Основни принципи на Бартиниеф

 

Оценка на тялото

текстът е част от книгата "Танцови представи и артистични предпочитания"
 

Текст на Мери Уилифорд[1]

Ще се съсредоточа главно върху основите на Бартиниеф и взаимовръзката между личността, типа тяло и личните движенчески предпочитания. Чрез движение, дискусии и работа чрез докосване с ръце студентите научават основни упражнения и принципите, които лежат в основата на концепции като иницииране на движение, движенчески комбинции, промяна на тежестта, пространствено намерение и подкрепа на дишането. Теорията на Бартиниеф развива динамично центриране, координация, сила, гъвкавост, подвижност, кинетично съзнание и изразност.

Ирмгард Бартиниеф (Irmgard Bartenieff), 1900 – 1981 генерира нова визия за възможностите на човешкото движение и движенческия тренинг. Тази визия е „изкована” от разнообразните й  занимания като танцьор, хореограф, студент на Рудолф фон Лабан, физически терапевт, пионер изследовател в областта на интер-културния танц, както и основен инициатор в полето на танцовата терапия. Бартиниеф започва да развива основите на своята техника,  като стъпва на опита си като терапевт, използвайки концепцията на Лабан за динамика, триизмерни движения и мобилизация в процеса на рехабилитация на пациенти с детски паралич през 1950-те. Тъй като много хора ходели при нея, включително и танцьори, тя продължила да разширява и изяснява разбирането си за това как концепциите на Лабан могат да влияят и да бъдат повлияни от анатомичното функциониране на тялото. Към основната рамка на концепциите на Лабан, която се занимава с елементите на движението и изразителността в смисъла на „усилие” и „форма”, Бартиниеф прибавя осъзнаването на важността на ефективното моделиране на тялото. И така изучаването на движенческия анализ на Лабан в САЩ - поради приноса на Бартиниеф - включва и работата на ниво тяло. Или обратното, поради това, че основните принципи на Бартиниеф се разпознават в принципите на движенческия анализ на Лабан, взаимовръзките на движенческите елементи - анатомични, динамични и пространствени – се взимат под внимание през цялото време на обучителния процес.

Същност

Основните принципи на Бартиниеф не представляват система от комплекс упражнения. Те са подход към основен тренинг на тялото, който се занимава с основните анатомични функции в контекст, насърчаващ личното изразяване и пълноценното психо-физическо функциониране като неделима част от общата мобилизация на тялото.

 

Цел

Ирмгард Бартиниеф казва: „Движението на тялото не е символ на изразяване, то е самoто изразяване. Анатомичните и пространствени взаимоотношения създават последователност от ритмически усилия със съпътстващи емоции. „Функционалността и изразителността вървят заедно в човешкото същество.” Основите на Бартиниеф са уникални в терапията на тялото, защото са базирани на разбирането на тренинговия процес при движение, коeто е отвъд простото ниво на функциониране на тялото.

 Повечето терапии за тяло поставят акцент върху "освобождаване на свръх напрежение", " лекота на движението” и „ефективното функциониране на ставите". Повечето терапии съзнават, че способностите на индивида да комуникира изразително в света се влияят от моделирането на тялото. Но много малко системи наистина осигуряват мост в процеса на тренинга, за да могат студентите да разгърнат целия си потенциал в използването на триизмерното пространство и да правят изявления чрез движенията си, които изразяват широк спектър от динамични качества и лични чувства.

Този скок от нивото на тялото до нивото на изразяването е особено важен за един танцьор, който иска едновременно да удължи живота на представлението, като оптимизира функциите на тялото, и да "говори" ефективно чрез театър.

В същността си Основите на Бартиниеф целят живото взаимодействие на вътрешната Връзка и ефективната функция на тялото с външната Изразност. 

Метод и принципи

 (1)  Основите използват движенческите анализи на Лабан, за да развият ефективността и изразителността на движението. Взаимодействието между вътрешната Връзка и външната Изразителност се подмомага в работата като се разглеждат всички нови разбирания за функциите на тялото в рамките на движенчески фрази, които включват промяна в триадичното отношение Тяло, Усилиe и Пространство.

А- Усилие – осигурява излъчването на интегрирана позиция, произлизаща от чувствено/емоционалната страна, която координира цялото същество по холистичен начин.

Б- Пространствено намерение - организира и изяснява връзките на тялото като установява ясна посока/цел на движението. Тези посоки са „живи магистрали”, по които тялото може да се движи във вертикални и не-вертикални траектории.

 (2)  Основите наблягат по-скоро на подвижността, отколкото на мускулната сила за постигане на максимално ефективно и изразително движение. Движението представлява един безкраен процес на промяна, модулация и вариации. Това не е процес с начало и край. Фокусът върху мускулната сила (често наблюдаван похват в тренингите в областта на танца, спорта или рехабилитацията) води до фрагментиране на движението, до изолирано повтарящо се дву-фазово движение като например свиване - разтягане. Фокусът върху подвижността акцентира редуването на мускулни групи в контекста на една цяла движенческа фраза. Функцията и силата се изграждат чрез различни взаимосвързани опити върху част на тялото - не само за различните роли на мускулните действия, но също и за вариране на динамиката, ритъма и пространствения модел. Подвижността на торса винаги е важна, а интегрирането на всички части в рамките на цялото тяло непрекъснато се подчертава. Фокусът върху мускулната сила обикновено е механичен, докато фокусът върху подвижността изисква Усилие/Форма/Пространство, което отразява сложността на  функционирането в света.

(3) Основите акцентират на Фразирането, започвайки с вътрешна подготовка (чрез намеренията на отделните части на тялото, пространствено намерение или намерение - усилие). Инициирането на движението определя целия процес и пътя, който движението ще поеме. След като се инициира движението, действието се случва. Така че всеки процес на повторен тренинг (за да се премести тежестта в пространството или кракът да се вдигне по-високо) трябва да огледа целия процес на моделиране на тялото от момента на иницииране на движението. Неефективното иницииране може да дойде от много различни източници - детски навици, недоразумение при възприемане на желаната последователност, липса на яснота при пространствено, ритмическо или намерението, свързано с усилие. Когато действието се придвижва от момента на инициирането му до основната фраза (момента на напрягане), Основите увеличават мобилността като поставят акцент върху последващите линии на движение в пространството или на завършването на процеса на изразяване на позиция. Тези акценти стимулират тялото да продължи да намества тежестта си, вместо да се стреми към статично "настаняване" или "позиция". И докато действието се премества от една част на тялото към друга, цялото съотношение между енергия и тежест се променя. Осъзнаването на това е особено важно за танцьори, които стигат до задънена улица в опитите си да постигнат „правилната форма”. Основите също имат съзнание за това, че всяко движение създава собственото си продължение в следващо движение. Принципът на Лабан за Усилие/ Възстановяване е постоянно валиден и поддържа жизнеността на движението. Всички етапи, през които минава движението - Подготовка, Иницииране, Основно действие (напрягане) и Възстановяване допринасят за неговото фразиране на анатомично ниво и на ниво организация на човешкия живот. При премоделиране трябва да се мисли за цялата фраза!

(4) Основите ползват основни упражнения, формулирани според принципите на развитие (бедрената флексия - екстензия, промяна в таза стреловидно и странично, половин тяло, кръстосана половин връзка и акцент върху градираща ротация на проксималните стави), за да подпомогнат правилната функция на големите мускулни групи в тялото. Тези основни упражнения впоследствие се организират в по-големи движенчески серии, изискващи пълно взаимодействие на всички елементи в редицата.

(5) В поставянето на акцент на фразирането подходът на Основите е едновременно диагностичен и образователен. Незабавно се откриват смущенията в модела на движението (developmental patterning) и в изграждането на редици от координирани движения и тези смущения могат да бъдат преодолявани. Докато такива проблеми в изграждането на движенчески редици и фразирането могат да останат скрити при по-традиционните системи с изолирани "упражнения".

(6) Както за „стабилността”, така и за „мобилността” Основите се концентрират да намерят активна връзка - от вътрешната подкрепа чрез дишането през сърцевината на тялото до крайниците. Тази връзка се използва или за осигуряване на стабилна основа на тялото или за активиране движението на ставите. Основите не подкрепят принципа на движение, при който една част от тялото остава неподвижна, а другата се движи спрямо нея, както традиционно се приема в анатомията или каквато е практиката в много други танцови тренинги („дръж таза неподвижен и работи само с крака”). Центрирането/Изравняването (alignment) е взаимовръзката с пространството и усилието. Това не е статичен феномен, подобен на натрупването на строителни блокове, а по- скоро постоянно променящо се взаимодействие на енергиите на пространството и усилието, които поддържат баланса помежду си чрез активен диалог.

(7) Основите се справят с обичайните проблеми на танцьорите, като осигуряват разбиране на фундаменталните принципи на движението, които съдържат тези проблеми. Тези принципи са приложими и във всекидневния живот. Така се хвърля мост между тренинга и другите ежедневни дейности. По-долу са изброени специфични проблеми на танцьорите и са дадени примери как Основите могат да ги третират в по-широк контекст.

Проблеми на танцьорите и  възможни подходи, предлагани от Основите, за справяне с тях

А) „Как да се издигна над опорния си крак?” „баланс”, „центриране”?

 Дишането като регулатор на вътрешното пространство. Кинетични връзки в тялото за вътрешна подкрепа и осигуряване на стабилна основа. Динамично (като опозиция на статично) центриране.

Б) „Чувствам се некоординиран. Движението ми е рязко, не се случва плавно.” „Гръдният ми кош е схванат и тазът ми е блокиран.”

 Тотални взаимовръзки в тялото, всяка част на тялото участва във всяко движение (дори и най-малките) като инициатор на движението или като подкрепяща го; отношението на дишането към непрекъснатостта на протичането на движението в тяло; живото взаимодействие между тялото и крайниците.

С) Как мога да издължа крака си още повече? Нямам достатъчно обърнати крака.” „Как да свържа ръцете си с гърба?”

 Пълна артикулация на проксималните стави, включително познания за движенията в тазо-бедрената и раменната става и как въртящата функция води до пълноценна триизмерна употреба на пространството. 

Д) „Стоя добре в центъра на пода, но имам проблеми с движението в пространството.”

-Мобилизация на преместването на тежестта от тазовото дъно и изграждане на избутващ модел на движение от ниската част на тялото.

Е) „Чувствам се възпрепятстван.”

Тялото да се преживява като свързано с личните чувства и с потребността от справяне със средата. 

(8) Съставна част от основния подход на Основите е визията за обучението в спецификите на движението като лично приключение. Съществуват основни принципи на движение, но няма един единствен начин за постигане на пълноценно функциониране, валиден за всички. Хората моделират своите движенчески реакции според своите възприятия, които им осигуряват адекватно функциониране в средата, тъй като всяка лична история е уникална. Взаимовръзката на Личността и Средата започва в момента на тяхната среща и продължава до момента на смъртта. Моделирането на мускулни реакции се случва непосредствено и по силата на навика във всяка нова ситуация, без значение дали са ефективни или не. Старите команди като „вдигни си крака” инициират цяла верига от движенчески реакции, които може да са били адекватни за обличането на детския ни зимен екип, но не са ефективни в урок по танци, когато правим „developé” (отваряне на крака) на станката или на сцената където краката трябва да „говорят за” богата чувствителност или лют гняв. Тъй като ранните модели на навиците са формирани в специфичен контекст (зимен екип), който може да не провокира ефикасно моделиране на реакциите на физическо ниво ( ефективно бедрено свиване, ротация) и може да се асоциира с определени емоционални преживявания (може би объркване или чувство на затрудненост), често танцьорите (и други хора) имат нужда да се върнат към основни въпроси, засягащи тяхната „виталност” в движението, и да открият движенчески принципи, които да приложат в танцовите техники и да отидат отвъд различните стилове. Това трябва да бъде направено със съзнание за наличието на личен контекст и с рабирането, че личната история и мотивация са винаги в сила.

В заключение тези, които практикуват Основите са жадни наблюдатели на всичко, което движи индивида във всеки един момент, откъде се инициира движението и как то се развива и преминава в тялото в енергията и в пространството. Основите предоставят инструменти за съсредоточаване на вниманието върху това (а) какво всъщност прави индивидът, (б) по какъв начин то е различно от желаното, и (с) няколко възможности за намиране на нови модели чрез свързване/артикулиране на тялото, мотивация на усилието и пространствени намерения. Използвайки рамката на анализите на Лабан, Оновите решително ни водят по личния ни път към пълноценното функциониране – към синтез и цялостност.

---

[1] Mary Williford- професор по танц и преподавател на Лабан анализи в редица Американски университети, American Dance Festival, Bates Dance Festival. Текстът е писан за уъркшоп, проведен в рамките на Американски танцов фестивал, Дюк Университет, Северна Каролина/ 1994)

 

 Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"