Творчески инициативи - Галина Борисова

 "Тук долу всички люляци умират" Галина Борисова

 

Творчески инициативи – ноември 2020/ март 2021

 

„Тук долу всички люляци умират“

Проект на Галина Борисова

С участието на Ива Свещарова и Виолета Витанова

 

Виолета Витанова, репетиция в Галерия Етюд

През ноември месец започнахме репетиции с Ива Свещарова и Виолета Витанова по проект РЕПЕРТОАР, който предполага възстановяването на някои мои стари хореографии, които обичам много и върху които работих много. Провеждаме репетиции всеки месец от ноември 2020 и всяка следваща седмица чакаме отново да се видим и работим по възстановяването на солото, чиято премиера беше преди 3 години – „Тук долу всички люляци умират“. Работим до късно вечер, без да броим часовете, тъй като за всички ни е много интересно как този хореографски материал, направен за мен самата, може да се представи от други изпълнители. Усещането за връщане към този благодатен материал за нас е едно прекрасно пътуване към времето на Рихард Вагнер и Марсел Пруст, с които преди години бях прекарала толкова часове, слушайки музиката или четейки романите. А после огромният брой репетиции повече от година, за да визуализирам неуловимото. Предизвикателство, което и до днес си остава енигма защо се захващам с мисия, която обикновено е обречена на провал, продължава да ме забавлява и изпълва с надежди.

 

Не знам кога ще имаме възможност да представил солото, но и не бързаме. Изпипваме всеки детайл, откриваме невероятни възможности за посока, която не е обект на внимание от съвременните хореографи. Да представяш качества, които изследват безсилие, умора, гняв, немощ (обикновено танцьорите търсят точно обратното - да са силни, неуморни, щастливи и мощни), качества, които са подчинени на постепенното затихване, знание и опит,  които не представят щастливото завръщане към живота, а по-скоро се отправят към мълчанието преди последните сетни дни, когато всичко е преминало през нас като на филм с повреден звукозапис. Зинали устни, които искат да вият, не да крещят, не да стенат, а да се борят срещу несправедливото безвъзвратно, когато вратата се затваря автоматично.  

 

Пиша този текст, за да увековеча (ах, как странно звучи това) целият работен процес, който ни дава толкова много. Разбира се резултатът е важен, но процесът не по-малко. Изпипването на всеки детайл, когато всичко има огромно значение, когато не подминаваш и най-малките случвания, обсебен си от концентрация, вслушваш се във всеки жест, бориш се за всяка секунда внимание към случващото се, към положението на главата, ръцете, корпуса, краката, но не като символи на изразност, а като предавател на усещания, на чувства, на оголеност. Чудиш се кога ще приключиш с всичко това, кога ще ошлайфаш всяка стъпка, кога ще достигнеш съвършенство. И да – стремежът е полет, а полетът начин да изразиш себе си, да докоснеш, да разчувстваш, без да си излишно патетичен или сантиментален. Опитваш се да се докажеш преди всичко на себе си. И на хореографа, който ти се е доверил. Не се противиш, не се отказваш. Бориш се. Цялата хореография всъщност е борба за оцеляване. 

 

Всичко това се развива на един голям матрак с повече от 30 възглавници в него, който променя непрекъснато повърхността си; разкриваш се бавно, достатъчно бавно, за да изследваш по пътя, и докато се бориш да запазиш равновесие или просто лазиш достойно, очаквайки да те връхлети някаква електрошокова мощ, която да те извади от ежедневните дребнавости, когато всичко се е концентрирало на повърхността, и не смее да мръдне на сантиметър. 

 

Ива Свещарова, репетиция в галерия Етюд

 

„За отправна точка Галя Борисова взема „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст. Прозрачни листове, ръкописно изписани с бележки и цитати от романа, се намират по белите плотове, обграждащи в квадрат сценичното пространство, и очакват зрителите по столовете. Те въвеждат в пространство на пресрещания на потока на мисълта на писателя и потока на разсъждения на хореографката. Емблематичното легло от романа на Пруст, превърнало се в символ на тленността, на преживяванията на едно изпълнено с копнеж и въжделения болно тяло по пътя към неговия край, е материализирано, уголемено, абсолютизирано, изцяло заемайки сцената. Изисканите чаши, наредени по заграждащите я плотове и между изписаните листове, му придават някак особена тържественост.“, така пише в една своя статия Ангелина Георгиева. Тя продължава: „През цялото време, дори
 когато директно се обръща към зрителите, Галя остава дистанцирана и изолирана в свое пространство. Под звуците на Шубертовата „Серенада“ (позната още като „Лебедова песен“) изпълнителката бавно се появява загърната в тъмно палто. Фигурата й изглежда смалена в контраст с мащабния бял чаршаф. Вместо движенията й да отговорят на танцувалността на музиката, тялото й много бавно, прегърбено се свлича на леглото. То плавно се надига и търсещо се озърта нагоре, за да се свлече отново и да се свие, прикривайки глава. Цигулките на Шуберт се сливат с трептящите високи тонове на прелюдията на Вагнеровия „Лоенгрин“, а тялото опипом се плъзга по повърхността на леглото, потъвайки в него, превръщайки се просто в един немощен контур, извън всякаква индивидуалност. То ту спира, ту отново събира сили да продължи, конвулсира в прокашляне. На фона на сюблимната музика всяко усилие да се надигне изглежда като изпълнено с драматизъм геройство. Като разчистване на пътя към края.“

И ето ме сега, изправена пред вас с цялата ми разпарчетосана същност, оставена да се ориентирам сама с предположения за бъдещето на живота ми, полегнала уютно на леглото, безнадеждно очакваща да избегна проблеми, които нямат разрешаване и които отлагаме, като си мислим, че така желаните промени може да ни се струват невъзможни и далечни, но при събуждане сутрин и с изгрева на слънцето ние отново се самозалъгваме, че можем сами да се справим с живота си, и денят започва да ни се струва необходим, за да даде възможност на някаква електрошокова мощ да ни връхлети или изненада...

Бих могла да  продължа, но струва ми се тук бих могла да спра...Поне за сега!

Очаквайте премиерата на проекта през лятото и есента на 2021!

проектът е подкрепен от Министерство на културата, програма Творчески инициативи 2020

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"