Културата като част от проблема, не като част от разрешението

текстът е писан през месец юли 2018 г. публикуваме го отново!

Галина Борисова

Културата като част от проблема, не като част от разрешението

Културата и политиката днес се приближиха, и ето задаваме си въпроса - би ли могла културата да ни убие? Поради религия, различия, сексуални ориентации и т.н. Културната индустрия, която ни залива през последния век ни предлага съмнителни или поне винаги оспорвани култури. Защо трябва да преподаваме култура днес? Защо трябва да преподаваме литература, философия, театър, танц? Няма защо да ги преподаваме, ако няма какво да научим.

                Стефан Галибов/ ИСТОРИЯТА НА ВЧЕРАШНИЯ ДЕН на Галина Борисова

Има две контрастиращи идеи - културата като форма на мъдрост, проникновение, която съдържа елементи на познание и другата идея, която е част от идеологията на ръководната класа, идеология на социалния ред, където културата не съществува за да се предаде, а за да се подрива, да се подсили влиянието. Втората идея е част от Марксиската теория за идеологията, където по-късно между двете войни се появява в някои европейски университети, например във Франкфурт.

Първата идея за култура е да съдържа познание, не но научното познание на теории и факти, което се бърка с Марксиската идея за култура, а практическото познание - какво да правя, какво да чувствам. Едно такова влияние е влиянието на музиката например, не влиянието на религията или науката. Разбирането за света и отношението ни един към друг, това е тази култура на проникновението, как да накараме новото поколение да е рефлективно и да намира “огледалото” на света. Културното разбиране на пазарното общество е необходимо да се разглежда, но не и задължително да се приема. Това е функцията на културата. Да се противопоставя на ежедневното мислене.

В тази насока, трябва да признаем, че цялата западно европейска култура се стреми да има някакъв културен ред. Актуализирането на реда не е лесна работа и не е работа на привилегировани интелектуалци да извършват тази дейност. Нещата неминуемо се променят във времето, като автоматично се изхвърлят еднодневните актуалности и се оставя съществуването само на основното съдържание. Романтичните традиции не могат да бъдат изцяло отхвърлени днес. Новите културни продукти не може да не съдържат елементи от това културното наследство.

Деконструкцията е негативно нещо, не позитивно, казва Тери Игълтън. Няма абсолютна полярност. Животът не е твърд. Културата е форма на познание и дистанцията от това познание прави културата да не е религиозен или политически сурогат. Но от друга страна както религията, културата предлага членство. Някои факти идват само когато принадлежим към нещо. Ние принадлежим към групи, работим заедно в екипи. Всеки принадлежи към нещо. Принадлежим към традициите. Лесно е да кажем това. Ние обикновено автоматично казваме - ние писателите, но тогава не говорим от наше име, а обобщаваме.

         снимка: Стефан Галибов/ ИСТОРИЯТА НА ВЧЕРАШНИЯ ДЕН на Галина Борисова

Някои студенти и млади хора отказват да следват традициите и се противопоставят на културното наследство. Има някакъв цинизъм в отказа да се продължи в “същата” посока. Да слушаме класическа музика? Защо не? Как днес разбираме класическите образци? Как може балетът “Жизел" да се прочете/види с индивидуален поглед? Една обикновена история за любовта, за смъртта и за живота след нея. Резултатът трябва да е нещо с което ние неминуемо живеем и днес. Той, резултатът, може би няма да е много по-различен от класическите версии на романтичните балети, той може само да се различава по форма, но въпроса за разглеждане ще остане същият -  ще става въпрос отново за любов, смърт и за живота след смъртта.

В никакъв случай новото разглеждане на културата не бива да се приема като нещо прогресивно, или поне не в смисъла на етимологията на думата. Такова разглеждане може да включва радикалното разглеждане на традициите, но то отново се занимава с наследствени проблеми.

       снимка: Стефан Галибов/ ИСТОРИЯТА НА ВЧЕРАШНИЯ ДЕН на Галина Борисова

Има работи, които трябва да се съхраняват, но от друга страна няма смисъл да го правим, ако нямаме целия исторически контекст в който те са създадени. По-възможно е да изгубим културното наследство, отколкото да го спечелим. Това което се случва в днешно време е, че повечето от наследената култура ни е трудно да я опишем. В науката можем да опишем нещата и после да ги уловим отново, но емоционалното преживяване например от Шекспировите пиеси днес е напълно загубено. Съхранението не е статичен или авторитарен акт. Писателите често казват: Ето тук имаме вечни културни ценности, вземете ги или ги отхвърлете. И този авторитарен начин проваля образованието на подрастващото поколение. А как да включим и тези, които никога не са слушали класическа музика или гледали балет, как да привлечем тези, които не са част от тази култура? Между глобалното и локалното има пропаст. Елита повече няма влиянието на ръководна роля. Ето за това може би трябва да гледаме не от висотата на погледа проблемите на културата. Колко реалистично можем да разпространим тази елитна култура сред гетата на груповите култури? Променяме ли навиците на захранване, или променяме навиците на изискванията? Ако сме мотивирани само от захранването, имаме проблем, ако искаме само да достигнем до по-широка публика, също имаме проблем. Но ако мотивираме изискванията, като образоваме тези изисквания, ние можем да накараме да се излезе от групата и да имаме и други интереси. Какво ще се случи с университетите, ако хората там не могат да четат? Няма как да избегнем алтернативните начини, когато старите не могат да решат проблема. Да се обърнем към “теориите" за интуиции, чувства, здравия разум. Тези “теории” може да не са теории, но се наричат така. И ние нямаме правото да ги съдим. Можем само да ги проверим във времето. 

                                                             снимка: Стефан Галибов

                                                 ИСТОРИЯТА НА ВЧЕРАШНИЯ ДЕН

Текстът в този блог е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"