Вили Прагер в интервю с Галина Борисова

Бихте ли споделили защо още сте любопитни в произвеждането на представления, да споделите нещо конкретно, около което се занимавате в момента? Може да формулирате интереса си и желанието да работите в едно изречение?

Освен всичко, аз съм и мързелив. Не обичам да извършвам труд, просто заради самият труд. Обичам да достигам крайната точка. Споделянето и представянето пред публиката ми доставя истинско удоволствие. Така и започна всичко от преди 25 години - от вратата на сцената и тихо, че публиката вече е влязла.

  TRANSFORMABILITY- BAZAAR фестивал, Прага

„Някой прави нещо на сцената и публиката го гледа – така е в повечето случаи при конвенционалния театър, най-популярната форма която наблюдаваме от доста години. Има разбира се и други опции, но тази ситуация доминира продължително, и все още може за някои да е интересна. В този контекст са направени много представления и няма нито едно представление, което да е перфектно. След едно такова представление вече не е необходимо да се правят представления“. Вие обаче се интересувате по-скоро от проблематизирането на театъра (сценичните изкуства като цяло и ако не ги разделяме на жанрове, да го наречем просто театър)? Какво е отношението ви към проблематизирането на театъра и проблематизирането даже на пространството, където може да се случи театър? Имате ли някакви точно изяснени стратегии, или просто интуитивно правите това, което правите?

Участвал съм или съм бил автор в различни сценични процеси, използвайки неконвенционални работни пространства. Първият ни самостоятелно продуциран проект заедно с Ива Свещарова и Мила Иванова „Разстройство“ 2000г. се случи в басейна на Централната баня в София. В последните години се концентрирах/ме в работа, използвайки конвенционалното разположение между публика и зрители. Сега въпросът е какви са „конвенционалните'' условия за такава работа в България или продължаваме да работим в супер офф такива. Говорейки за пространствата, не подхождам към тях интуитивно, просто защото нямам тази свобода да го правя.

До каква степен когато работите, позволявате на изпълнителите да имат свобода, как вземате решения при колективната работа, работата ви е по-скоро свързана с метода на отпадане, или с метода на допускане? Или просто работите като пинк-понк хореографирането/композирането?

 В почти всички мои авторски или ко-авторски работи участвам и аз, така че съм в процеса и от двете страни. Не съм фен на създаването на хореографски материал, чрез импровизации по тема, но обичам да играя пинк-понг.

 Victory day - фестивал "Етюди и приятели"

До каква степен при работата ви е важен процеса? Днес сме свидетели на радикална разлика между процес и продукт? Или мислите за всеки един от тях като производствена единица?

      Процесът е изключително важен за мен. С всяка изминала година имам нужда от все по-дълъг и задълбочен процес. Харесва ми процеса да завършва с продукт, а и в България нямаме друг избор. За сега тук никой не финансира процеси, и поради това има много, но не съвсем качествени продукти.

Ние не работим изолирани  и нашата практика понякога е свързана с отношението ни към нещо, към някого. Имате ли нещо конкретно, което ви кара да се противопоставяте, или по-скоро не ви интересува историческото наследство и вие дори „арогантно“ сте готови да предлагате актуализирането на нови композиционни инструменти? Къде се поставяте в безкрайните възможности: като нарушители, или като съграждащи? До каква степен сте радикални? До къде искате да стигнете?

     Никога не съм правил нещо за да бъде самоцелно провокативно. Не съм се съобразявал с тенденции, въпреки че те ни влияят подсъзнателно. Намирам за „арогантно“ да си копие на копието, да не си любопитен, да не поемаш риск и да стоиш затворен в собствения си кокошарник.

Нямаме синоним на съставната част мета. Нейното значение е зад, през, след или извън нещо. Кое от всичките представки ви е най-симпатично и защо? 

      Това наистина е един мета як въпрос. Мисля по него и се надявам след 10 години да мога да дам мета отговор. За сега всички сме извън нещата, но сме част от  единна мета глобална общност.

„Не бихме искали да мислим метафората като репрезентация, а по-скоро като комуникация между две несъвместими системи. Метафората е буквално случването на нещо, което не може да бъде обяснено или разбрано, освен чрез самата метафора. Предполага се, че метафората представлява и двете страни, но не може да бъде разбрана и от двете, колкото са несъвместима и различни и двете страни“. Бихте ли споделили вие как се съотнасяте към метафората? Смятате ли, че я използвате във вашите работи или се стремите да се изразяване по-директно и документално (ако можем да се изразим така)? „Метафората се намира между и е съвместима с две несъвместими системи“, ако сте съгласни с такова твърдение, може ли да споделите повече за вашето отношение към метафората?

      Интересувам се от формалното използване на метафората и създаването на нова такава -  от ре-формулирането на първата.

  

 

"Музей на хигиената"  Вили Прагер и Ива Свещарова 

Какво е положението ви към мулти възможностите? Ако мислим чрез противоположности и опозиции, вие на какво се противопоставяте? Ако предположим, че мулти възможностите се противопоставят даже и на самите себе си, кое е това нещо, с което бихте се занимавали за по-дълго време? (може да е тема, личност и т.н.)

      Мулти възможностите ни дават право на избор. Много често се чувстваме затруднени, когато има такива, защото сме израснали в тоталитарно и затворено общество. Артистът е в един постоянен процес и тренинг за научаване как да прави избор.

Бихте ли изброили няколко артисти, които следите с интерес и на които симпатизирате?

      Жаром Бел, Дойферт и Плишке,  Драгана Булут.

Ако трябва да изберете къде да отидете в един определен ден, и ви се предлага избор от концерт, танц, театър, опера, на какво бихте отишли?

            Какъв театър, какъв концерт, какъв танц, каква опера ... след това на ресторант!

Може ли да изборите 3 важни неща, сентенции, които не бихте следвали?

Органичност в театъра.

Красота в изкуството.

Национални корени.

 Кой е вашият следващ проект върху който работите, бихте ли споделили нещо повече за него?

Последната ни работа с Ива Свещарова е „Произведени за щастие“, чиято премиера беше през декември 2018г. в  ДНК-пространство за съвременен танц и пърформанс.

Какви са предимствата да се работи в България?

             Мutterland