петък, 3 август 2018 г.

THE COMING BOOGIE - WOOGIE - 1 част



Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура

                                                                                                                         

откъси от книгата THE COMING BOOGIE - WOOGIE
first published 2012 by Mychoreography
in collaboration with: University of Dance and Circus Stockholm,
MDT Stockholm, Performing Art Forum
Supported by Swedish Research Council


THE COMING BOOGIE - WOOGIE е нещо като атлас, почти като речник за думи и значения, описание на методи и практики, които са заели достатъчно място на европейската сцена от последните години, така че е задължително да им обърнем достатъчно внимание. Действия, проявления и практики, които ни провокират и задават въпроси.  Това е една енциклопедия за стратегии, идеи, движения и концепти. Това е манифест на бъдещето, „може би единствената книга от която ще имате нужда преди апокалипсиса, както ни уверяват инициаторите и авторите. Може да сме съгласни или да не сме с някои изводи и описания, но със сигурност четейки, сме въвлечени в едно приключение.
Едно от нещата когато ми подариха тази книга (впечатли ме много) е, че уверено и с чувство за хумор се правят сравнения, дефинират се даже тенденции. Като например да се каже, че сме свидетели на  мотаеща се техника (hang out technique) или пинк-понк хореография (pink-ponk choreography). Или пък да се каже, че „работенето е повече от почистването“. Симпатично, нали? Или пък, че whoopee cuchion, ако го преведем като: Ура, възглавница!,  „е полу-практично устройство, което, когато се използва, създава кратко разстояние в съзнанието на слушателя“.
Ще публикувам откъси от книгата в азбучен ред и в няколко части, за да не ви тормозя с изтощително четене, или пък да си позволите да четете набързо през редовете. С този атлас от предложения можете да се съгласите или да не се, но със сигурност ще ви помогне да разберете от коя част на традициите сте? Някой ден може да ви зададат този въпрос.

Приятно четене!
Галина Борисова


1 част
anticipation - /очакване, предварителна представа

Художникът не трябва да рисува това което вижда, а това което ще се види
Хореографът не трябва да организира това което е, а това което ще стане


art изкуство

използвайте изкуството като извинение, за да правите нещо, което винаги сте искали да правите

art world loves choreography - артистичният свят обича хореографията

Днес много музеи и галерии дават шанс на танцовите практики: Center Pompidou, Париж, Guggenheim, Ню Йорк, Hayward Gallery, Лондон и др. Ние всички харесваме това внимание, което определено допринася за значението на хореографията в по-широк аспект. Артистичният пазар има това, което хореографията няма - а именно много пари и дискурси които са много стари, претенциозни, йерархически и самоусъвършенствани. Eдин от начините да се даде шанс и на хореографията може да e, като тя се включи в създаването на конкретен дискурс. Усилията за сътрудничество за какво и как говорим за хореографията и кой е авторитет са от жизнено значение, за да се скицира и сподели пейзажа, който е специфичен и решаващ в нашата сфера.


artificiality – неестественост

Неестествеността може да е начин да се позиционирате извън реалното, без да сте лъжа. И двете – реалното и лъжата се отнасят по някакъв начин към истината, или като твърдят или като отричат, докато умението може да достигне извън реалността. Повечето филми например са лъжа, претендирайки, че някои истории на които вярваме може да са истина. За да направим нещо изкуствено, не е необходимо то нито да е направено, за да продуцира лъжа, нито да е автентично. По-скоро неестественото се опитва да не се отнася до това, дали нещо е вярно или лъжа.

authenticityавтентичност/достоверност

Значението на автентичността в действителност е постоянно; има една дефиниция, едно нещо е като света. Може да се използва като опозиция на репрезентацията. Вместо да репрезентираме нещо, сме истински. Например използването на не-професионалисти е стратегия, за да покажем нещо, което е автентично. Или автентичната импровизация, която се фокусира в търсенето на стимули като причина за движение.

