнем: Това вече е прекалено! Реализира се това, което е устойчиво. Уви! 

 

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"