събота, 11 август 2018 г.

защо толкова лош театър?



 текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура

                                                                                                                         

Скоро попитах един театрален критик в женски род, който много уважавам, защо толкова лош театър гледаме. Отговорът беше горе долу -  ти какво очакваш. Очаквам откровен театър - даже и да не е съвършен; съвременен театър - даже и да се занимава с вечните теми; театър не проституиращ - който се продава само за да печели и задоволява аудиторията си; провокиращ театър - без обаче да е наивен; забавен - без да е пошъл; ироничен - даже и към себе си; сериозен - даже и да е мъчителен; артистичен – който не забравя, че всичко е игра, а не на живот и смърт; независим в зависимостите си и т.н. 
 

И като казвам театър, имам предвид всички сценични изкуства, без значение каква е изходната гледна точка. Дали се занимаваме с езика или с тялото, е само избор от къде да започнем, но къде ще се озовем, няма никакво значение. Важното е пътуването. Важно е да напредваме, без значение дали тичаме, лазим, коленичим, или смело се прокрадваме. Може да се провалим, но си струва да опитваме. Защо да се ограничаваме в строго профилирани жанрове, стилове, посоки на работа. Нито пък ще ни помогне, ако определяме колко едно нещо е театър или танц. Това не води до никъде. Това разграничаване може само все още да се среща в националните институции, обществените администрации или националното богатство, където промените стават пост фактум.


Ако танцът го свързваме само с движението, то ние сме много далече от истината. Ако театърът е само текст, то ние също сме толкова далече от истината. Въпреки първоначалните си намерения, тези две сценични изкуства толкова много си влияят едно на друго, че непрекъснато се променят взаимно, така че е доста ограничено, да не ги разглеждаме като едно цяло.

Осмелявам се да кажа, че танцът много повече повлия през последните години на театъра, отколкото да твърдим обратното. Думите се изричат от хора, хората имат поведение  чрез тялото, чрез позата, чрез действието и отношението и т.н. Никога не изричаме нещо, без да сме въвлечени телесно. Обаче обратното – да не казваме нищо, но да кажем много повече – е факт! Така че, няма как да игнорираме поведението на тялото, личността, действието, актът. Няма как да не си признаем, че всичко е свързано. Действие и постъпки, изказани думи и твърдения.

Промените в ежедневния живот често ни объркват с вариации. Някои действия са позитивни, но те винаги са свързани с това какво е възможно, с това, което можем да си представим. Реалните промени, ако можем да ги назовем така, може да са и нещо различно, но те винаги се случват от нещо, което е възможно или какво можем да си представим. Артистичните практики са територия, където можем да измислим нов вид промени, за да продуцираме нов опит. Работата на артистите е да създават възможност за нов опит. Ние не искаме интерпретации, ние искаме актуални и реални промени. Това не включва класическото разбиране за репрезентацията, защото естетическият опит винаги се стреми по какъвто и да е начин да формира нов променлив опит. Защото естетическият опит трябва да формира проблеми. Той не трябва да се съсредоточава върху обекта, а да бъде разглеждам като артикулация на ситуацията. Естетическото преживяване не е взаимоотношение, защото то няма нищо общо с възможностите. То трябва да е над тях. Естетическото преживяване трябва да създава празничност. То трябва да артикулира нови ситуации, които може да са разпознаваеми, но и да са актуализирани; може да са чужди промени, които не познаваме, които са атрактивни, но трябва и да се съмняваме в тях. Чрез естетическото преживяване трябва да създаваме някакво напрежение. Иначе защо да се правим на психоаналитични.   

Всъщност много ми се иска, следващият път когато попитам защо толкова лош театър гледаме (включвам всички сценични изкуства), да ми отговорят: Защото до толкова ни е представата и възможностите за естетическо преживяване. И това би ме успокоило временно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ПРЕДПОЧИТАНИЯ ЗА ТАНЦ блог платформа с финансовата подкрепа на Национален Фонд "Култура"

    Автор Виолета Витанова Виолета Витанова е артист на свободна практика в областта на съвременния танц и пърформанс. Завършва магистра...