                                           photo:Ani Collier, Varna Ballet competition, Svetlana Svinko
ballet балет

Балетът е противоречива движенческа система с потенциал от репресивен, ограничителен капан за ума и тялото и откритие чрез форма, за да се изпита свобода

bounceподскачане

Може би подскачането е първото танцово движение на всички времена. Да си подгънем коленете, да поотпуснем бедрата, да разтегнем глезена. Подскачането е препитание (мачкайки грозде, за да направим вино), ритуал (при танца), хоби (забавление, парти), упражнение (аеробика), класически танц (plie).

chain of assumptions - окови на предположенията

Първото предположение е, че ние винаги действаме от трибуната на нашето разбиране за това, което е направено преди нас. Това разбиране формира структури които имат разумно значение и поради това създават новa памет, чрез която ние да действаме. Без предишни структури, памет и познания е много трудно. Например при изучаването на език, след известно време става по-лесно да се заучават нови думи. Следващото предположение е, че паметта е измерване на структури, без значение дали са разпознаваеми или не. В продължение на казаното, ако използваме тази логика на обратно, ние можем да структурираме ситуация, използвайки прости значения за разбирането на възможността да се помни и това създава ситуация, където разпознаваемите начини на структуриране не могат да се използват. Използвайки спомените като измерване и банални методи като подривен контраст и единство, ние продължаваме да работим и конструираме неща, които не могат да бъдат конструирани без отношение към паметта. И да се върнем обратно към предположението, че начина по който структурираме нашето настояще е това, което става трибуна, от която действаме, колкото това да е тривиално. Това ни довежда до предположението, че когато срещаме нещо, което не можем да управляваме и си спомняме, то може да бъде възможност за друг начин на конструиране, и поради това също е памет. Затова, следвайки предишните логики, можем да променим самата структура, от която да действаме. Последното предположение е, че чрез промяна на начина по който си спомняме и създаваме нашата история, ние влияем на начина, по който си я спомняме.


collaboration - сътрудничество

За съжаление по подразбиране, групите склонни да се оттеглят, когато се опитват да определят желание, може да се нарече Едипов комплекс: един човек от групата e нарочен като фигура на бащата. И тогава групата прехвърля задачата за действие към тази представителна фигура “обединяваща интересите”. Основният въпрос: “Какво публиката да очаква?” се преработва като специфичен въпрос “Какво бащата иска”. Това е измамно опростяване. За да се избегнат спекулации за потенциалния отговор на бъдеща аудитория, членовете на групата изиграват решаващата партия, която предстои-реакцията на лидера (неговото потвърждение или критика). Традиционните форми на харизматичните тиранични лидери в ансамбловите продукции в театъра и киното (от Брехт до Фасбиндер) разчитат много на този модел на Едиповия комплекс. Но това също е адаптирано и като съвременна техника на организиране и управление: повишава продуктивността, лидера ще създаде условия за постоянна несигурност. Лидерът ще бъде целенасочено непоследователен, когато възнаграждава или порицава и трудно ще може да бъде разбран въобще като цяло, за да може всеки да се тревожи, когато предлага нови идеи - да се представят по най-добрия начин, за да задоволи непрозрачните си изисквания (и избегне неговия гняв). Този работещ модел може да отприщи голяма динамика и създаде силна лоялност в групата/ансамбъл и разпределянето на ролите, така че всички да отидат в ада, заедно с авторитетната фигура (Фасбиндер експлоатира не по-малко себе си, отколкото актьорите си). Въпреки че такива солидарни фигури могат да зависят от колективната енергия която канализират, името им позволява да се движат напред - само ако пресъздават подобни условия за работа на други места.

collective activity – колективна активност

Ако се върнем обратно в дните на древния дансинг, хората танцуват по двойки. Заедно мъже и жени, танцуват по образци и модели. След това започва диско ерата, двойките се разделят и танцовият под-дансинг става групова активност. В началото се забелязват специфични движения, понякога образци, нови формирования в стаята. Но с времето тези образци и формирования се изпаряват и днес техното ни удари в земята. Танцът стана пълен хаос. Освободени от композиционни обвързаности, свободни да се загубим в собствен транс, танцът се танцува както можем. Понякога се работи колективно, във временни обвързаности и свободи, както искаме. Не е нужно да чакаме някой да ни покани, за да танцуваме в двойка или да танцуваме с някой от другия пол. Дансинга е само един аспект от индивидуалния свят, нямаме нищо против да задоволяваме своите собствени нужди. Това е дансинг, където привързаностите се преместват и съюзите се формират или реформират. Дансинга изисква група. Всички идват, за да извършат същата активност в споделено време и пространство. Параметрите на тази активност са дефинирани и ние отиваме там, за да направим точно това. Групата действа заедно и определя стила на танцуване. Всичко това се случва в рамката на колективната активност. Танцуваме независимо от останалите, но е невъзможно да го правим сами. Трябва да се сподели изпотяването, някой да се блъсне, да се клати, да подскача, да разклати хората да се впуснат. Индивидуалният танц е колективна активност, формирайки групата да се държи заедно чрез създаването на споразумения/конвенции.



