Лилиан
Примерно 12 минутно соло
Екстатично показване на тяло в екстаз
Представете си, че гледате екстатично показване на тяло в екстаз, танцьорът обаче не знае, че не предизвиква каквото и да е усещане за съпричастност у нас публиката, а само ни отблъсква с неговата възторжена възбуда. Той или тя се разхожда с червени обувки с висок ток, облечен/а с черен чорапогащник и гол/а до кръста, покрил/а само гърдите си с черни ръкавици и се наслаждава на себе си. Да я наречем Лилиан, тя определено знае, че ни занимава със своето тялото и неговата проекция на сексуалност. Лилиан ни занимава със себе си 12 минути. Тя знае, че не може да задържи вниманието ни за по-дълго време. Това Лилиан със сигурност знае, след като не ни „забавлява“ повече от 12 минути.
Със сигурност сме виждали много подобни работи, които показват повторяеми движения, изчистени от разказвателност, минималистични, изцяло подчинени на някаква красива музиката. Въобще всичко трябва да е красиво. Такива работи може да се гледат не повече от десетина минути и Лилиан определено разбира това. И може би това е проблема. Ако Лилиан беше настоявала по-дълго време с нейната възторжена възбуда, би ни дала повече време като зрители наблюдатели, и може би след едно такова упорито настояване нямаше само да се "наслаждаваме" на красивото й тяло и ефимерни трепкания на мускулатурата, но можехме да се пренесем в някакви си наши светове, да помечтаем самостоятелно и да оформим някакъв контекст, който тук Лилиан въобще не ни предлага. Не че такова соло предполага или може да предостави какъвто и да било контекст (поради своята самостоятелна удоволственост), но все пак Лилиан можеше да се откъсне макар и за малко от собственото си харесване, за да ни предостави време и шанс за наше такова. При толкова силна влюбеност към себе си, не може да се очаква и предполага нашето влюбване. Все пак всеки има собствен самостоятелен вкус и той може да не съвпада с този на Лилиан. Това Лилиан би трябвало да знае. Поне от собствен опит. Понеже очевидно Лилиан не се интересува много от другите, тя се наслаждава на себе си.
Лилиан от време на време извършва бързи невротични движения и настоява да ни покаже всичкото това „постижение“ на сръчност за много кратко време – 12 минути. Това което започва да се прокрадва е, че Лилиан има нужда от самостоятелно самодостатъчно живеене и явно не си търси партньор, в случая – публика. Абстрактно и минималистично, солото не проблематизира екстатичността. Не задава въпроси, не ни помага да се запитаме, защо толкова добре тренирано тяло е превърнато в умъртвено тяло, в машина автомат; в тяло което не ни предоставя каквато и да е възможност за уточняване и изясняване на екстатичното показване на тялото в екстаз.
Въпреки това, солото по някакъв начин е изяснено. Виждали сте това много пъти. Не си задавайте въпроси! Напомняте ми когато аз…не беше важно…но… Лилиан предполагам си мисли, че чрез това соло може да ни похити в екстаз. Тя като че ли се готви за някакви олимпийски игри, но нейната ексхибиционистичност е само едно самостоятелно присъствие, в което Лилиан е единственият състезател.
Според Шарл Бодлер, да се критикува публиката е нещо съвсем естествено, но Лилиан не ни занимава с това. Лилиан не критикува и себе си. Тя за миг не се усъмнява в нейното присъствие. Критичните прегледи на съвременното изкуство, които привличат внимание със смелостта на обявените си възгледи са интригуващи, но в случая не става въпрос за смело обявени възгледи. Явно „младите танцьори не се интересуват от класическите работи, както повечето възрастни от съвременното изкуство“, не помня кой беше казал това. Тук става въпрос за самите нас като самостоятелен обект. Разбира се можем да критикуваме и себе си като публика, и остротата на изказаното мнение може да ви подразни, както и аз не се харесвам в позиция на изразяване на крайна критичност, но в момента работим с предположения, занимаваме се с танца на Лилиан, като едно екстатично показване на тялото в екстаз. Не съм против интерпретациите, но в случая бих искала да изкажа само една констатация: екстатичното показване на тялото в екстаз е проява на безсмислена красота и предизвиква стрес, който другите ни нанасят, тъй като ние може и да не сме съгласни с една такива възторжена възбуда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар