Пиша този текст с предварителната уговорка, че преминавам само повърхностно върху неизбежна непопулярна идея или обратното (избегната популярна идея?), като навлизам в тема, където се чувствам неподготвена, но с голямо любопитство се опитвам да предполагам някакво зараждащо се усещане.
Навлизайки в новата мета реалност, трябва ли доброволно да продадем телата си, за да придобием своя нарцистичен аватар? Кой ще е собственика на тези аватари? Може би първо да си зададем реторичния въпрос кой е собственик на тялото ни? И кой ще притежава нашият двойник? Технологическите собственици на нововъведенията? Мнозина вече се радват на идеята за нов мета свят, особено младото поколение, други потриват ръце как ще капитализират този нов свят. До тук нищо особено, което да не ни е понятно. Но да се запитаме какво ще правим в това мета пространство и най-вече колко време ще сме там? И какво ще стане, когато ни омръзне и изоставим нашите аватари, тъй като тялото все някога ще поиска реално да се върне в стария свят, да си върне свободата и автономността на тялото? Какво ще остане след като захвърлим тази мета реалност, сигурна съм, че все някога това ще стане, както сме отхвърляли и други популярни идеи, тогава къде ще се върнем? В една занемарена реалност?
И въпреки че реалността може да е понякога грозна, мета еко стаите по-добри ли ще са и защо търсим идеални варианти? Та нима можем да достигнем съвършенство? Надявам се да не продадем толкова лесно телата си! Въпреки, че вече някои го направиха доброволно и много лесно през последната пандемия. Но защо да сме изненадани. Хората от векове продават телата си, правели са го доброволно, правели са го и за пари. Продавали са даже и душите си. Но ако сме благородни и не обвиняваме никого, особено тези, които са го правили за пари, и не обвиняваме даже и тези, които го правят все по-грозно и днес, нека да анализираме автентичността и автономността на собственото си тяло.
Тялото е по-вярно от психиката, от емоциите и от разума. Тялото усеща на чисто физическо ниво когато нещо не е наред, когато има симптоми, когато нещо го боли, и това от което се учи, е когато наистина преживява травми и болести. Тоест само когато сме болни, можем да изследваме и знаем повече за тялото, да се учим от собствения си опит и практика. Защо искам да вярвам в тази посока. Защото ние няма как за дълго да бъдем заблуждавани, че някъде в друг мета свят всичко е по-хубаво и по-спокойно. Защото вярвам, че тялото ще умре много бързо, ако не го тренираме, ако не тичаме в гората, ако не плуваме в морето, ако го изоставим. То ще отмъсти на психиката, на емоционалния ни живот и всичките разумни доводи, които неизбежно се проявяват, когато сме притихнали в стаята и не сме пред технологичните устройства.
А сега да се запитаме, може ли да има мета-танц? Знаем за японските опити за хореографии с компютърни холограми, знаем за дифузните светлинни ефекти. Знаем за Холивуд, който разработва актьори аватари, тоест вече говорим почти за минало свършено време. Но искаме ли наистина да разрушим това божествено създание Човек, за да участваме в един измислен мета свят? Необходимо ли е да контролираме всичко: да контролираме емоциите, желанията, неизвестното, миналото, бъдещето? Няма ли да разрушим собствената си идентичност, създавайки клонинги и аватари? И няма ли да изневерим на собственото си тяло?
Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"
Няма коментари:
Публикуване на коментар