                                                            photo by Benny Jackson

community – общност

Терминът общност има две различни значения: 1) Група от интерактивни хора, живеещи в някаква близост (в пространство, време и някакви взаимоотношения). Общността обикновено се отнася до по-голям социален съюз, отколкото едно домакинство, които споделят общи стойности и имат обществена сплотеност/съгласуваност. Терминът може да се отнася и до национална или интернационална общност; 2) В биологията общност е група взаимодействащ жив организъм, споделяйки заселена среда. Човешките общества се стремят, вярват в ресурси, предпочитания, нужди, рискуват, в някои други условия - настоящи и общи, засягащи самоличността на участниците и тяхната степен на сплотеност.
С идването на интернет,  концепцията за общност има по-малки географски ограничения, след като хората може да се събират виртуално  в online общество, да споделят общи интереси, независимо от физическата локация. Преди интернет, виртуалните общества (социални или академични организации) бяха ограничени от възможните комуникации и транспортните технологии.
Думата общество, произлиза от френски communite, което произхожда от латински  communitas (cum, “with/together” + munus, “gift”) обширен термин за дружба или организиране на общество.   

contemporary съвременен

Съвременен е трудна работа. Радикалният съвременник трябва да е съответен и не трябва да очаква признание. Да си съвременен не е допълнение, не е добавка към историята, по-скоро е отричане; съвременният акт е отхвърляне и първият който е отхвърлен - сте вие. Съвременникът отхвърля себе си. И ако да, скочите във вярата, вие сте на погрешното място. Съвременността оперира без прескачане и вяра, без историчност, без загриженост. Достатъчно парадоксално: съвременният отива по дяволите. В момента в който го прави, е вече (so passe) в миналото. Съвременното не може да се премери, локализира, и ако се сложи в програма – то вече е приключило. Не вземайте сезонни програми като обещание за съвременно, по-скоро като диагностика на изтекъл срок на годност.
За да бъдете истински съвременен вие трябва да сте малко преди вас самия, трябва да сте определено не съвременен, за да се конфигурира, предскаже, и да сте готови за това, което ще дойде. Кодът вече трябва да е на място,  където ще удари почитателите.




conventions of composition – конвенции за композиции

Ако сте заедно на същото място правейки същите неща, се създават някакви конвенции. Те могат да бъдат назовани, изречени и да станат композиция за танц. Познавайки конвенциите като инструмент за танц, означава да познавате какво е направено и това неизбежно се случва в групови ситуации. Вместо да се опитвате да подредите деятелността по отношение на съзнателните избори за време и място, за да се осъществите чрез конвенции. Да се съгласите с конвенциите, значи да избегнете всякакво сътрудничество и опозиции и да се придържате към най-баналните интерпретации. Достигайки до не-интерпретацията, се опитвате да бъдете категоричен с това което правите, като да бъдете просто това. Няма скрити значения, няма метафори и мистика, вместо това имате директен и първи избор, инстинктивното чувство как нещата би трябвало да бъдат.  Конвенциите винаги се формират в колективна активност, когато правим същите неща на същото място, по същото време и може да е достатъчно като правило. Конвенциите като съзнателен избор предават отговорността на групата и техните невидими структури.  Тези структури остават еднакво непознати, непохватни или невъзможни да се говори за тях, да бъдат изрични. Това което ги прави видими, е когато ги назоваваме като ръководни структури, композиции, състав на работата.
-->

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ПРЕДПОЧИТАНИЯ ЗА ТАНЦ блог платформа с финансовата подкрепа на Национален Фонд "Култура"

    Автор Виолета Витанова Виолета Витанова е артист на свободна практика в областта на съвременния танц и пърформанс. Завършва магистра...