Какво произвеждаме? Каквото и да е?

11 част

 "Това е всичко" снимка Илиян Ружин

What does it produce? - Какво произвеждаме?

Някой прави нещо на сцената и публиката го гледа – така е в повечето случаи при конвенционалния театър, най-популярната форма която наблюдаваме от доста години. Има разбира се и други опции, но тази ситуация доминира продължително, и все още може за някои да е интересна. В този контекст са направени много проекти, но няма нито едно представление, което да е перфектно. След едно такова представление вече не е необходимо да се правят представления. Може би защото във всеки период от историята това работи различно; публиката идва да види представлението с различен контекст, те виждат това което виждат чрез различни перспективи и в различно време. Има проблематичен аспект, публиката знае контекста и отива да види представлението, а артистите знаят контекста, чрез който те създават представлението. Всичко е изградено на познаването на миналото, което създава очаквания или някаква форма на гледане на представлението, което дава възможност на аудиторията да знае какво да направи с всичко това. Ако представлението задоволява очакванията на аудиторията или се адресира към някакъв дискурс, който е категоричен (например представление което е за нещо), това е опит да се представи самото нещо,  но по този начин не ни се представя нищо ново, а става дума само за повторение на идентичност, която вече познаваме. Ако представлението не ни задоволи очакванията и не е нещо, което разбираме, не представяме нещо категоризирано или  пък представяме нещо ново, тогава аудиторията е разочарована, тя е изхвърлена и става незаинтересована към това, което представяме. Другият вариант е да задоволим публиката с някакъв скучен метод, за да произведем театър, някакви варианти на същото, да изненадаме, но не съвсем и лесно да го забравим. Ако продукцията иска наистина да създаде нещо ново, театърът става проблематичен, проблематично е и мястото, където създаваме театър. Но пък къде другаде сме свободни да произвеждаме такива нови идеи, ако не в театъра и изкуството?

 

 "Това е всичко" снимка Елиян Ружин

 

whatever - каквото и да е

Каквото и да е, е някакъв сленг, термин който значи „ каквото и да кажеш“ или „не ми пука какво казваш“. Терминът се използва за да отхвърли предишни изявления и да изрази безразличие и се възприема обикновено като невъзпитаност и непокорност. Например в Калифорния през 1980-те, много често чуваме момичета да казват: „ Не мисля, че това което казваш е от значение“, според сленг експерта Тони Торн, който пръв забелязва такова говорене.

Понякога е необходимо да се откажем от нещо по непредпазлив начин. Просто да го изоставим с някакво уморено пренебрежение, в зависимост от настроението. Това може да бъде огромно затваряне, водещо до депресия или огромно отваряне, водещо до неограничени възможности.

Това което можем да направим е това, което само можем да направим

Ето няколко примери, които може и да са ни полезни:

·       Дайте обратна връзка защо се случват по този начин дадени неща

·       Създайте си настроение за необходимост, усещане за незаменимост: „Без мен нещата няма да станат така както искам, или пък даже няма да са възможни“.

·       Помислете за капацитета на групата в положителен смисъл

·       Произведете изключителна специфичност

·       Заобиколете другите начини и не осъждайте когато някой направи нещо

·       Създайте аргументи, където всичко е ок, тъй като каквото и човек да прави, не може да бъде нещо, което не може да се направи и всяка друга група никога няма да направи точно същото

·       Натиснете нещата колкото е възможно и даже още малко повече

·       За да се почувствате напълно ненужни, „ Вместо мен някой друг може да е тук“, и това правило може да се приложи при всички положения, може да е даже и нещо друго, еднакво специфично и добро.

Работенето е повече от чистенето!

Огромни  благодарности на :

Alice Chauchat, Amande Apetrea, Anders Jacobson, Celine Condorelli, Elizabeth Ward, Emma Kim Hagdahl, Halla Olafsdottir, Helena Stenkvist, Iftah Gabbai, Juli Reinardz, Jens Strandberg, Kim Hiorthoy, Linnea Martinsson, Ludvig Daae, Marten Spangberg, Moriah Evans, Petra Sabisch, Rebecka Stillman, Stina Nyberg, Tea Tupajic, Tova Gerge, Tove Salmgren, Uri Turkenich, Zoe Poluch

Публикувани текстове от книгата THE COMING BOOGIE WOOGIE са преведени

от Галина Борисова

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" 

                                                                                                                         

-->